Стресът на работното място

В съвременният начин на живот стресът несъмнено присъства. Така е построено нашето общество на този етап. Работата води до финансова обезпеченост, но и до стрес, главоболия, а понякога дори и гняв – всичко това пречи на способността ви да се представяте добре и да сте достатъчно продуктивен. Вместо обаче да станете жертва на стреса, по-добре се научете как да го неутрализирате, доколкото е възможно, за да не ви поставя в неудобна ситуация.

Една обичайна стресираща ситуация е да закъснеете за работа. На всички ни се е случвало да се успим и като погледнем колко е часът, скачаме от леглото по най-бързия начин, оправяме се скоростно и тичаме към работа. Знаете, че шефът няма да бъде очарован. Такова "ударно" начало на деня не трябва да се превръща в навик. Ето защо направете така, че винаги да ставате навреме. Нагласете си 3-4 аларми на телефона, коя от коя с по-досаден тон от предната, за да може наистина да станете. Няма нищо лошо в това да дойдете на работа по-рано дори. Така си гарантирате спокоен старт на деня.

За да вървят нещата гладко на работното място, е добре да планирате и приоритизирате задачите си. Нещата с краен срок се изтеглят напред и са с предимство пред онези, които могат да се проточат във времето. Понякога се появяват и спешни задачи, които изникват сякаш от нищото, и първата ви реакция е да се стресирате. Моят съвет е да подходите спокойно, защото стресът по-скоро ще ви забави, отколкото да ви забърза.

Не прекарвайте обедната си почивка на работното място, а излизайте навън да подишате чист въздух и да се разсеяте поне малко от задълженията си. Организирайте си и малки 5-минутни почивки през деня, когато усетите, че напрежението започва да се натрупва. Все пак не може да прекарате един 8-часов работен ден забити пред компютъра нон стоп.

Танцуващият светофар се грижи за вашата безопасност

Умните и наистина впечатляващи идеи са рядкост в наше време. Някои от тях са толкова прости в гениалността си, че се чудим как не сме се сетили за това преди. Такъв е и примерът с танцуващия светофар в Лисабон, който е едно наистина умно решение, което да накара пешеходците да не пресичат на червено. Това би довело до неприятни инциденти, някои от които могат да се окажат сериозни. Решението на Smart, производителят на коли, е червеното човече да танцува като този начин привлича вниманието на пешеходците и те да са по-склонни да изчакат да светне зелено. Ето го и резултатът от този експеримент :)

Женен не значи бракуван

Мъже, не се плашете от брака. Всички знаем, че имате някои съмнения, чувствате, че си вкарвате автогол, че попадате в капан и т.н., и т.н., но това са само митове. Спокойно, няма да загубите мъжката си идентичност и нещата, които обичате да правите. Ще запазите и хобитата си, и личните интереси – те няма да се загубят някъде там в семейния живот освен ако вие решите, че вече не са за вас.

Срещите с приятели на по бира и разговори за коли пак ще се състоят, но може би този път в извъндомашна обстановка или у някой неженен приятел. Пред съпругата едва ли приятелите ви ще могат да се отпуснат, затова и събитието се пренася извън дома – в зоната без жени. Уверете жена си, че докато сте там, тя много ще ви липсва.

Понякога готвеното на съпругата не може да се мери с това на мама, особено сега, когато е модерно здравословното хранене, вегетарианството и веганството. Мъжете без месо не могат, а жена ви е решила да си прави експерименти. Тук може би ще е нужно да се уговорите по някакъв начин, за да постигнете компромис – или да готви постно само един-два пъти седмично, или отделно да има ястия с месо наред с останалите треволяци. Ако имате късмет, влечението ще й мине бързо.

Фитнесът ви е хоби, а покрай жената и децата имате чувството, че съвсем ще се изоставите. При добро желание, човек намира време за всичко – и за себе си, и за околните. Семейството не е някакво бреме, което ви пречи, то ще ви донесе много щастие, ако му позволите да стане част от живота ви. Няма да загубите идентичността, а ще пренаредите приоритетите си, ще пораснете, ще еволюирате, ще давате и ще получавате. Помислете пак.

Какво вие да попитате на интервю за работа?

Интервюто за работа не е едностранен процес. Както на вас ще ви задават въпроси, така и вие трябва да си подготвите такива. Все пак евентуално вие ще работите там и трябва да знаете какви са задълженията ви и в какви условия попадате, а въпросите, които зададете, ще ви покажат дали това е подходящото място за вас.

Поинтересувайте се как би протекъл един ваш работен ден на позицията, за която кандидатствате. Това е съвсем нормален въпрос и показва, че искате да знаете с какво точно ще се занимавате. Може да не получите конкретен отговор, защото позицията изисква гъвкавост, но поне ще имате някаква представа и ще си направите нужните изводи. Може да попитате дали позицията е новосъздадена или съществуваща. Ако е нова, то вие ще трябва да определите стандартите за нея, като първия служител, който я заема, което пък ви дава известна свобода за предлагане на идеи.

Много е важно да разберете дали има място за развитие на кариерата на позицията, която сте избрали. Тук едва ли ще получите ясен отговор, така че трябва да го намерите в това, което остава недоизказано. Един вид - да четете между редовете. Попитайте дали ще имате периодични обучения или човек на по-високо ниво, от който може да се учите. Това важи за тези, които се стремят към трупане на нови знания.

Може да попитате и за дългосрочните цели на компанията. Така ще разберете доколко сериозна е тя и дали планира дейността си напред във времето. Разберете и за фирмената култура там - обядват ли служителите заедно, има ли тийм билдинги или други извънработни мероприятия и т.н.

Тези питания са само някои насоки, за да разберете дали позицията е наистина подходяща за вас. Ако се сещате нещо друго, което ви интересува относно работата, не се срамувайте да питате - вие сте в правото си да получите нужната ви информация, преди да вземете окончателно решение.

Типа приятели, от които всеки мъж се нуждае

Мъжките приятелства са нещо свещено, трайно и неразрушимо. С "братлетата" определено е по-интересно. Техните силни страни и твоите слаби образуват естествен природен баланс; обратното също важи. Ето защо един добре балансиран кръг от приятели с различни способности, не само че прави живота по-весел, но и по-лесен. Четете, за да разберете защо и как.

Фитнес маниакът
Този човек може да вдига тежести с лекота и да тича с километри. Това е неговата сила. Поддържа се във форма, храни се здравословно и изглежда добре. Този приятел разбира от въглехидрати, мазнини, калории и тем подобни. Той ни мотивира да наблегнем на спорта за здраве. Знае кое как трябва да се прави, така че може да минем и без инструктор, щом си имаме него.

Приятелят от работа
Седмично прекарваме средно по 40 часа на ден на работа. Понякога се налага да работим извънредно, понеже гоним срокове, които ни карат да се стресираме. Приятелят от работа е нашият отдушник в такива монети. Една обедна почивка, прекарана с него, ни разведрява достатъчно, че да забравим поне за малко за задълженията, които ни чакат. Я някой виц ще разкаже, я някоя забавна история.

Сръчният приятел
Това е човекът с развързани ръце, в смисъл че той може да поправи всичко. Всеки се нуждае от такъв приятел. Когато нещо във вас се развали, звънкаш му и той идва. Един поглед му е нужен, за да разбере къде е проблема. Докато поправя, ви дава някой друг съвет какво да направите, ако пак се случи същото. Разбира ги нещата, така че го слушайте внимателно и се учете.

Помощник в любовта
Това е човекът, който разсейва приятелката на красивата дама, която сте харесали, за да може да си поговорите с нея насаме. Той ви надъхва да бъдете по-уверени с жените, умело борави с думите и има чар да омайва противоположния пол. Може да почерпите малко от неговата "мъдрост" в това отношение. За него не е никакъв проблем да ви накара да изглеждате добре в очите на жените, изтъквайки положителните ви качества пред тях по най-красноречивия начин.

Менторът
Към него може да се обърнете с по-житейски въпроси. Това е приятелят с голяма житейски опит и натрупана мъдрост. Той е интелигентен, разсъждава добре и може да анализира в детайли ситуацията, в която се намирате. Винаги е готов да даде съвет, но само когато му бъде поискан такъв, защото е тактичен.

Ами ако роботи работят вместо нас?

В миналото, когато човешката сила беше заменена от машини, се стигна до бърз икономически прогрес в лицето на Индустриалната революция. В бъдеще обаче това, което би могло да бъде заменено, не са просто две мускулести ръце, а човешкият мозък. Да, ето докъде могат да стигнат технологиите на бъдещето. Да се радваш ли, да плачеш ли... Не знам и аз.

Да се направи точна статистика на технологичния прогрес за в бъдеще е невъзможно, но е сигурно, че в миналото напредъкът е бил по-бавен в сравнение със сега. Вече се опитваме да създадем интелигентни машини, а какво следва след това? Хората придобиват нулева икономическа стойност, т.е. стават безполезни за икономиката. Човешкият труд започва да става излишен. Ще кажете, че производството на една такава "умна" машина ще е доста скъпо, но в дългосрочен план се оказва, че излиза по-евтино от това да се плащат заплати на стотици служители, които тя може да замени. Роботът не боледува, не стачкува, не се противи - той е такъв, какъвто е бил програмиран да бъде за целите на дадена компания. Единственото, което му липсва на дадения етап, е достатъчно интелект.

Според икономиста Брайън Артър съществува т. нар. "Second Economy", която той свързва с приноса на компютрите в икономиката или по-точно виртуалната икономика. Един от субпродуктите й е замяната на нископродуктивни работници с компютри. Благодарение на нея се излюпват ново поколение предприемачи и милиардери и се смята, че в близкото бъдеще икономическият растеж ще се дължи главно на нея. Тя обаче няма да създаде нови работни места, а по-скоро ще ги отнеме.

Да, технологичният напредък постепенно избутва хората на заден план. Той все някога ще се случи, всъщност се случва, докато вие четете този пост. Може би това, което ни остава, е да се надяваме темповете му да са по-бавни, за да се може бъдещите поколения да се ориентират към професии, които няма да отмрат бързо.

На „ти“ ли си с културата?

Да бъдеш културен човек не изисква кой знае колко усилия. Поне аз така си мисля. Онзи ден си вървя по една квартална софийска уличка (по тротоара имам предвид) и какво да видя – планина от отпадъци от ремонт препречват пътя ми. Никак не се учудих, а просто преминах на отсрещния тротоар. Мина се не мина малко време и пред мен един човек хвърли някаква опаковката не на регламентираните за това места, а просто я пусна и тя отлетя. И това не ме учуди. Свикнал съм.

Горните примери са обратното на това да бъдеш културен и всеки един от вас го знае. Нормално е да прибираме след себе си с мисъл за околната среда и за останалите членове на обществото. И докато ние нищим въпроси на битово ниво, има хора, които са се заели да опазят културното наследство на страната. Пример за това е Светослав Кантарджиев и неговата фондация „Мизия“. На едно по-високо държавно ниво се мислят закони, кодекси, наредби, изменения, но за потъналия в битовизъм българин те са интересни само когато пряко го засягат и ощетяват. Така са случи преди време и с предложението за изменение на Наказателния кодекс по повод културните ценности. То се състоеше в това, че ако притежаваш вещ на възраст повече от петдесет години, тя може да се окаже културна ценност и да трябва да я регистрираш срещу известна сума. Добре че беше г-н Кантарджиев да ни ги обясни нещата и да ни светне обществената лампичка. Още тогава той беше против, защото на практика един обикновен човек се превръща в нарушител, ако притежава нерегистрирани такива вещи.

Когато един такъв културен проблем ти бъде разтълкуван от вещо лице по разбираем начин, осъзнаваш, че той наистина те засяга и трябва да вземеш позиция, която след това се превръща в обществена и нещата се нормализират.