Шуробаджанащината

Здравейте! Поразмислих се оня ден, като гледах предаването “Нека говорят” с Росен Петров и по-специално дъщерята на Христо Стоичков, на която са поверили специална рубрика. Знаете, че и аз Емил Попович съм баща на една прекрасна малка принцеса, и се запитах ще може ли обикновен човек като мен да даде нормален старт в живота на детето си, да му създаде възможност за реализация, да му отвори някои вратички, а не да го остави да се блъска само, търсейки житейски път. Направило ли ви е впечатление как повечето известни хора в България пласират децата си – обикновено в сферата или изкуството, с които те се занимават. Не искам да издребнявам, някак не отива на мъж, затова няма да започна да изреждам имена, но повярвайте ми, списъкът ще се окаже доста дълъг. Не съм пътувал много и нямам наблюдения как е в другите страни, но от това, което съм чел, си мисля, че може би няма държава като нашата, в която шуробаджанащината и семействеността в смисъл на лансиране на роднини да е толкова широко застъпена. Ще кажете, че има логика в това – все пак талантът се предава, пък и семейната среда е много важна. Но при всички ли?! Единственото, което ме успокоява, е, че все пак животът си знае работата и рано или късно поставя нещата и хората по местата им. Затова си мисля, че вместо да се тревожа дали един ден дъщеря ми няма да ме обвини, че не съм известен и богат и не съм я подбутнал, най-добре е да я направя знаещ и можещ човек, пък да се надяваме, че останалото ще го свърши животът.