Да ви кажа, още от ученическите години съм се чудил на
такива хора, дето си мислят, че винаги и във всичко трябва да бъдат първи. Не
ми изглеждат читави и нормални такива амбиции. Моето мнение е, че такава
категория като първенец във всичко няма. Колкото и усилия и труд да полага
човек в нещата, с които се занимава, няма как да е еднакво добър във всичко –
или ще ти върви математиката, или литературата, или спортът. Защото трудът не е
единственото условие за успех , трябва си и малко акъл или пък малко талант,
заложби определени трябва да имаш – зависи за каква област става въпрос. Затова
се зачудих много на реакцията на един много уважаван от мен човек – илюзиониста
Астор. Като маг го знае цяла България и едва ли някой ще оспори първото му
място в тази област. Тук обаче става въпрос не за майсторството му в
магическото изкуство, а за участието му в кулинарното шоу
“Черешката на тортата
”. Класираха го съотборниците му, мисля,
на трето или на четвърто място и той направи голяма трагедия от това. Започна
да сипе огън и жупел. Винаги през живота си бил на първите места, в най-лошия
случай на второ, ама на трето или пък на четвърто – никога. Ами то винаги в
живота за всяко нещо си има първи път. Пък и абонаментна карта за първите места
няма, ми се струва. Това, че си номер 1 в дадена област, не те прави
автоматично първенец и във всички останали области от живота. За всяко ново
занимание си трябват нови усилия и въпреки положените усилия никога няма пълна
гаранция за успеха. Затова най-добре е човек, преди да се научи да изкачва
стълбата към първите места, да се научи да ги губи с достойнство.
