Нововъведенията в Избирателния кодекс

Като че ли получавам дежа-ву. Първото нещо, което правителствата правят преди избори е преглеждане, изменение или изцяло подменяне на Изборния кодекс. За да не изневерят на традицията настоящите управляващи нанесоха и своите въведения.

Според новите предписания право на глас ще има всеки българин, пребивавал последните 6 месеца на един адрес. Право да бъдат избирани пък са българи, с постоянен адрес през последните 6 месеца в родината ни, като не се броят командировки и делегации в чужбина, на които ги е изпратила държавата. Последното звучи разумно, когато избираме представители за Европейския парламент, но останало някак ми понакуцва. Не съм юрист по образование, но ми се струва, че тук-там са изпуснати няколко важни нещица. Първото, никъде не забелязах да има посочено изискване за образование на кандидата за народен представител. Единственото изискване, което ми направи впечатление е това за юридическо, административно или икономическо образование за председателя, зам.-председателя и секретаря на ЦИК. Даже в Кодекса е подчертано, че е желателно образованието да е юридическо. Добро впечатление ми направи, че е предвидена и шуробаджанащина, за което евала, че са взети мерки. Поставени са недвусмислени изисквания тези три поста, както и служители по назначение на регионалните избирателни секции да нямат рождени или придобити връзки с никой от избираните. Добре регламентирано е гласуването с придружител, от чужбина, на обекти извън територията на България, като кораб, плаваш продължително време под български флаг, например.

Като цяло намирам Кодекса за разумно формулиран, но вратичката, която са си оставили управляващите зее, та знае ли се. Направих си собствено проучване и попаднах на абат Сийес - френски историк, философ и политолог, живял през 18 век. Той допринесъл много за изграждането на френските конституции. В свое изследване отбелязва три важни елемента, на които трябва да отговарят всички избирани за представители на народа, независимо дали в националните събрания, или в други наднационални структури. Още в този смутен век абатът подрежда: високо образование (ценз), лична ангажираност с държавните дела и последните 6 месеца постоянно местожителство в родината на изборите. Е, сами преценете колко от тези изисквания са подходящи и спазени в България.

От родителя с любов...

Днес, противно на практиката на блог другарите ми на 14-ти февруари да пускат сърца, песни за влюбени и снимки от алкохолни запивки, аз няма да се придържам към празника, а ще пиша по друга тема. Пак близка, но с различен акцент.

Като баща на момиче ще напомня на всички млади да внимават в своята бурна младост. Не прекалявайте с алкохола, защото никак не е готино млад човек да изглежда като нокаутиран и неконтролируем. Използвайте предпазни средства за другото, защото, както се казва в една много яка социална реклама, "Никога не знаеш с чие минало си лягаш". Не на последно място - не се сърдете на родителите си, когато непрекъснато ви намилат.

Само до преди няколко години бях от другата страна и вечно се мръщех, когато постоянно ми повтаряха "И умната! А нали знаеш... умната! Умната, мойто момче." Чак до втръсване. Но сега, от страната на родител, разбирам, че няма по-голяма грижа, по-чиста обич и по-голям страх от страха за детето ти.

Винаги съм знаел, че един ден и аз ще стана същия като нашите. Е, ето го моментът!

Предпразнично и следпразнично

Декември като преполови и става време за софра. Януари като подхване и не пуска и той. Хубаво нещо са празниците, обаче след тях тялото едрее, а портфелът изтънява. Днес е 6-ти - Йордановден. Младежи с нетърпение очакват да покажат малко героизъм в студената вода в търсене на кръста. Даже и аз преди години се пробвах и ако имам син един ден ще имам да му разказвам. За дъщеря обаче историята не става ;). Утре е Ивановден и както знаете светът е голям и зад всеки ъгъл дебне по един Иван. Имаме си и в работата, имаме си и роднини, така че празнуването ще започне от обед и ще приключи малко след полунощ.  Няма смисъл да споменавам, че преди това ходихме на Васил, а на 12-ти сме пак на софра, този път на семейна приятелка Татяна. Изобщо де му беше началото, къде му е краят?

Хубавото на месеца са многобройните поводи да се видиш с близки и познати, а покрай тях се отсрамваш за цялата година, защото не знаеш покрай забързания претоварен дневен график кога пак ще ти се случи. Лошото е, че най-често нито тези дни, нито предните или предстоящите се падат почивни и сутрините са страшни. Предпразнично си изпълнен с ентусиазъм, следпразнично гледаш да се скриеш някъде и да изпиеш поредния аналгин, че работата теб си те чака. В 7 от 10 случая успяваш. В останалите три - жална майка плаче. 

Пу, да не са ви уроки!

Всички жени са суеверни. Чак до степен на досада. Вярват в сънища, гледания, магии и уроки. Така беше баба ми, от нея наследила майка ми, сега и жена ми, а вчера изумях, че от тия деветини прихваща и дъщеря ми. Тъкмо защото е малка още бързо прихваща разбрала-недоразбрала и ето го резултата.

Вечеряме спокойно и в приятен разговори и започнах леко да се хваля с повишението на заплатата. Жената нещо каза да не се превъзнасям толкова, а малката изведнъж ми шитна: "Тате, да не те хванат уроки". Ле-ле, не знам какво ми стана!!! Само това оставаше.
Гледах я дружелюбно как се върти на стола си и ми се смее невинно. Питам я "Знаеш ли какво са уроки?" Тя не знае и дига раменца. "И аз не знам, казах и на свой ред вдигнах рамене, като не знаем значи не могат да ни хванат". Прозвуча й логично и ми се върза.

Странна работа е това с народните предания. Бас хващам, че половината от вас нямат идея какво точно са уроките. Знаете, че са от лоши очи, слагате червени конци по ръцете, сини мъниста с очета, миете си лицето с вода и така нататък. А дали сте се замисляли, че тези ритуали идват от Турция, Сирия и Армения. Те не са християнски, тъй като християнството проповядва, че единственото нещо, което трябва да направите, за да се предпазите от тъмни сили е да запалите свещ и да носите кръстче. Всичко друго са някакви чужди неща останали ни от време на робство, прихванати и смески на традицията.

Друго, което мисля е, че силният човек няма нужда да се предпазва. Понякога жената ми говори за аури и чудесии. Нека приемем, че всеки човек има аура. Ако той е силен и аурата му е силна и здрава, тогава тя няма лесно да се подаде на външни влияния. Така че хора, за да не са ви уроки, вървете напред, гледайте напред, не се поддавайте на внушения, драми и депресии и мислите позитивно. А най-изпитаното средство е да отвръщате на злонамерието с остроумие.

Видатокс – надежда за онкоболните у нас

През месец октомври у нас се състояло официалното представяне на широкоразпространеното по цял свят лекарство „Видатокс“. На пресконференцията приръствали посланикът на Куба, н. пр. Тересита Капоте, директорът на лабораторията производител, д-р Линарес, началникът на лаборатории за клинични изследвания на „Лабиофам“, д-р Мариела-Маргарита Гевара Гарсия, български медици, бизнесменът Светльо Кантарджиев, председателят на фондацията разпространител „Неогенезис“, Елена Банова.

Лекарството „Видатокс“ е уникално по рода си и се произвежда от отровата на скорпион от вида 'Rhopalurus junceus'. Насекомото обитава единствено територията на Куба, затова д-р Фабио де Хесус Линарес предупреждава, че пациентите трябва да търсят оригиналния медикамент за постигане на желания резултат.

Случаите на онкозаболявания нарастват, допълва д-р Гарсия. Тя подчертава, че ракът е многофакторно заболяване, което се влияе от наследствена обремененост, хранителен режим, вредни навици, околна среда и др. Изключително важен фактор е стресът, който благоприятства образуването на ракови клетки.

Отровата от син скорпион може да бъде използвана както при начален стадий на заболяването, така и при по-напреднал, т. нар. „палиативен“, когато болката е много по-силна. Д-р Линарес подчертава, че клиничните наблюдения, проведени от „Лабиофам“ в продължение на 15 години, доказват, че „Видатокс“ съдейства за удължаване на живота и има силен обезболяващ ефект.

Докторът споделя, че на собствената му майка преди 4 години са поставили диагноза „Рак на гърдата“ в момент, когато коварното заболяване е стигнало до образуване на метастази. Днес благодарение на успешната комбинация от традиционна медицина и отровата от кубински син скорпион, жената е добре, като при химиотерапията не са се появили никакви странични ефекти.

(Не)позитивно за българската музика

Днес пак ще засегна темата за българската музика, но ентусиазмът ми този път е помрачен от събитие, за което съвсем наскоро разбрах. Става въпрос за участието на Любо (без "ТЕ") в столичния пиано бар "Арабат", където част от посетителите са се отнесли абсурдно с певеца.
Накратко историята за тези, които все още не са погнусени. Любо си излиза на сцената, с присъщата усмивка, позитивно присъствие и настроение.

Изпълнява няколко парчета, след което учтиво моли от сцената момчетата, които го "опипват", просто да престанат. По-късно става ясно, че въпросните "момчета" са дебеловрати мутрагени, които следват с наивната си селска душичка поверието, че мъж, който не пее чалга, е гей (и който не се облича в тениски и дънки, нашарени от горе до долу с надписи Dolce & Gabana, Versace, Armani и т.н.) Следват заплахи за саморазправа от същите. Любо не може да понесе повече подобно поведение и обявява, че напуска заведението, в което е бил за пръв и последен път. Най-смущаващото в случая е, че никой от пресонала, било то охрана или управа, не се намесва.
Любо, с присъщата си тактичност и добро възпитание, така и не е коментирал до този момент публично случката. Из интернет пространството обаче непрестанно се появяват нови и нови материали, подкрепящи с двер ръце певеца.
И този текст е своеобразна подкрепа към Любо, към хубавата българска музика, към стойностното в родната действителност, към културата ни, към вярата, че не всичко е пари, евтини жени и скъпи коли, към надеждата, че народът ни ще се опомни и салфетките ще се употребяват по предназначение.

* * *

Любо, ние сме с теб!

Възход на българската музика

След като преди време си говорехме за Възраждането на родния тенис, днес е време да обърнем глава към българската поп сцена, защото през последните 1-2 години там се наблюдава същински Европейски Ренесанс.
Графа, Мария Илиева, Любо, Маги Джанаварова, Лора Караджова, 100 кила, Бобо, Преслава Мръвкова, Криско, Кристо... абе истинска армия! :) И най-хубавото е, че парчетата наистина си ги бива: имат модерно звучене, достойна конкуренция на световните хитове са, а и осезаемо публиката ги възприема изключително положително.
Така например страхотно готино ми стана миналата седмица, когато посетих известен софийски бар, в който се пуска денс, поп и хаус музика. В момента, в който диджеят смени от американси хип-хоп и завъртя "Оставам тук" на Лора и Кристо, целият дансинг се напълни и хората крещяха с все сила (и усмивка) текста на песента.
Искрено се надявам тази тенденция да достига нови висоти и да се превърне в традиция, защото е истинска гордост за ушите (и сърцето) да чуеш нещо свежо и българско в ефир. Вярно, че пазарът ни е малък за производство от ранга на американското или британското напрмер, но за духовното развитие на една страна се съди по културния продукт, който тя произвежда.
А Лили Иванова, Васил Найденов, Паша Христова и още, и още родни светила са доказали многократно колко добри "производители" сме! :)