Предпразнично и следпразнично

Декември като преполови и става време за софра. Януари като подхване и не пуска и той. Хубаво нещо са празниците, обаче след тях тялото едрее, а портфелът изтънява. Днес е 6-ти - Йордановден. Младежи с нетърпение очакват да покажат малко героизъм в студената вода в търсене на кръста. Даже и аз преди години се пробвах и ако имам син един ден ще имам да му разказвам. За дъщеря обаче историята не става ;). Утре е Ивановден и както знаете светът е голям и зад всеки ъгъл дебне по един Иван. Имаме си и в работата, имаме си и роднини, така че празнуването ще започне от обед и ще приключи малко след полунощ.  Няма смисъл да споменавам, че преди това ходихме на Васил, а на 12-ти сме пак на софра, този път на семейна приятелка Татяна. Изобщо де му беше началото, къде му е краят?

Хубавото на месеца са многобройните поводи да се видиш с близки и познати, а покрай тях се отсрамваш за цялата година, защото не знаеш покрай забързания претоварен дневен график кога пак ще ти се случи. Лошото е, че най-често нито тези дни, нито предните или предстоящите се падат почивни и сутрините са страшни. Предпразнично си изпълнен с ентусиазъм, следпразнично гледаш да се скриеш някъде и да изпиеш поредния аналгин, че работата теб си те чака. В 7 от 10 случая успяваш. В останалите три - жална майка плаче. 

Пу, да не са ви уроки!

Всички жени са суеверни. Чак до степен на досада. Вярват в сънища, гледания, магии и уроки. Така беше баба ми, от нея наследила майка ми, сега и жена ми, а вчера изумях, че от тия деветини прихваща и дъщеря ми. Тъкмо защото е малка още бързо прихваща разбрала-недоразбрала и ето го резултата.

Вечеряме спокойно и в приятен разговори и започнах леко да се хваля с повишението на заплатата. Жената нещо каза да не се превъзнасям толкова, а малката изведнъж ми шитна: "Тате, да не те хванат уроки". Ле-ле, не знам какво ми стана!!! Само това оставаше.
Гледах я дружелюбно как се върти на стола си и ми се смее невинно. Питам я "Знаеш ли какво са уроки?" Тя не знае и дига раменца. "И аз не знам, казах и на свой ред вдигнах рамене, като не знаем значи не могат да ни хванат". Прозвуча й логично и ми се върза.

Странна работа е това с народните предания. Бас хващам, че половината от вас нямат идея какво точно са уроките. Знаете, че са от лоши очи, слагате червени конци по ръцете, сини мъниста с очета, миете си лицето с вода и така нататък. А дали сте се замисляли, че тези ритуали идват от Турция, Сирия и Армения. Те не са християнски, тъй като християнството проповядва, че единственото нещо, което трябва да направите, за да се предпазите от тъмни сили е да запалите свещ и да носите кръстче. Всичко друго са някакви чужди неща останали ни от време на робство, прихванати и смески на традицията.

Друго, което мисля е, че силният човек няма нужда да се предпазва. Понякога жената ми говори за аури и чудесии. Нека приемем, че всеки човек има аура. Ако той е силен и аурата му е силна и здрава, тогава тя няма лесно да се подаде на външни влияния. Така че хора, за да не са ви уроки, вървете напред, гледайте напред, не се поддавайте на внушения, драми и депресии и мислите позитивно. А най-изпитаното средство е да отвръщате на злонамерието с остроумие.

Видатокс – надежда за онкоболните у нас

През месец октомври у нас се състояло официалното представяне на широкоразпространеното по цял свят лекарство „Видатокс“. На пресконференцията приръствали посланикът на Куба, н. пр. Тересита Капоте, директорът на лабораторията производител, д-р Линарес, началникът на лаборатории за клинични изследвания на „Лабиофам“, д-р Мариела-Маргарита Гевара Гарсия, български медици, бизнесменът Светльо Кантарджиев, председателят на фондацията разпространител „Неогенезис“, Елена Банова.

Лекарството „Видатокс“ е уникално по рода си и се произвежда от отровата на скорпион от вида 'Rhopalurus junceus'. Насекомото обитава единствено територията на Куба, затова д-р Фабио де Хесус Линарес предупреждава, че пациентите трябва да търсят оригиналния медикамент за постигане на желания резултат.

Случаите на онкозаболявания нарастват, допълва д-р Гарсия. Тя подчертава, че ракът е многофакторно заболяване, което се влияе от наследствена обремененост, хранителен режим, вредни навици, околна среда и др. Изключително важен фактор е стресът, който благоприятства образуването на ракови клетки.

Отровата от син скорпион може да бъде използвана както при начален стадий на заболяването, така и при по-напреднал, т. нар. „палиативен“, когато болката е много по-силна. Д-р Линарес подчертава, че клиничните наблюдения, проведени от „Лабиофам“ в продължение на 15 години, доказват, че „Видатокс“ съдейства за удължаване на живота и има силен обезболяващ ефект.

Докторът споделя, че на собствената му майка преди 4 години са поставили диагноза „Рак на гърдата“ в момент, когато коварното заболяване е стигнало до образуване на метастази. Днес благодарение на успешната комбинация от традиционна медицина и отровата от кубински син скорпион, жената е добре, като при химиотерапията не са се появили никакви странични ефекти.

(Не)позитивно за българската музика

Днес пак ще засегна темата за българската музика, но ентусиазмът ми този път е помрачен от събитие, за което съвсем наскоро разбрах. Става въпрос за участието на Любо (без "ТЕ") в столичния пиано бар "Арабат", където част от посетителите са се отнесли абсурдно с певеца.
Накратко историята за тези, които все още не са погнусени. Любо си излиза на сцената, с присъщата усмивка, позитивно присъствие и настроение.

Изпълнява няколко парчета, след което учтиво моли от сцената момчетата, които го "опипват", просто да престанат. По-късно става ясно, че въпросните "момчета" са дебеловрати мутрагени, които следват с наивната си селска душичка поверието, че мъж, който не пее чалга, е гей (и който не се облича в тениски и дънки, нашарени от горе до долу с надписи Dolce & Gabana, Versace, Armani и т.н.) Следват заплахи за саморазправа от същите. Любо не може да понесе повече подобно поведение и обявява, че напуска заведението, в което е бил за пръв и последен път. Най-смущаващото в случая е, че никой от пресонала, било то охрана или управа, не се намесва.
Любо, с присъщата си тактичност и добро възпитание, така и не е коментирал до този момент публично случката. Из интернет пространството обаче непрестанно се появяват нови и нови материали, подкрепящи с двер ръце певеца.
И този текст е своеобразна подкрепа към Любо, към хубавата българска музика, към стойностното в родната действителност, към културата ни, към вярата, че не всичко е пари, евтини жени и скъпи коли, към надеждата, че народът ни ще се опомни и салфетките ще се употребяват по предназначение.

* * *

Любо, ние сме с теб!

Възход на българската музика

След като преди време си говорехме за Възраждането на родния тенис, днес е време да обърнем глава към българската поп сцена, защото през последните 1-2 години там се наблюдава същински Европейски Ренесанс.
Графа, Мария Илиева, Любо, Маги Джанаварова, Лора Караджова, 100 кила, Бобо, Преслава Мръвкова, Криско, Кристо... абе истинска армия! :) И най-хубавото е, че парчетата наистина си ги бива: имат модерно звучене, достойна конкуренция на световните хитове са, а и осезаемо публиката ги възприема изключително положително.
Така например страхотно готино ми стана миналата седмица, когато посетих известен софийски бар, в който се пуска денс, поп и хаус музика. В момента, в който диджеят смени от американси хип-хоп и завъртя "Оставам тук" на Лора и Кристо, целият дансинг се напълни и хората крещяха с все сила (и усмивка) текста на песента.
Искрено се надявам тази тенденция да достига нови висоти и да се превърне в традиция, защото е истинска гордост за ушите (и сърцето) да чуеш нещо свежо и българско в ефир. Вярно, че пазарът ни е малък за производство от ранга на американското или британското напрмер, но за духовното развитие на една страна се съди по културния продукт, който тя произвежда.
А Лили Иванова, Васил Найденов, Паша Христова и още, и още родни светила са доказали многократно колко добри "производители" сме! :)

Порно или да?!

Вярно е, че сексът продава и винаги е бил водеща сила в шоу бизнеса, но накъде отива светът, след като масово българските нощни заведения започнаха да включват в програмите си секс на живо? Груба, пошла, гнусна, животинска демонстрация на полов акт между мъж и жена, пияни и предрусали до смърт! Гледка, покъртителна и отблъскваща с безкрайно неестетичните си измерения. Като бонус посетителите на нощното заведение имат възможност да се включат във въпросната програма, а доброволци не липсват.

Явно хората вече съвсем са забравили интимната страна на секса и са готови да спят с абсолютно непознат/а на сцена, пред публика; явно порно индустрията завладява света с пълна сила. В политиката, в музиката, в образованието, на малкия екран... порно, порно и пак порно. Тогава защо ли се учудваме, че всяко следващо поколение живее с все по-извратени представи за света?
Порно или да?! Това е въпросът...

Подходящият избор на гаражни врати = изпит по висша математика

 Преди си мислех, че най-трудната част по идеята за личен гараж е набавянето на необходимите финанси. Пестиш от закуски, не си купуваш "Плейбой" или "Максим", пиеш 4, а не 5 бири... Шегувам се, разбира се. :)
Когато се наложи да сменя вратите обаче, тъй като старите се оказаха горе-долу мой набор, та рискувах вместо да спрат неприятели, напротив, да ги приветстват с "Добре дошли!", задачата по намиране на най-изгодният и надежден вариант ми костваше почти същите усилия, както взимането на изпита по висша математика в университета.
Първо се допитах до приятели и познати. Някои от тях изобщо не знаеха с какъв механизъм се задвижват техните врати за гараж. Други започнаха да философстват за какво ми били нови врати. Все пак се намериха и такива, които да споделят адекватен опит, посочвайки гаражни врати дело на Secdoor.
Посърфирах из интернет, за да проверя и други мнения по темата. За мое щастие, фирма Secdoor се оказа с над 14-годишен опит на родния пазар. Друг фактор също ме спечели на тяхна страна: партньорство със западноевропейски фирми (така де, ние, българите, винаги се впечатляваме, като чуем "Запада" :P ) и международни сертификати за качество.
И те така. Пичовете ми сложиха новите врати за нула време. Вече месец съм с тях и засега съм много доволен. Да видим и занапред, макар че аз съм фен на максимата "Най-доброто предстои!" :)