За вярата, книгите и Васил Лазаров

Силата на всеки писател е в начина му на виждане на света и вплитането му в произведенията. За едни това е реализмът, за други комбинацията от емоции, а за трети - вярата им. Всички тези разбирания са писмено описани, за да може да разкрият пред читателите и нови хоризонти за размисъл и светоусещане. Както направи с мен Васил Лазаров. 

Сама по себе си вярата е движеща сила напред. Тя помага да надскочиш възможностите си и да преоткриеш и света, и Аз-а. Според някои разбирания това е вярата в теб самия, а според други - божествената сила. В това, разбира се, няма нищо лошо, даже напротив. Вярата в Бога като закрилник и пътеводител е невероятен начин пак да се довериш и на себе си. Но до каква степен може да се оставим само на това течение? Трябва ли то да ни напътства, дори и от книгите?

Романите и като цяло художествените произведения на Васил Лазаров са белязани освен от достоверността на историята си, и от намесата на религията. Тя е вплетена като добродетел и като мотив, че именно тази вяра нашепва, че все някъде те очаква по-добро. Необходимо е само да си достатъчно отговорен, за да си го заслужиш. А това не е ли да пак да се довериш на себе си?

За мен бе изключително интересно да разбера как български автор може да повлияе на сетивата и да постави скрития въпрос в какво вярваш и защо. Може би за някои това е отклонение от същината, но не само авторите имат своя мироглед на писане, а и читателите имат различно разбиране. И точно тук е кулминацията на литературата в живота ни. 

За едни ще бъде прекалено, други няма да обърнат значение, а трети – ще открият скрит смисъл за себе си. Затова аз мисля, че във все повече книги трябва да има мотиви за вяра – защото само така ще повярваме в нещо, което ще ни води напред. А вие вече открихте ли своето?

Как да преодолеем песимизма?

Да виждаме света в черно. Да мислим, че тези около нас се заговорничат срещу нас. Да обръщаме повече внимание на отрицателните си емоции. Да намираме трудности навсякъде и да вярваме, че дори и малките проблеми в ежедневието ни са непреодолими.
Когато някой се чувства така, вероятно е защото песимизмът се е настанил в живота му и сега сее нещастие дори в ситуации, които въобще не са толкова страшни.
Някои хора смятат, че са песимистични „по природа“, но грешат. Никой не се ражда по този начин, животът ни учи да бъдем такива. С течение на времето натрупваме фрустрации и негативни преживявания, които се опитваме да асимилираме, „научаваме“ се да бъдем песимистични. Това е мироглед, който не ни носи полза, напротив, потопява ни в лабиринт без изход.
Трябва да знаем, че нашите мисли и нагласи силно влияят на резултата от всичко, което правим. Не можем просто да седнем и да чакаме решенията на проблемите ни да дойдат при нас и да оставим на произвола на съдбата да пресекат пътя ни.
Песимистите смятат, че не си струва да се борят, защото независимо какво правят, нищо няма да се промени. Ето защо те се убеждават в пасивността и отчаянието си и винаги виждат чашата като наполовина празна.
Ние обаче можем да поправим това чувство на безсилие, тъй като промяната на отношението ни към живота е в нашите ръце. Всеки може да поеме водещата роля и да предизвика себе си да види нещата по по-положителен начин. Този начин на мислене ще повлияе на настроенията ни и ще ни възнагради положително в ежедневието ни.
Борбата с песимизма включва промяна на навиците, които ни карат да се съсредоточaваме върху негативните мисли и емоции. Размишляването върху това, което ни кара да се чувстваме по този начин, ще бъде първата стъпка, която трябва да предприемем, за да преориентираме отношението си към живота.
Често се случва да открием, че песимизмът е отношение, което „наследяваме“, може би чрез възпитанието, което сме получили в нашето семейство. Осъзнаването, че можем да променим този навик и да променим инерцията на негативното мислене, е следващата стъпка, която трябва да предприемем, за да достигнем целта си. Опитайте се да станете по-позитивни хора, за да можете да се наслаждавате на щастливи времена и да живеете живота си по не толкова негативен начин.

Как да намерим време за ново хоби

Какво са правели хората преди интернета?
Някак си е трудно да си представим ден, който не е прекаран изцяло пред екран (или няколко). Но ако и вие, като мен, чувствате, че прекалено много от времето ви е пропиляно и искате да си намерите хоби, което да ви носи истинско удовлетворение, не просто моментно забавление, може да се изправите пред малка пречка – откъде да намерите време? Имам няколко предложения.
Първо обаче ще отговоря на въпроса: защо ни трябва хоби?
Хобито е тясно свързано с нашето лично удовлетворение. Не бива да го възприемаме като задължение. С други думи, не започвайте нещо, което вече възприемате просто като начин за изкарване на малко допълнителни пари. Просто започнете нещо, което ви кара да се чувствате добре, да се свързвате малко повече със себе си. Трябва да е нещо приятно и да го правите просто за удоволствие, без да се притеснявате за нищо друго.
Как да вмъкнете това хоби в ежедневието си?
Ако се посветите и наистина започнете да се грижите за останалите си задължения като навик, без да отлагате, вероятно вече ще забележите, че ще имате повече време да се посветите на други неща – като новото си хоби.
И ако се нуждаете от допълнителен стимул, за да се организирате на работа или у дома, опитайте да си създадете система за възнаграждение. Направете си списък със задължения след работа. За всеки 3 изпълнени задачи, които вършите вкъщи, си давайте още по половин час, за да практикувате хобито си. Това ви насърчава да правите нещата, които не смятате за толкова забавни, тъй като след това ще има награда.

Много хора трудно разбират дали някой има искрени намерения или не, което в крайна сметка ги кара да бъдат разочаровани от заобикалящия ги свят, когато открият, че много хора се сближават с тях от определен интерес. Приятелството не е лесно да се изгради и изисква много уважение, за да приемеш другия такъв, какъвто е и да го обичаш въпреки всичко в живота си. Ето ви няколко съвета, за да знаете как да идентифицирайте фалшив приятел.
На първо място, създаването на стабилно приятелство отнема много време. На някой, който се преструва на твой близък приятел още от първия ден, трябва да се гледа с повишено внимание, защото интимността, доверието и уважението се печелят бавно, а не се раздават.
Един от най-лесните начини за идентифициране на фалшив приятел е да забележите кога той или тя се появява в живота ви: ако сте добре, щастливи, живеете добре и той или тя са там с вас, за да споделят смеха и забавлението, но когато имате проблем, когато перспективата не е толкова обнадеждаваща, този "приятел" просто изчезва, това ви казва предостатъчно за това какъв приятел е. Фалшивите приятели искат да присъстват само в добри времена.
Лъжлив приятел е този, който се бърка в живота ви (независимо дали в личния или професионалния) и винаги има нещо негативно за казване. Той не пропуска възможност да подчертае грешките ви, да ви каже, че сте се провалили и да ви накара да се почувствате зле. Изпитва задоволство – даже злорадство – от вашите неуспехи.
Добрият приятел ви казва какво мисли за вас директно и не говори зад гърба ви. Ако знаете, че човек ви критикува и одумва пред другите, но никога няма смелостта да ви го каже лице в лице, можете да сте сигурни, че не е добър приятел.
Приятелството предполага уважение. Ако човек постоянно те обезценява, кара те да се чувстваш зле, не уважава твоите мнения или решения, в дългосрочен план е най-здравословно да ограничиш контактите с него.
Освен това може да ви навреди да допускате и други видове личности като: негативните, които постоянно виждат лошата страна на всичко, което правите; завистливите, които биха искали да имат това, което имате и успехите ви ги изпълват с горчивина; натрапниците, които се намесват в личното ви пространство без покана.
Обръщайте внимание на интуицията си. Много пъти подозираме, че някой не е добър човек и следователно не е добър приятел, но нямаме смелостта да прекратим връзката. Ако смятате, че някой не е добър за вас и би било по-добре, ако той или тя са далеч, тогава избягвайте да се сближавате твърде много с този човек.

Пътуване с автобус

Заглавието ми по никакъв начин няма да ви заинтригува, дори може би ще си кажете, че какво му е странното на пътуването. Но всъщност аз не бях пътувал от много време с автобус и за мен си беше изненадващо.

В студентските ми години много често използвах услугите на междуградските автобусни линии. Нямах възможност за собствен автомобил, затова често се качвах на автобуси. Почти всеки път, когато ми се налагаше да пътувам, цената беше с един лев нагоре, а като кажеш че си студен ту ти взимат с два лева по-малко, ту с един, общо взето никой не знае каква е реалната цена на билета. Скоро ми се наложи да използвам отново автобус при едно служебно пътуване. Общо взето, автобусът беше препълнен, шофьора говореше почти през целия път по телефона, а жегата и прекалено многото хора правиха пътуването още по-непоносимо, но това не е от значение. В социалните мрежи, в една от затворен тип, в която будни граждани споделят неволите в нашата държава, една дама беше споделила случай, в който на ценоразписа билета е отбелязан, че струва една сума, а когато се е качила в автобуса не й върнали ресто от 1 лев. Казали й, че цените са стари. Въпросът тук не опира в този един лев, а в отношението на хората, толкова ли струваме, това ли искаме да покажем на младото поколение, че можем да лъжем както си искаме за 1 лев. Доста е обидно, защото това поведение показва, че обществото ни деградира и няма никакви ценности и никакви задръжки, щом лъжеш за такава сума, на какво ли си способен за 100 лева? Тъжно, но факт.

Ще завърша позитивно, надявам се че това е единичен случай и не това поведение е определящо за българина. Вярвам, че доброто, в крайна сметка ще възтържествува. 

Децата и спорта

Децата са най-прекрасното нещо в живота. Никога не се чувстваш напълно готов да станеш родител, но когато чудото се случи си задаваш въпроса, как изобщо си живял преди детето?

В България както винаги сме на едно от водещите места по затлъстяване сред децата. Всъщност това е глобален проблем, с който Джейми Оливър се е захванал и лично аз много го уважавам за това свое начинание. Ясно е че няма как да контролираме начина на хранене на децата. Знаете много добре, че отиде ли в училище, някой съученик си е купил чипс, няма как  и вашето дете да не си купи или да му забраните, все пак знаете, че различните винаги са отритвани от обществото. Моето решение е спорта. Когато едно дете спортува активно и това му доставя удоволствие, може да си позволи да си хапне нещо забранено, а и ако спорта наистина много му харесва, смятам, че самото дете би се отказало от вредните храни, знаейки, че това ще навреди на формата му. По мое мнение още от ранна детска възраст трябва да отключим интереса на децата към спорта, няма по- добра дисциплина от тази на спортиста. Без значение към коя сфера, за мен едно дете е хубаво да има физическа активност, било то лека атлетика, плуване, бойно изкуство или футбол. Много хора биха ме упрекнали за бойните изкуства, как едно малко дете ще го учим на насилие, но там е грешката им. Няма бойно изкуство, което да те учи на насилие, а на самозащита. Даже си спомням, когато аз тренирах, ни бяха казали никога да не се впускаме в саморазправа, да се опитаме да решим конфликта първо с разговор, след това трябваше да предупредим, че тренираме карате и едва вече, ако ни посегнат на нас тогава не да нападнем, а да се защитим. Малко по-интересно се получава при спортове като картинг, виждал съм деца на по 4 години, които доста добре се справят. Например аз съм голям фен на Кими Райконен, още от едно време, а сега и сина му, който е само на 4 години е тръгнал по неговите стъпки, само че с мини мотор, който им специално ограничение, за да не може да вдига много висок скорост.

Лично аз съм с две ръце за спорта и особено децата да го практикуват. Адмирирам родителите, които насърчават децата си да са активни и възпитават у тях любовта към спорта.

Красивата България

Обичам да летувам на нашето море. Много пъти съм казвал, че тук в България има места, които си заслужава да бъдат видени, а и не само. След спечелването на Европейска столица на културата от прекрасния Пловдив, се надявам, че още красиви места ще намерят своето признание в световен мащаб.

Явно все пак България става все по-популярна дестинация, което може само да ни радва. Още едно неземно кътче получи своето признание и това е едно от моите любими мета за почивка и Релакс, а именно плажа Болата. Той заема 16-то място в класацията на сайт за пътувания European Best Destinations. Според мен заслужава по- предна позиция, но и това си е постижение. Почти всяко лято със семейството ми се стараем да посетим този плаж. Наистина си заслужава. Друго мое любимо място се намира в непосредствена близост до този уникален плаж и това е нос Калиакра, заедно се превръщат в моя земен Рай. Златната пясъчна ивица, синьото море, плитките води и безумно красивата гледка от крепостта са най-невероятното нещо, което може да изпита един човек. Единственото нещо, което ме натъжава е като всичко българско, самите ни унищожаваме това, което природата ни е дала. Миналата година успяхме отново да посетим този прекрасен плаж, извадихме късмет, понеже заваля и накара всички хора да се разотидат, а ние като по-търпеливи дочакахме да спре дъжда. Останахме сами с морето, беше величествено. Водата беше топла, а дъжда освежи въздуха. След като излязох от делириума, осъзнах, че навсякъде има мръсотия, оставена от къмпингуващите. Бях много разочарован, защото самите ние не уважаваме това, което имаме и не пазим това, което природата ни подарява. Не знам кога ще станем по-отговорни и ще спрем с тези безобразия. Ревем, че се застроява нашето море, а самите ние не пазим.

Все пак ще остана позитивен, надявам се любимото ми кътче след години да се класира на още по- предна позиция и да участва и в други класации.

Наказание за лошите

Всички знаем за Крумовите закони и честно казано, не е зле някои от тях да се актуализират и в днешно време, но доста голяма част от населението трябва да бъде наказано.

Лично аз смятам, че е добре да се затегнат мерките и глобите относно прегрешилите. В България никой не спазва правилата, знаят че процедурите са мудни, а и незнайно как на фона на ниските заплати и вечното оплакване, че нямаме пари, една глоба от 500 лева, не е проблем за сънародниците ни. Секунда невнимание и оставаш без портфейл или телефон. Не се спазват дори правилата по пътищата, а какво остава за това да не бъдеш лош? Много странно обаче как в чужбина изведнъж ставаме най-цивилизованите граждани? Значи там може, а тук на родна земя не? Не разбирам логиката на хората. Миналата година бяхме на почивка в Гърция, там хората оставят отключено, нямат огради, нямат СОТ, оставят си вещите без надзор, защото законите там са строги, а най-интересното е че никой не смее да бара чужда собственост. Не съм аз човека, който ще подобри системата в цяла една държава, но все пак това не ми пречи да изкажа мнение. Наскоро четох за един кмет, който лично на мен ми стана много симпатичен с едно свое действие. Той се казва Андреа Коста и е градоначалник на малкото градче Лудзара. Там, той забранява да си лош. И то не говорим за толкова тежки престъпления като кражби, посегателство или нещо такова. Чисто и просто този симпатичен човек е забранил всякаква проява на злоба и омраза. Неговото наказание за всички, които обиждат е да четат книги или да посещават местния театър. Дори вече има наказан за прегрешението си, а кмета му е дал списък от книги, които виновникът трябва да прочете, а най-интересното е че той наистина е прочел някои от тях.

Културата е изключително важна в едно общество, адмирирам Андреа Коста и се надявам, че един ден навсякъде по Света може да се постигне нещо подобно. Интелигентните хора, не биха дръзнали да посягат към чуждото и да обиждат, а кое може да обогати интелектуално някого, ако не културата?

Атракции

Много пъти съм се питал до къде са границите на човешкия ум. Май няма такива, човек е способен да измисли какво ли не само, за да е интересен и атрактивен. Доказателство за това са множеството атракции, които да забавляват и привличат туристите.

Днес ще ви разкажа за едно интересно явление, честно казано не знам как им е дошло на ум да измислят нещо подобно. Става въпрос за един ресторант, който се намира не на метри от водопад, а направо вътре в него. Все сме виждали механи и ресторанти, които правят някакви изкуствени водопади, или са в близост до някой такъв, но директно във водата, аз не бях чувал. Този ресторант се намира във Филипините. Всъщност това не е естествен водопад, а преливник на язовир, но въпреки това усещането не е по-малко вълнуващо. Голямо количество вода се изсипва точно до масата, на която похапвате вкусни, местни специалитети, как ви звучи? Краката ви са подгизнали във вода, предполагам, че би действало успокояващо, като във вана със соли. Други атракции, които се предлагат от Вила Ескудеро, където се намира и ресторанта е плаване със сал по Лабасин и бране на кокосови орехи.

Надявам се един ден да успея да посетя Филипините и точно това място, ресторант във водопада. Човек трябва да опита от всичко в живота.