Показват се публикациите с етикет любима книга. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет любима книга. Показване на всички публикации

вторник, 7 октомври 2014 г.

Фентъзито не е за всеки

Знаете ли кои книги са част от т.нар. фентъзи жанр? Предполагам, че да. Всеки уважаващ себе си човек е чувал за Джон Толкин и "Властелинът на пръстените", за книгите на Тери Пратчетет и неговите истории от Света на Диска или за нашумялата през последните години поредица на Джордж Мартин "Песен за огън и лед" (с първа част "Игра на тронове").

Искам да ви кажа обаче, че фентъзито определено не е жанр за всеки. То е специфично и макар да има верните си фенове, не допада на всеки читател. Според мен, за да усетиш реално "магията" на този тип книги, трябва да вярваш в магия или поне да си склонен да я приемеш за нещо, чието съществуване е възможно. Трябва да умееш да настройваш сетивата си на такава вълна, че да се потапяш в историята и да вярваш в нея, а не да се питаш на ум "Това пък как му е хрумнало на автора, невъзможно е да се направи".

Фентъзитата имат всичко в себе си, наистина всичко. Залагат на приключенията и фантазията, но историите им са пълни също с човешки истории, любов, семейство, показва се кръговрата на живота, водят се войни от различен характер, изопачват се характери и главният герой (почти) винаги тръгва на непознато пътешествие и т.н.

Книгите с фантастични елементи имат потенциала да бъдат харесвани от много хора, но няма как да бъдат одобрявани и препоръчвани от читатели с ограничени съзнания. Надявам се вие да не сте такива.

вторник, 26 март 2013 г.

Портретът на Дориан Грей

Обичам да препрочитам любимите си книги. В хубавата книга откриваш винаги нещо ново, нещо, което е останало скрито предния път, но те е намерило и е достигнало до теб сега.
Такъв е моят случай с "Дориан Грей" на Оскар Уайлд.
Първия път, когато прочетох книгата, бях съвсем малък. Тогава се впечатлих от фантастичните елементи в сюжетната линия, исках и аз да бъда вечно млад. След това преоткрих творбата, когато за пръв път се влюбих и разбиха сърцето ми. Мислех си: "Искам и аз като Дориан да използвам жените, без да влагам емоция! Искам аз да мога да избирам, не те!"
Преди два дни отново прелистих тази вечна книга, но сега я осмислих през погледа на опита: колко невинен, покварен, дяволит, ангелски, чаровен, красив и отблъскващ може да бъде човек едновременно! И то не защото се променя, напротив. Хората не се променят, те винаги са си едни и същи. Просто в даден момент животът ги изправя пред ситуации, лица, изпитания, които отключват неподозирани от тях самите качества, копнежи и емоции.
Ако все още не сте прочели "Дориан Грей", препоръчвам я горещо! Сигурен съм, че Оскар Уайлд ще намери и вас, независимо къде се намирате в момента.