Четеш ли книга, не плащаш за билет в атобуса

Колко простичко измислено и същевременно колко идейно. Мислителят на тази инициатива е румънецът Виктор Мирон. Поводът е национална статистика в областта на четенето, която показва, че всеки пети гражданин на северната ни съседка е скаран с литературата изобщо, а само един на всеки пет е прочел едва една книга през последната година.

За да се популяризира четенето и възвърне интереса към книгите, или поне подтикне към такъв, е нужна малка помощ от местните власти. Необичайната идея идва на Мирон, проследявайки факта, че масово хората търсят различни промоции. Затова какво по-перфектно решение от това да се съчетаят книгите и промоциите по един забележителен и ненарушаващ реда или икономиката начин за определено време. Предложението било представено пред общинския съвет и веднага прието.


Кампанията, която позволява безплатно возене в градския транспорт само защото пътникът чете книга, е реализирана в град Клуж Напока в областта Трансилвания, през времето на Панаира на книгата, провеждащ се първата седмица на февруари. Данни сочат, че само през ден едно от "промоцията" са се възползвали над 1 200 души, които прелиствали любимите си четива в автобуса.

Идеята на Виктор Мирон направи града популярен из цяла Европа, а акцията му събира все повече привърженици. Мислите ли, че и у нас би могло да се измисли нещо от този род? Българинът обикновено има нужда от малко поощрение, за да прави нещо, така че защо да не му дадем такова? Хубавото в случая е, че дори и да успееш да прочетеш един-единствен абзац по време на пътуването си в градския транспорт, би могъл да се увлечеш по книгата и дори да пожелаеш да я довърши. Четенето е наистина опасно нещо, повярвайте ми. Почти като гледането на любим сериал и чакането на нов ъпдейт на компютърна игра. :)

5 начина да общуваш с детето си

Тъй като започнах темата с децата, днес ми се иска да я продължа. Причината е, че четох доста интересен пост за хората, които смятат, че работата на учителя е не само да преподава, но и да възпитава. Аз лично смятам, че училището не е точното място, където едно дете ще получи подходящо възпитание за света. Да, някои учители - като тези по литература например, имат темата и възможността да го правят, но един математик и химик едва ли ще говорят на децата за поведение и уважение. Такива преподаватели могат да направят забележка от рода на "добре е да стоиш изправен на стола си", "не е хубаво да драскаш по чина", "говори ясно и с необходимата учтивост към околните" - т.е. за нещата, които виждат по време на часа. Но първо, колко деца ще вземат подобна забележка от сравнително непознат човек под внимание и второ - учителят не може да види и да се бърка в междуличностните отношения на съучениците в междучасията или през другото свободно време. Затова са родителите. Тяхно задължение е да отделят всеки ден време на децата, които са създали, и да ги направляват.

Има много начини за общуване между дете и родител.

1. Наставнически, но без команди - родителят е добре да насочва детето да прави това или онова, а не да се опитва да го контролира. Ведрият тон тук е от по-голяма полза, отколкото строгият.

2. Приятелска игра - много психолози определят като най-успешен начин на възпитание играта. Настолните занимание със семейството помагат на родителя да следи умствените способности на детето и да го наблюдава как се държи в приятелска атмосфера.

3. Общуване чрез мотивация - "Ако сега говориш с мен, ще ти олекне" или "Знаеш, че можеш да ми споделиш, защото можеш да получиш съвет, от човек вече минал през такава ситуация". Ако желаете детето да споделя повече, важно е да загърбите родителя в себе си и да станете повече приятел. Това означава без критики и поучения.

4. Следобед с майката/бащата - родителите често нямат време за децата си и понякога се стига дотам, че синовете и дъщерите им се опитват да им привлекат вниманието като вършат глупости. Добре е родителят да прекарва поне два следобеда седмично или през уикендите, за да комуникира с детето си. Бащата може да каже на сина си да оправят колата, да идат за риба, а майката да излезе на пазар с дъщеря си. Детето се отпуска и започва да общува.

5. Заедно на вечеря -  в много семейства всеки вечеря когато се прибере. Да седнете заедно около масата е чудесна традиция. Говорете за деня си и се смейте. Това показва на детето модел на човешки взаимоотношения.

Искате ли да отгледате интелигентен човек?

Някои родители отрано мислят за бъдещето на детето си, мечтаейки си то да достигне до висини, до които те не са могли някога. Често сме свидетели как амбициите да родителите се прехвърлят върху децата им и в това няма нищо лошо, стига да не отиват до един краен предел, при който детето се чувства длъжно и притиснато да отговори на очакванията им. Няма съмнение обаче, че всеки родител иска най-доброто за своето дете.

Любовта към четенето трябва да ти идва отвътре. Според списание "Forbes" много успели хора обичат да четат за удоволствие. Затова и детето трябва да се насърчава да чете и то не само задължителната за училище литература, а и допълнителни книги, които да развият общия му мироглед.

Онзи ден чух двама младежи на видима възраст около 15 години да нищят световни политически проблеми и бяха доста добре информирани, изказваха и адекватния мнения по въпроса. Щом на тази възраст се интересуват от такива неща, представете си докъде ще стигнат по-нататък. Някак си възвърнах вярата в днешната младеж.

Ако видите, че детето ви има заложби в някоя област, насърчете го да ги развива и го подкрепяйте по пътя. Ако пък иска да се занимава с няколко неща допълнително, извън училище, не му ги отказвайте. Накрая то само ще прецени кое му върви и кое иска да продължи да практикува. От всяко един извънкласно занимание ще има полза, защото малко или много ще допринесе за цялостното развитие на детето.

Коледните подаръци и семейният бюджет

Някои семейства се подготвят за Коледа още през лятото. Под подготовка имам предвид заделяне на средства за подаръци и коледна декорация. В последно време този празник взе много да се комерсиализира и от семеен се превърна в твърде материален, т.е. в харчене на стотици хиляди левове покрай него. Ще ви дам няколко съвета как да пазарувате за предстоящите празници с ограничен бюджет. Дано да са ви полезни.

Първото нещо, което може да направите, е да купите подаръци за по-малко хора. Така ще може да се оправите с по-малкия бюджет, с който разполагате. Знаете, че подаряването на подаръци не е задължително, а доброволно. Аз предпочитам да не подарявам нищо на някакви далечни роднини, които не познавам добре, отколкото да им изпратя някакъв ненужен сувенир.

Когато определите кои ще се хората, които ще получат подарък от вас, запишете си ги в списък и помислете какво да купите на всеки един от тях. Най-близките ви сред тях, естествено, ще са с приоритет и за тях може да похарчите по-голяма сума. Техните подаръци ще са и най-персонализирани, защото през годината сте внимавали и слушали от какво имат нужда.

Ако сте от хората, които пазаруват разумно, ще започнете да купувате коледни подаръци отрано и да следите разпродажбите във физическите и онлайн магазини. Доста средства могат да се спестят по този начин, особено на Black Friday и Cyber Monday, когато намаленията са огромни.

Като заключителна нотка искам да добавя, че скъпите подаръци не са най-важното на този празник, по-важни са хората, с които ще го прекараш.

Загадката на Айнщайн

Днес съм ви подготвил една загадка, наричат я на Айнщайн, но не е съвсем сигурно, че той я е измислил. Обаче, ако му я дадем да я реши, съм сигурен, че с гениалния си ум ще го направи за нула време. На мен ми отне цял час, не съм гледал отговора, спрях видеото на оказаното място и започнах да разсъждавам. Иска си сериозно логическо и комбинативно мислене, но ако човек решава повече такива загадки, ще се научи да ги разгадава и по-бързо. Въпросът е да им схванеш логиката, както при IQ тестовете с фигури. Човек може да се научи да ги прави с повечко практика. Друго си е когато виждаш нещо за пръв път и когато вече си го оттренирал.

Предполагам, че на някои хора логическото мислене им се отдава повече, отколкото на други. Първите, естествено, биха се справили и по-бързо със загадката. Според мен, ако се отдели достатъчно време, всеки може да я реши. Пък и идеята с таблицата много помага да не се луташ. Ето я и самата загадката на Айнщайн:

Приемай критиката с достойнство

На някои хора много им се отдава да критикуват останалите, но когато стане дума тях да ги порицават, никак не им е приятно да чуват критика по свой адрес. Именно те трябва да се научат да приемат критиката със същата лекота, с която я дават.

В живота си ще бъдем критикувани неведнъж. Важното е да запомним, че не всяка критика е равна. Това откъде идва и какви са мотивите за изричането й трябва да има водеща роля за начина, по който я възприемаме. Ако източникът не цели да ти помогне да станеш по-добър, а само се заяжда и иска умишлено да те жегне, то тогава не си струва да приемаш критиката на сериозно. Ако обаче това е някой, на чието мнение много държиш и знаеш, че той иска да вървиш напред, е редно да се вслушаш в думите му, без те да предизвикат обида или ярост.

Докато ви критикуват, трябва да овладеете желанието да отговаряте ядосано или да се оправдавате. Просто слушайте. Много е важно да не го приемате лично, като персонална нападка срещу вас. Опитайте се да погледнете обективно на ситуацията, което е и най-трудната част при приемането на критика. На думи е лесно да се каже, но трябва да се оттренира – дръжте се спокойно, бъдете дзен, опазете егото си. Във вас най-вероятно ще бушуват всевъзможни емоции, докато слушате, но лицето ви трябва да е ледено и да не ги издава. Отвърнете на порицанието с разбиране и излезте от ситуацията с достойнство.

Задаването на уточняващи въпроси показва, че наистина искате да се поучите от грешните си. Така отсрещната страна ще разбере, че сте човек, който иска да се поправи и подобри. Дори може да й стане приятно, че именно тя е причината за вашето усъвършенстване.

Не харесвате студа? Заминете на топло

С наближавано на зимата умът ни все повече си мечтае пак да е лято. Ако можеше точно сега да сме на някой тропически остров с тюркоазени води и палмови дръвчета, още по-добре. Смятам днес да ви заведа на няколко такива място, така че стягайте куфарите, след малко потегляме към тропическия рай.

Тази дестинация няма как да не сте я чували. Хаваи, идваме! Той всъщност е съставен от малки и големи острови, образувани от вулканична дейност, и е единственият американски щат, намиращ се в Океания. Западно от Калифорния разстоянието между Хаваи и континентална Америка е около 3850 км. Няма как да не сте гледали поне един филм, в който има сватба на Хаваи, което подсказва, че си е изградил репутация на изключително желаната дестинация за младоженци. Хавайският архипелаг се доближава до представите на някои хора за рай – кристално чисти води, безкрайни плажове, вечно лято... Хаваи още предлага атракции като конна езда, голф, сърфинг и катерене.

Какво знаете за Фиджи? Това пак е архипелаг, съставен е от над 300 острова, повечеto от който формирани след вулканични изригвания преди милиони години. Представете си да лежите на плаж със ситен бял пясък под някоя кокосова палма и да се наслаждавате на гледката към океана, и то, когато в родината ви е зима. За ваше сведение Фиджи се намира в Тихия океан, на около 2000 км североизточно от Нова Зеландия. Една от големите атракции там е гмуркането и изследването на многоцветните коралови рифове и океанския свят около тях. Това със сигурност никога няма да го забравите.

От двете посочени тропически дестинации коя бихте си избрали?