Кои са четирите азиатски дракона?

Чували ли сте за четирите азиатски дракона и знаете ли за какво се използва този израз? Ако не сте, то днес е щастливия ви ден, защото ще разберете какво се крие зад това мистично понятие. Става въпрос за добре развитите икономики в Азия в лицето на Сингапур, Хонг Конг, Тайван и Южна Корея. Някои ги наричат и четирите тигъра. Те се отличават от останалите страни в региона с бързата си индустриализация между 60-те и 90-те години на 20 век. Сега те вече са напреднали икономически, изнасят за други страни и имат редица конкурентни предимства. Хонг Конг и Сингапур са финансови центрове, а в Южна Корея и Тайван има бум на развитието на информационните технологии.

Официалното име на Тайван е всъщност Република Китай, но това не е онзи Китай, за който си мислите – неговото име е Китайска народна република. С това уточнение преминаваме нататък. Капиталистически Тайван има процъфтяваща икономика, а столицата, Тайпе, е икономически и културен център на страната, която, ако не знаете, се намира на остров. Колелото, задвижващо икономиката, е технологичната индустрия. В културно отношение в страната може да се усети китайско, японско и западно влияние, като китайското е най-силно изразено, въпреки че Тайван се опитва да излезе от сянката на Китайската народна република.

Бързият растеж на икономиката на Южна Корея се счита за чудо, имайки предвид малката й територия и оскъдните природни ресурси. Страната успява да напредне, насърчавайки износа. Понякога северната й съседка подкопава кредитния й рейтинг, но с малко помощ от МВФ нещата се нормализират. Преди Втората световна двете Кореи са били една държава с общи културни традиции. Сега Южна Корея върви към икономически прогрес, а хората живеят в големите градове като столицата – Сеул. За технологичното развитие допринасят компании като Samsung и LG, които са позиционирани именно тук.

На върха на Малайския полуостров е разположен градът-държава Сингапур. Свободна пазарна икономика, бърза урбанизация и липса на корупция са три понятия, които важат с пълна сила тук. Има недостиг на земя и вода, поради което те се считат за изключително ценен ресурс. Сингапур всъщност се намира на остров и подари липсата на място, сградите са високи. Името на държавата означава "лъвски град", а първия официален език е английски, другите три са китайски, тамилски и малайски.

Хонг Конг е добре известен с ниските данъци и свободната търговия. Той е административен район в Китай със специален статут, има собствена валута и се счита, че има най-свободната икономика в света. Хонг Конг има и излаз на море, съответно, и пристанище, което играе важна роля в търговско отношение. Той е с отделна политическа система, което го прави сравнително автономен регион. Високи небостъргачи се издигат тук отново защото има недостиг на пространство, но пък инфраструктурата е модерна и добре развита.

Има ли криза на мъжествеността?

Никой не се е родил научен. В този ред на мисли един мъж не се ражда със знанията за това как да бъде такъв. Ние се учим от мъжете около нас. В общия случай това е бащата, затова и кризата на мъжествеността може да се обвърже донякъде с бащинството. Ролята на бащата в едно семейство е важна, затова и неговото отсъствие води до някои социални проблеми на нашето време. Всъщност той може физически да е там, но това не е достатъчно. Трябва и да обръща внимание на детето си, не е достатъчно само да му подхвърля по някой лев. Бащата е първият модел на подражание в най-ранните години от развитието на един мъж. По-късно се намесва обществото, а станем ли негови пълноправни членове, ще трябва и да се впишем в изискванията му. Дали?!

Как да намерим мъжката си идентичност? Може би първо трябва да се запитаме какво ни трябва, за да се почувстваме като истински мъже. След това трябва да разгадаем какво обществото се опитва да ни "пробута" като грешен и правилен подход към мъжественост. Опитвайки се да запълним дупката между това, което сме, и това, което обществото ни казва, че трябва да бъдем, в процеса на развитието си ще осъзнаем, че вече сме истински мъже.

Не е нужно да отговаряш на някакви предварително заложени критерии, за да си МЪЖ. Това са измислени обществени схващания, които някой се опитва да ни наложи. Те по-скоро потискат, отколкото да правят добро. Все едно ти казват, че ако не си такъв и такъв, не ставаш. Това не е така! Трябва да се чувстваш добре в кожата си по принцип, това трябва да е нещо заложено в теб. Не се сравнявай с никого, ти си си ти и това е достатъчно за себе си да бъдеш истински мъж.

Едни приятели се местят в чужбина

Много млади български семейства решават да потърсят щастието си в чужбина. На този етап това не учудва никого. Ето, че и мои приятели взеха това крайно решение. Те не само търсят едно по-добро бъдеще за себе си, но и мислят за по-доброто образование на децата си, защото в последно време нивото на образователната ни система силно е паднало, няма какво да се лъжем. Разбирам ги напълно.

Не е лесно да напуснеш всичко познато и да започнеш от нулата на едно ново място. Затова се изисква смелост, по мое мнение. Да събереш целия си живот само в два куфара е трудна задача. Самото решение са местене в друга държава се взима трудно. Бях свидетел на дългото умуване на нашите приятели и те наистина се опитаха да разкрият целия си потенциал, но не получиха заслуженото уважение насреща, а са способни да получат много повече и наистина желанието им да бъдат ценени за знанията им не беше неоправдано. Истината е, че тук работодателите рядко са със западни разбирания и това да показват, че ги е грижа за служителите им, било то по финансов или нефинансов начин, никак не им е приоритет.

Аз и съпругата ми ще останем с едно приятелско семейство по-малко, но щом те са решили, че е за тяхно добро, ние естествено ги подкрепяме. Такива са реалностите на живота – той те среща с едни хора съвсем неочаквано и по същия начин ти ги отнема. Надявам се поне, че там ги чака светлото бъдеще, за което мечтаят. Това не е краят, ще се чуваме и виждаме, макар и по-рядко. Успех, приятели!

Стресът на работното място

В съвременният начин на живот стресът несъмнено присъства. Така е построено нашето общество на този етап. Работата води до финансова обезпеченост, но и до стрес, главоболия, а понякога дори и гняв – всичко това пречи на способността ви да се представяте добре и да сте достатъчно продуктивен. Вместо обаче да станете жертва на стреса, по-добре се научете как да го неутрализирате, доколкото е възможно, за да не ви поставя в неудобна ситуация.

Една обичайна стресираща ситуация е да закъснеете за работа. На всички ни се е случвало да се успим и като погледнем колко е часът, скачаме от леглото по най-бързия начин, оправяме се скоростно и тичаме към работа. Знаете, че шефът няма да бъде очарован. Такова "ударно" начало на деня не трябва да се превръща в навик. Ето защо направете така, че винаги да ставате навреме. Нагласете си 3-4 аларми на телефона, коя от коя с по-досаден тон от предната, за да може наистина да станете. Няма нищо лошо в това да дойдете на работа по-рано дори. Така си гарантирате спокоен старт на деня.

За да вървят нещата гладко на работното място, е добре да планирате и приоритизирате задачите си. Нещата с краен срок се изтеглят напред и са с предимство пред онези, които могат да се проточат във времето. Понякога се появяват и спешни задачи, които изникват сякаш от нищото, и първата ви реакция е да се стресирате. Моят съвет е да подходите спокойно, защото стресът по-скоро ще ви забави, отколкото да ви забърза.

Не прекарвайте обедната си почивка на работното място, а излизайте навън да подишате чист въздух и да се разсеяте поне малко от задълженията си. Организирайте си и малки 5-минутни почивки през деня, когато усетите, че напрежението започва да се натрупва. Все пак не може да прекарате един 8-часов работен ден забити пред компютъра нон стоп.

Танцуващият светофар се грижи за вашата безопасност

Умните и наистина впечатляващи идеи са рядкост в наше време. Някои от тях са толкова прости в гениалността си, че се чудим как не сме се сетили за това преди. Такъв е и примерът с танцуващия светофар в Лисабон, който е едно наистина умно решение, което да накара пешеходците да не пресичат на червено. Това би довело до неприятни инциденти, някои от които могат да се окажат сериозни. Решението на Smart, производителят на коли, е червеното човече да танцува като този начин привлича вниманието на пешеходците и те да са по-склонни да изчакат да светне зелено. Ето го и резултатът от този експеримент :)

Женен не значи бракуван

Мъже, не се плашете от брака. Всички знаем, че имате някои съмнения, чувствате, че си вкарвате автогол, че попадате в капан и т.н., и т.н., но това са само митове. Спокойно, няма да загубите мъжката си идентичност и нещата, които обичате да правите. Ще запазите и хобитата си, и личните интереси – те няма да се загубят някъде там в семейния живот освен ако вие решите, че вече не са за вас.

Срещите с приятели на по бира и разговори за коли пак ще се състоят, но може би този път в извъндомашна обстановка или у някой неженен приятел. Пред съпругата едва ли приятелите ви ще могат да се отпуснат, затова и събитието се пренася извън дома – в зоната без жени. Уверете жена си, че докато сте там, тя много ще ви липсва.

Понякога готвеното на съпругата не може да се мери с това на мама, особено сега, когато е модерно здравословното хранене, вегетарианството и веганството. Мъжете без месо не могат, а жена ви е решила да си прави експерименти. Тук може би ще е нужно да се уговорите по някакъв начин, за да постигнете компромис – или да готви постно само един-два пъти седмично, или отделно да има ястия с месо наред с останалите треволяци. Ако имате късмет, влечението ще й мине бързо.

Фитнесът ви е хоби, а покрай жената и децата имате чувството, че съвсем ще се изоставите. При добро желание, човек намира време за всичко – и за себе си, и за околните. Семейството не е някакво бреме, което ви пречи, то ще ви донесе много щастие, ако му позволите да стане част от живота ви. Няма да загубите идентичността, а ще пренаредите приоритетите си, ще пораснете, ще еволюирате, ще давате и ще получавате. Помислете пак.

Какво вие да попитате на интервю за работа?

Интервюто за работа не е едностранен процес. Както на вас ще ви задават въпроси, така и вие трябва да си подготвите такива. Все пак евентуално вие ще работите там и трябва да знаете какви са задълженията ви и в какви условия попадате, а въпросите, които зададете, ще ви покажат дали това е подходящото място за вас.

Поинтересувайте се как би протекъл един ваш работен ден на позицията, за която кандидатствате. Това е съвсем нормален въпрос и показва, че искате да знаете с какво точно ще се занимавате. Може да не получите конкретен отговор, защото позицията изисква гъвкавост, но поне ще имате някаква представа и ще си направите нужните изводи. Може да попитате дали позицията е новосъздадена или съществуваща. Ако е нова, то вие ще трябва да определите стандартите за нея, като първия служител, който я заема, което пък ви дава известна свобода за предлагане на идеи.

Много е важно да разберете дали има място за развитие на кариерата на позицията, която сте избрали. Тук едва ли ще получите ясен отговор, така че трябва да го намерите в това, което остава недоизказано. Един вид - да четете между редовете. Попитайте дали ще имате периодични обучения или човек на по-високо ниво, от който може да се учите. Това важи за тези, които се стремят към трупане на нови знания.

Може да попитате и за дългосрочните цели на компанията. Така ще разберете доколко сериозна е тя и дали планира дейността си напред във времето. Разберете и за фирмената култура там - обядват ли служителите заедно, има ли тийм билдинги или други извънработни мероприятия и т.н.

Тези питания са само някои насоки, за да разберете дали позицията е наистина подходяща за вас. Ако се сещате нещо друго, което ви интересува относно работата, не се срамувайте да питате - вие сте в правото си да получите нужната ви информация, преди да вземете окончателно решение.