Емил Попов: Да изместим темата

Прабаба ми, бог да я прости, не беше учена жена – ходила на училище някъде до пети-шести клас, после я дали да се учи за шивачка, ама стигнала само илици и подгъви, защото междувременно си намерила средата, както обичаше да казва тя – оженила се. Но макар и не особено учена, притежаваше си една силна природна интелигентност, хитрост даже, ама в хубавия смисъл на думата, спомня си Емил Попов. И имаше една стратегия, която не знам дали е била обмисляна, или просто така през годините е установила, че действа – когато се захванеше някаква тема, по която й беше неприятно да говори, или пък й се зададеше въпрос, на който не й се искаше да отговори, много ловко и умело, без даже да разбереш как, изместваше темата в съвършено различна посока. Опитите да се върнеш пак на въпроса, никога не даваха резултат, по-различен от първия, защото се повтаряше абсолютно същото. И с годините се научихме, че няма смисъл да завтаряме опитите си. Между другото, така, минавайки транзит покрай неудобните въпроси, доживя в добро здраве до една доста сериозна за нашите стандарти възраст – 95 години. Та си мисли Емил Попов тия дни, че и Бойко Борисов чисто интуитивно е усетил пиредимствата на тая тактика – да изместваш важните теми на деня и обществото с маловажни, но пък атрактивни. Иначе как да си обясним просторното му интервю в някакво списание, в което той уж без да влага кой знае какво значение, споменава за симпатията си в живота, която някой ден и жена може да му стане. Добра тема за уводни статии с главни букви. Добро изместване на проблемите на деня. Дали обаче тая тактика ще му помогне да има политическо дълголетие – като житейското на прабаба ми?!

Орлов мост и усещането за свобода

Да ви кажа, Емил Попов не разбира много от политика. И от екология не разбирам в детайли. И то какво ли толкова има да се разбира за конкретния случай, за който ще пиша. Нещата са прости – някакви хора искат да изсекат някакви гори, причините за изсичането са същите, поради които човекът от векове унищожава и безчинства върху природата – за да се обогати и облагодетелства; а други някакви хора, преобладаващо младежи, искат да им попречат. И защитават принципите и идеите си, като протестират на един мост в София, наречен Орлов – доста симптоматично име за случая, между другото. Просто и ясно. Кажете ми, ако бъркам някъде в описанието на ситуацията. Не смятам обаче да се впускам в разсъждения за това, колко важно е опазването на околната среда – важно не само за нас, а най-вече заради това, което ще оставим в наследство на своите деца. Не защото чистата и запазена природа не е значимо наследство. А защото смятам, че има нещо много по-съществено от съхранената околна среда, която ще им оставим, и това е съхраненото усещане за свобода. Усещането, че са свободни хора, хора със собствена позиция по важните за бъдещето на страната, пък и на човечеството, въпроси и имат волята и свободата да отстояват тази позиция. Както намерят за добре. Ей това е важно за Емил Попов в тези протести - върнаха ми усещането, че младите хора не са само някакви замъглени от чалгата умове, а са умове, готови за полета на свободата, и вече разпериха криле като каменните орли от моста.

Толерантност само на теория - Емил Попов

Попадна оня ден Емил Попов на едно изследване на социологическата агенция “Алфа Рисърч” за това, какви са нагласите на българското общество спрямо така нареченото интегрирано обучение на деца с ограничени възможности. За тези, които не знаят какво е интегрирано обучение, а предполагам те са много, защото за разлика от развитите страни, където то се прилага отдавна, у нас все още е слабо познато. При интегрираното обучение децата с ограничени възможности, вместо да се обучават по домовете си или пък в специализирани само за такива деца училища, се обучават в масовите училища със своите връстници. Интересно ми стана какви ще са резултатите от изследването, защото имам теория, че в това отношение българинът не е от най-толерантните хора. Спомнете си случая с въстаналото село, в което искаха на настанят дом с умствено изостанали дечица. Затова ми стана приятно, когато в началото на изследването видях, че 73 % от българите твърдо застават зад идеята за интегрирано обучение на тези деца. Но. Оттук нататък резултатите сочеха в подкрепа на моята теория. Когато на анкетираните е зададен въпрос за това, дали биха били съгласни в класа на тяхното дете да учи дете с ограничени възможности, този процент на подкрепящи идеята рязко спада. Толерантност на думи. А западният опит в това отношение отдавна е показал, че съвместното обучение на деца с ограничени възможности заедно с връстниците им носи полза и за двете страни – децата със специални потребности се социализират и излизат иззад стените на дома, а обикновените деца развиват в много по-голяма степен подкрепящо поведение и толерантност. Така че, ако не сме склонни да помогнем на децата в нужда, нека помогнем поне на своите в това да станат по-добри хора. Поне аз Емил Попов ще се постарая.

Ето така

Застигна ни поредната българска трагедия и сред облаците и отломките от взривовете покрай Петолъчката, сред мъката на роднините и ужаса от преживяното на оцелелите изплува не учудващата вече Емил Попов и никого арогантност и непукизъм на някакъв субект, който само в България може да се нарича работодател. Изплува и една истина, за начините, по които се вземат държавни поръчки, истина, за която всички се догаждаме интуитивно, само дето рядко излизат конкретни доказателства. Не че е толкова трудно доказуемо. Просто май никой няма интерес от тая истина, защото всички са в джаза. Чиновничка от Министерството на отбраната, от чието решение вероятно е зависело взимането на тази или пък на друга поръчка от въпросната фирма, била на почивка на остров Бали – подарък от същата фирма. Преди години мой далечен познат, който трябвало да тегли кредит от някаква банка, ми сподели за поискан подкуп в доста сериозен размер от служителя, от когото зависело това. От много места съм чувал, че за да работиш с някое държавно предприятие, а и с голяма частна фирма, трябва да даваш десятък на човека, от когото зависи възлагането на поръчката. И ако сте се чудили как някакви хора на държавна служба или пък на работа в някаква институция на твърда заплата, които не са получили в наследство имоти или милиони от богата леля в Америка, поддържат стандарт, който не отговаря на доходите им – скъпи коли, изкарани от магазина, екскурзии и почивки в атрактивни и скъпи туристически обекти и други подобни екстри - вече не се чудете как. Ето така. За съжаление голяма част от тях никога няма да разкрием, мисли си Емил Попов...

Емил Попов и информационните сайтове

Отдавна се говори за това, че пресата в сегашния си вариант, на хартиен носител, няма далечни хоризонти. Емил Попов е съгласен с тези прогнози - в кръга на познатите и приятелите ми няма такива, които сутрин отиват на сергията, за да си купят вестник. Всеки модерен човек сутрин взема чашата с кафето и сяда пред компютъра, за да прегледа информационните сайтове. Да, студеният екран на монитора няма оня особен чар, който има в това да разлистиш вестникарска хартия, ама и съвременният човек не робува на сантименти и гледа преди всичко удобството си. Затова си мисля, че краят на пресата в сегашния й вид е предизвестен. Ясно е, че медиите на бъдещето ще бъдат информационните сайтове. И явно, осъзнали този факт, много хора насочиха усилията си в тази посока. Няма лошо. Както казва Мечо Пух: колкото повече, толкова повече. Само че в сегашния си вид този изобилен информационен поток ми прилича повече на уан мен шоу. Зад тези сайтове, които никнат като гъби всеки ден, обикновено стои отделен самодеец, а не сериозен журналистически екип,. Някой решава, че журналистиката е лесна работа, и прави информационен сайт. Обикновено се публикуват някакви информации, взети от друг информационен сайт или вестник, попроменени малко, неграмотно при това, пълни с правописни грешки и закичени с атрактивно заглавие, за да привличат читателското внимание. И наистина привличат - с агресивните си заглавия тези сайтове сигурно често удрят в земята по посещаемост източниците, от които са откраднали информацията. Дефицит на справедливост и отчайваща неграмотност - определение, което май може да лепне като по мярка за почти всяка част от нашия живот. Не бъдете и вие част от това, и не подкрепяйте такива източници. Искрено ваш, Емил Попов.