Ето така

Застигна ни поредната българска трагедия и сред облаците и отломките от взривовете покрай Петолъчката, сред мъката на роднините и ужаса от преживяното на оцелелите изплува не учудващата вече Емил Попов и никого арогантност и непукизъм на някакъв субект, който само в България може да се нарича работодател. Изплува и една истина, за начините, по които се вземат държавни поръчки, истина, за която всички се догаждаме интуитивно, само дето рядко излизат конкретни доказателства. Не че е толкова трудно доказуемо. Просто май никой няма интерес от тая истина, защото всички са в джаза. Чиновничка от Министерството на отбраната, от чието решение вероятно е зависело взимането на тази или пък на друга поръчка от въпросната фирма, била на почивка на остров Бали – подарък от същата фирма. Преди години мой далечен познат, който трябвало да тегли кредит от някаква банка, ми сподели за поискан подкуп в доста сериозен размер от служителя, от когото зависело това. От много места съм чувал, че за да работиш с някое държавно предприятие, а и с голяма частна фирма, трябва да даваш десятък на човека, от когото зависи възлагането на поръчката. И ако сте се чудили как някакви хора на държавна служба или пък на работа в някаква институция на твърда заплата, които не са получили в наследство имоти или милиони от богата леля в Америка, поддържат стандарт, който не отговаря на доходите им – скъпи коли, изкарани от магазина, екскурзии и почивки в атрактивни и скъпи туристически обекти и други подобни екстри - вече не се чудете как. Ето така. За съжаление голяма част от тях никога няма да разкрием, мисли си Емил Попов...

Емил Попов и информационните сайтове

Отдавна се говори за това, че пресата в сегашния си вариант, на хартиен носител, няма далечни хоризонти. Емил Попов е съгласен с тези прогнози - в кръга на познатите и приятелите ми няма такива, които сутрин отиват на сергията, за да си купят вестник. Всеки модерен човек сутрин взема чашата с кафето и сяда пред компютъра, за да прегледа информационните сайтове. Да, студеният екран на монитора няма оня особен чар, който има в това да разлистиш вестникарска хартия, ама и съвременният човек не робува на сантименти и гледа преди всичко удобството си. Затова си мисля, че краят на пресата в сегашния й вид е предизвестен. Ясно е, че медиите на бъдещето ще бъдат информационните сайтове. И явно, осъзнали този факт, много хора насочиха усилията си в тази посока. Няма лошо. Както казва Мечо Пух: колкото повече, толкова повече. Само че в сегашния си вид този изобилен информационен поток ми прилича повече на уан мен шоу. Зад тези сайтове, които никнат като гъби всеки ден, обикновено стои отделен самодеец, а не сериозен журналистически екип,. Някой решава, че журналистиката е лесна работа, и прави информационен сайт. Обикновено се публикуват някакви информации, взети от друг информационен сайт или вестник, попроменени малко, неграмотно при това, пълни с правописни грешки и закичени с атрактивно заглавие, за да привличат читателското внимание. И наистина привличат - с агресивните си заглавия тези сайтове сигурно често удрят в земята по посещаемост източниците, от които са откраднали информацията. Дефицит на справедливост и отчайваща неграмотност - определение, което май може да лепне като по мярка за почти всяка част от нашия живот. Не бъдете и вие част от това, и не подкрепяйте такива източници. Искрено ваш, Емил Попов.

Нарушената комуникация

Мисля си тия дни по съвсем конкретен повод, че повечето проблеми в живота идват от нарушената комуникация между хората. Веднъж, проблемите възникват поради недостатъчна комуникация и, второ, даже и вече възникнали, хората пак не сядат на една маса да се разберат по човешки. Разказвам ви конкретна история, взета направо от живота – Емил Попович реши вие да си направите изводите. В съседната къща, която е двуетажна, преди около две години съседът, собственик  на втория етаж, направи боядисване на фасадата и ремонт на покрива, като при ремонта повдигна малко нивото на таванските си помещения, за да ги направи годни за обитаване. Имали са тогава уговорка със съседите от първия етаж, че те ще поемат своята част от разходите по ремонта. Не знам в кой точно момент им се е нарушила комуникацията, но така или иначе те не плащат това, което дължат. Първоначалната сума, която е възлизала на около пет хиляди лева, в момента след спечелено дело от съседа от втория етаж е вече шестнайсет хиляди лева и съдия-изпълнител е обявил за продан магазина на съседите от първия етаж. Звучи ви като роман, но не е. Резултатът по мои прогнози ще е следният: съдия-изпълнителят ще продаде магазина и съседът от втория етаж ще си получи парите, но пък съседите от първия етаж вече са сезирали строителен надзор за нерегламентираното вдигане на нивото на тавана, така че те пък ще бутнат надграждането на съседа от втория. А кажете ми сега има ли печеливши в тая ситуация. Бих казал, че е балкански инат. Ама после се сетих за „Войната на семейство Роуз”. Явно никъде по света нарушената комуникация не води до нищо добро.

НеЗависимата българска журналистика

Сигурно всички сте чули за скандала, който се разрази вчера между продуцентите на “Господари на ефира” и “Пълна лудница” Магърдич и Джуди Халваджиян и Би Ти Ви. В прав текст двамата продуценти обвиниха телевизията, че многократно се е опитвала да им налага цензура, като са настоявали да не се излъчват материали, неудобни на някого от властта. Те сигурно си мислят, че ни казват новина, но това не е така. Ние отдавна си знаем, че царят е гол и че журналистиката ни съвсем не е независима. И как да бъде независима, като спомнете си какво стана с Иво Инджев. Спомена преди години, в същата тая Би Ти Ви, за някакъв апартамент, подарен на тогавашния президент Първанов, и ей го на – вече няколко години е в редиците на безработните журналисти. Ако трябва да съм честен, Инджев като човек не ми е много симпатичен, пък и май някакво досие му изкараха. Но факт е, че е един от добрите ни политически журналисти, класен бих казал, а вижте какво се получава - недоразумението Бареков трови ефира, а журналист като Инджев, който наистина има какво да каже - без значение дали ще ни хареса, или не, - стои без работа. И да ви кажа, мисля си, че такива уволнения не са, за да накажат конкретния прегрешил - не, те са нещо като показните убийства на мафиотите – за назидание. Всеки журналист, дръзнал да изнесе факти срещу силни на деня, трябва да знае, че го чакат няколко гладни и безработни години – както казват: критикувай смело и си готви торбичката за село.

Шуробаджанащината

Здравейте! Поразмислих се оня ден, като гледах предаването “Нека говорят” с Росен Петров и по-специално дъщерята на Христо Стоичков, на която са поверили специална рубрика. Знаете, че и аз Емил Попович съм баща на една прекрасна малка принцеса, и се запитах ще може ли обикновен човек като мен да даде нормален старт в живота на детето си, да му създаде възможност за реализация, да му отвори някои вратички, а не да го остави да се блъска само, търсейки житейски път. Направило ли ви е впечатление как повечето известни хора в България пласират децата си – обикновено в сферата или изкуството, с които те се занимават. Не искам да издребнявам, някак не отива на мъж, затова няма да започна да изреждам имена, но повярвайте ми, списъкът ще се окаже доста дълъг. Не съм пътувал много и нямам наблюдения как е в другите страни, но от това, което съм чел, си мисля, че може би няма държава като нашата, в която шуробаджанащината и семействеността в смисъл на лансиране на роднини да е толкова широко застъпена. Ще кажете, че има логика в това – все пак талантът се предава, пък и семейната среда е много важна. Но при всички ли?! Единственото, което ме успокоява, е, че все пак животът си знае работата и рано или късно поставя нещата и хората по местата им. Затова си мисля, че вместо да се тревожа дали един ден дъщеря ми няма да ме обвини, че не съм известен и богат и не съм я подбутнал, най-добре е да я направя знаещ и можещ човек, пък да се надяваме, че останалото ще го свърши животът.