За меките умения и как да ги развием във фирмата си

Какво представляват меките умения?
Меките умения са поведенчески или социални умения на професионалист. Тъй като са свързани с личността на индивида, те са много по-трудни за придобиване, отколкото техническите умения (твърди умения). Например: с ежедневни усилия всеки може да се научи да говори език или да използва софтуер. От друга страна, доброто общуване обикновено е вродено умение, което отнема много повече време да се научи.
Меките умения са все по-популярна тема за разговор в професионалните среди. Дори и да не сме собственици на бизнес, управители и специалисти по човешки ресурси, те винаги играят важна роля на работното място, независимо дали някой ги изисква от нас, или ние от хората, с които работим. В крайна сметка те са това, което определя как човек ще се отнася към колегите си и ще се справя със ситуации на натиск или конфликт. Може би най-важните меки умения, които повечето фирми очакват от служителите си, са сътрудничеството (работа в екип), комуникацията, способността за правилно разпределение на времето, критичен анализ, способност за решаване на проблеми и емоционална интелигентност.
А за тези, които заемат високи позиции във фирмите си, винаги е актуален въпроса: Как да развием меки умения в екипа ни?
Колкото и да е по-трудно да се развият меките умения от твърдите умения, тази задача става възможна, ако се използват правилните инструменти.
1. Предложете обучение и си поставете цели
Платформите за електронно обучение са чудесни ресурси за развиване на меки умения. Използвайки игрив език, часовете стават по-интересни за обучаваните, което спомага за постигането на по-високи резултати.
Важно е тези обучения да имат цели, съобразени с реалните ситуации, в които биха могли да попаднат служителите на работното място. Ако намерението е да се даде възможност на екипа да се справи с напрегнати дни в офиса, дейността трябва да бъде проектирана така, че да симулира този тип ситуация. Друга точка на внимание е оценката на резултатите. Те трябва да бъдат преобразувани в бележки или оценки, така че да има последователна метрика в поведенческия анализ на всеки служител.
2. Работете по едно меко умение наведнъж
Опитът да работите върху всички меки умения наведнъж не е най-добрият начин да развиете екипа. Ако това се случи, обемът на информацията ще бъде твърде голям, което може да обърка служителите и да ги възпрепятства да научат каквото и да било.
Фокусът е ключовата дума. Обученията от 5 до 10 минути, насочени към една компетентност, са много по-ефективни от дългите курсове с огромно съдържание. С кратки уроци ученето и задържането на информация стават много по-ефективни.
3. Дайте на служителите самостоятелност
Когато служител започне да предлага нови идеи и да участва по-активно в проектите на екипа, насърчавайте това поведение. Това кара професионалиста да расте и да може да предприема по-големи предизвикателства в кариерата си. Показването на подкрепа в тези моменти създава връзка на доверие между ръководители и служители. Така те се чувстват мотивирани и подобряват меките си умения за независимост и лидерство.
А лидерството само по себе си е изключително важно меко умение. Не забравяйте да развивате своето.

За вярата, книгите и Васил Лазаров

Силата на всеки писател е в начина му на виждане на света и вплитането му в произведенията. За едни това е реализмът, за други комбинацията от емоции, а за трети - вярата им. Всички тези разбирания са писмено описани, за да може да разкрият пред читателите и нови хоризонти за размисъл и светоусещане. Както направи с мен Васил Лазаров. 

Сама по себе си вярата е движеща сила напред. Тя помага да надскочиш възможностите си и да преоткриеш и света, и Аз-а. Според някои разбирания това е вярата в теб самия, а според други - божествената сила. В това, разбира се, няма нищо лошо, даже напротив. Вярата в Бога като закрилник и пътеводител е невероятен начин пак да се довериш и на себе си. Но до каква степен може да се оставим само на това течение? Трябва ли то да ни напътства, дори и от книгите?

Романите и като цяло художествените произведения на Васил Лазаров са белязани освен от достоверността на историята си, и от намесата на религията. Тя е вплетена като добродетел и като мотив, че именно тази вяра нашепва, че все някъде те очаква по-добро. Необходимо е само да си достатъчно отговорен, за да си го заслужиш. А това не е ли да пак да се довериш на себе си?

За мен бе изключително интересно да разбера как български автор може да повлияе на сетивата и да постави скрития въпрос в какво вярваш и защо. Може би за някои това е отклонение от същината, но не само авторите имат своя мироглед на писане, а и читателите имат различно разбиране. И точно тук е кулминацията на литературата в живота ни. 

За едни ще бъде прекалено, други няма да обърнат значение, а трети – ще открият скрит смисъл за себе си. Затова аз мисля, че във все повече книги трябва да има мотиви за вяра – защото само така ще повярваме в нещо, което ще ни води напред. А вие вече открихте ли своето?

Как да преодолеем песимизма?

Да виждаме света в черно. Да мислим, че тези около нас се заговорничат срещу нас. Да обръщаме повече внимание на отрицателните си емоции. Да намираме трудности навсякъде и да вярваме, че дори и малките проблеми в ежедневието ни са непреодолими.
Когато някой се чувства така, вероятно е защото песимизмът се е настанил в живота му и сега сее нещастие дори в ситуации, които въобще не са толкова страшни.
Някои хора смятат, че са песимистични „по природа“, но грешат. Никой не се ражда по този начин, животът ни учи да бъдем такива. С течение на времето натрупваме фрустрации и негативни преживявания, които се опитваме да асимилираме, „научаваме“ се да бъдем песимистични. Това е мироглед, който не ни носи полза, напротив, потопява ни в лабиринт без изход.
Трябва да знаем, че нашите мисли и нагласи силно влияят на резултата от всичко, което правим. Не можем просто да седнем и да чакаме решенията на проблемите ни да дойдат при нас и да оставим на произвола на съдбата да пресекат пътя ни.
Песимистите смятат, че не си струва да се борят, защото независимо какво правят, нищо няма да се промени. Ето защо те се убеждават в пасивността и отчаянието си и винаги виждат чашата като наполовина празна.
Ние обаче можем да поправим това чувство на безсилие, тъй като промяната на отношението ни към живота е в нашите ръце. Всеки може да поеме водещата роля и да предизвика себе си да види нещата по по-положителен начин. Този начин на мислене ще повлияе на настроенията ни и ще ни възнагради положително в ежедневието ни.
Борбата с песимизма включва промяна на навиците, които ни карат да се съсредоточaваме върху негативните мисли и емоции. Размишляването върху това, което ни кара да се чувстваме по този начин, ще бъде първата стъпка, която трябва да предприемем, за да преориентираме отношението си към живота.
Често се случва да открием, че песимизмът е отношение, което „наследяваме“, може би чрез възпитанието, което сме получили в нашето семейство. Осъзнаването, че можем да променим този навик и да променим инерцията на негативното мислене, е следващата стъпка, която трябва да предприемем, за да достигнем целта си. Опитайте се да станете по-позитивни хора, за да можете да се наслаждавате на щастливи времена и да живеете живота си по не толкова негативен начин.

Как да намерим време за ново хоби

Какво са правели хората преди интернета?
Някак си е трудно да си представим ден, който не е прекаран изцяло пред екран (или няколко). Но ако и вие, като мен, чувствате, че прекалено много от времето ви е пропиляно и искате да си намерите хоби, което да ви носи истинско удовлетворение, не просто моментно забавление, може да се изправите пред малка пречка – откъде да намерите време? Имам няколко предложения.
Първо обаче ще отговоря на въпроса: защо ни трябва хоби?
Хобито е тясно свързано с нашето лично удовлетворение. Не бива да го възприемаме като задължение. С други думи, не започвайте нещо, което вече възприемате просто като начин за изкарване на малко допълнителни пари. Просто започнете нещо, което ви кара да се чувствате добре, да се свързвате малко повече със себе си. Трябва да е нещо приятно и да го правите просто за удоволствие, без да се притеснявате за нищо друго.
Как да вмъкнете това хоби в ежедневието си?
Ако се посветите и наистина започнете да се грижите за останалите си задължения като навик, без да отлагате, вероятно вече ще забележите, че ще имате повече време да се посветите на други неща – като новото си хоби.
И ако се нуждаете от допълнителен стимул, за да се организирате на работа или у дома, опитайте да си създадете система за възнаграждение. Направете си списък със задължения след работа. За всеки 3 изпълнени задачи, които вършите вкъщи, си давайте още по половин час, за да практикувате хобито си. Това ви насърчава да правите нещата, които не смятате за толкова забавни, тъй като след това ще има награда.

Много хора трудно разбират дали някой има искрени намерения или не, което в крайна сметка ги кара да бъдат разочаровани от заобикалящия ги свят, когато открият, че много хора се сближават с тях от определен интерес. Приятелството не е лесно да се изгради и изисква много уважение, за да приемеш другия такъв, какъвто е и да го обичаш въпреки всичко в живота си. Ето ви няколко съвета, за да знаете как да идентифицирайте фалшив приятел.
На първо място, създаването на стабилно приятелство отнема много време. На някой, който се преструва на твой близък приятел още от първия ден, трябва да се гледа с повишено внимание, защото интимността, доверието и уважението се печелят бавно, а не се раздават.
Един от най-лесните начини за идентифициране на фалшив приятел е да забележите кога той или тя се появява в живота ви: ако сте добре, щастливи, живеете добре и той или тя са там с вас, за да споделят смеха и забавлението, но когато имате проблем, когато перспективата не е толкова обнадеждаваща, този "приятел" просто изчезва, това ви казва предостатъчно за това какъв приятел е. Фалшивите приятели искат да присъстват само в добри времена.
Лъжлив приятел е този, който се бърка в живота ви (независимо дали в личния или професионалния) и винаги има нещо негативно за казване. Той не пропуска възможност да подчертае грешките ви, да ви каже, че сте се провалили и да ви накара да се почувствате зле. Изпитва задоволство – даже злорадство – от вашите неуспехи.
Добрият приятел ви казва какво мисли за вас директно и не говори зад гърба ви. Ако знаете, че човек ви критикува и одумва пред другите, но никога няма смелостта да ви го каже лице в лице, можете да сте сигурни, че не е добър приятел.
Приятелството предполага уважение. Ако човек постоянно те обезценява, кара те да се чувстваш зле, не уважава твоите мнения или решения, в дългосрочен план е най-здравословно да ограничиш контактите с него.
Освен това може да ви навреди да допускате и други видове личности като: негативните, които постоянно виждат лошата страна на всичко, което правите; завистливите, които биха искали да имат това, което имате и успехите ви ги изпълват с горчивина; натрапниците, които се намесват в личното ви пространство без покана.
Обръщайте внимание на интуицията си. Много пъти подозираме, че някой не е добър човек и следователно не е добър приятел, но нямаме смелостта да прекратим връзката. Ако смятате, че някой не е добър за вас и би било по-добре, ако той или тя са далеч, тогава избягвайте да се сближавате твърде много с този човек.

Пътуване с автобус

Заглавието ми по никакъв начин няма да ви заинтригува, дори може би ще си кажете, че какво му е странното на пътуването. Но всъщност аз не бях пътувал от много време с автобус и за мен си беше изненадващо.

В студентските ми години много често използвах услугите на междуградските автобусни линии. Нямах възможност за собствен автомобил, затова често се качвах на автобуси. Почти всеки път, когато ми се налагаше да пътувам, цената беше с един лев нагоре, а като кажеш че си студен ту ти взимат с два лева по-малко, ту с един, общо взето никой не знае каква е реалната цена на билета. Скоро ми се наложи да използвам отново автобус при едно служебно пътуване. Общо взето, автобусът беше препълнен, шофьора говореше почти през целия път по телефона, а жегата и прекалено многото хора правиха пътуването още по-непоносимо, но това не е от значение. В социалните мрежи, в една от затворен тип, в която будни граждани споделят неволите в нашата държава, една дама беше споделила случай, в който на ценоразписа билета е отбелязан, че струва една сума, а когато се е качила в автобуса не й върнали ресто от 1 лев. Казали й, че цените са стари. Въпросът тук не опира в този един лев, а в отношението на хората, толкова ли струваме, това ли искаме да покажем на младото поколение, че можем да лъжем както си искаме за 1 лев. Доста е обидно, защото това поведение показва, че обществото ни деградира и няма никакви ценности и никакви задръжки, щом лъжеш за такава сума, на какво ли си способен за 100 лева? Тъжно, но факт.

Ще завърша позитивно, надявам се че това е единичен случай и не това поведение е определящо за българина. Вярвам, че доброто, в крайна сметка ще възтържествува. 

Децата и спорта

Децата са най-прекрасното нещо в живота. Никога не се чувстваш напълно готов да станеш родител, но когато чудото се случи си задаваш въпроса, как изобщо си живял преди детето?

В България както винаги сме на едно от водещите места по затлъстяване сред децата. Всъщност това е глобален проблем, с който Джейми Оливър се е захванал и лично аз много го уважавам за това свое начинание. Ясно е че няма как да контролираме начина на хранене на децата. Знаете много добре, че отиде ли в училище, някой съученик си е купил чипс, няма как  и вашето дете да не си купи или да му забраните, все пак знаете, че различните винаги са отритвани от обществото. Моето решение е спорта. Когато едно дете спортува активно и това му доставя удоволствие, може да си позволи да си хапне нещо забранено, а и ако спорта наистина много му харесва, смятам, че самото дете би се отказало от вредните храни, знаейки, че това ще навреди на формата му. По мое мнение още от ранна детска възраст трябва да отключим интереса на децата към спорта, няма по- добра дисциплина от тази на спортиста. Без значение към коя сфера, за мен едно дете е хубаво да има физическа активност, било то лека атлетика, плуване, бойно изкуство или футбол. Много хора биха ме упрекнали за бойните изкуства, как едно малко дете ще го учим на насилие, но там е грешката им. Няма бойно изкуство, което да те учи на насилие, а на самозащита. Даже си спомням, когато аз тренирах, ни бяха казали никога да не се впускаме в саморазправа, да се опитаме да решим конфликта първо с разговор, след това трябваше да предупредим, че тренираме карате и едва вече, ако ни посегнат на нас тогава не да нападнем, а да се защитим. Малко по-интересно се получава при спортове като картинг, виждал съм деца на по 4 години, които доста добре се справят. Например аз съм голям фен на Кими Райконен, още от едно време, а сега и сина му, който е само на 4 години е тръгнал по неговите стъпки, само че с мини мотор, който им специално ограничение, за да не може да вдига много висок скорост.

Лично аз съм с две ръце за спорта и особено децата да го практикуват. Адмирирам родителите, които насърчават децата си да са активни и възпитават у тях любовта към спорта.