За първите места няма абонамент

Да ви кажа, още от ученическите години съм се чудил на такива хора, дето си мислят, че винаги и във всичко трябва да бъдат първи. Не ми изглеждат читави и нормални такива амбиции. Моето мнение е, че такава категория като първенец във всичко няма. Колкото и усилия и труд да полага човек в нещата, с които се занимава, няма как да е еднакво добър във всичко – или ще ти върви математиката, или литературата, или спортът. Защото трудът не е единственото условие за успех , трябва си и малко акъл или пък малко талант, заложби определени трябва да имаш – зависи за каква област става въпрос. Затова се зачудих много на реакцията на един много уважаван от мен човек – илюзиониста Астор. Като маг го знае цяла България и едва ли някой ще оспори първото му място в тази област. Тук обаче става въпрос не за майсторството му в магическото изкуство, а за участието му в кулинарното шоу “Черешката на тортата”. Класираха го съотборниците му, мисля, на трето или на четвърто място и той направи голяма трагедия от това. Започна да сипе огън и жупел. Винаги през живота си бил на първите места, в най-лошия случай на второ, ама на трето или пък на четвърто – никога. Ами то винаги в живота за всяко нещо си има първи път. Пък и абонаментна карта за първите места няма, ми се струва. Това, че си номер 1 в дадена област, не те прави автоматично първенец и във всички останали области от живота. За всяко ново занимание си трябват нови усилия и въпреки положените усилия никога няма пълна гаранция за успеха. Затова най-добре е човек, преди да се научи да изкачва стълбата към първите места, да се научи да ги губи с достойнство.