Пътуване с автобус

Заглавието ми по никакъв начин няма да ви заинтригува, дори може би ще си кажете, че какво му е странното на пътуването. Но всъщност аз не бях пътувал от много време с автобус и за мен си беше изненадващо.

В студентските ми години много често използвах услугите на междуградските автобусни линии. Нямах възможност за собствен автомобил, затова често се качвах на автобуси. Почти всеки път, когато ми се налагаше да пътувам, цената беше с един лев нагоре, а като кажеш че си студен ту ти взимат с два лева по-малко, ту с един, общо взето никой не знае каква е реалната цена на билета. Скоро ми се наложи да използвам отново автобус при едно служебно пътуване. Общо взето, автобусът беше препълнен, шофьора говореше почти през целия път по телефона, а жегата и прекалено многото хора правиха пътуването още по-непоносимо, но това не е от значение. В социалните мрежи, в една от затворен тип, в която будни граждани споделят неволите в нашата държава, една дама беше споделила случай, в който на ценоразписа билета е отбелязан, че струва една сума, а когато се е качила в автобуса не й върнали ресто от 1 лев. Казали й, че цените са стари. Въпросът тук не опира в този един лев, а в отношението на хората, толкова ли струваме, това ли искаме да покажем на младото поколение, че можем да лъжем както си искаме за 1 лев. Доста е обидно, защото това поведение показва, че обществото ни деградира и няма никакви ценности и никакви задръжки, щом лъжеш за такава сума, на какво ли си способен за 100 лева? Тъжно, но факт.

Ще завърша позитивно, надявам се че това е единичен случай и не това поведение е определящо за българина. Вярвам, че доброто, в крайна сметка ще възтържествува. 

Децата и спорта

Децата са най-прекрасното нещо в живота. Никога не се чувстваш напълно готов да станеш родител, но когато чудото се случи си задаваш въпроса, как изобщо си живял преди детето?

В България както винаги сме на едно от водещите места по затлъстяване сред децата. Всъщност това е глобален проблем, с който Джейми Оливър се е захванал и лично аз много го уважавам за това свое начинание. Ясно е че няма как да контролираме начина на хранене на децата. Знаете много добре, че отиде ли в училище, някой съученик си е купил чипс, няма как  и вашето дете да не си купи или да му забраните, все пак знаете, че различните винаги са отритвани от обществото. Моето решение е спорта. Когато едно дете спортува активно и това му доставя удоволствие, може да си позволи да си хапне нещо забранено, а и ако спорта наистина много му харесва, смятам, че самото дете би се отказало от вредните храни, знаейки, че това ще навреди на формата му. По мое мнение още от ранна детска възраст трябва да отключим интереса на децата към спорта, няма по- добра дисциплина от тази на спортиста. Без значение към коя сфера, за мен едно дете е хубаво да има физическа активност, било то лека атлетика, плуване, бойно изкуство или футбол. Много хора биха ме упрекнали за бойните изкуства, как едно малко дете ще го учим на насилие, но там е грешката им. Няма бойно изкуство, което да те учи на насилие, а на самозащита. Даже си спомням, когато аз тренирах, ни бяха казали никога да не се впускаме в саморазправа, да се опитаме да решим конфликта първо с разговор, след това трябваше да предупредим, че тренираме карате и едва вече, ако ни посегнат на нас тогава не да нападнем, а да се защитим. Малко по-интересно се получава при спортове като картинг, виждал съм деца на по 4 години, които доста добре се справят. Например аз съм голям фен на Кими Райконен, още от едно време, а сега и сина му, който е само на 4 години е тръгнал по неговите стъпки, само че с мини мотор, който им специално ограничение, за да не може да вдига много висок скорост.

Лично аз съм с две ръце за спорта и особено децата да го практикуват. Адмирирам родителите, които насърчават децата си да са активни и възпитават у тях любовта към спорта.

Красивата България

Обичам да летувам на нашето море. Много пъти съм казвал, че тук в България има места, които си заслужава да бъдат видени, а и не само. След спечелването на Европейска столица на културата от прекрасния Пловдив, се надявам, че още красиви места ще намерят своето признание в световен мащаб.

Явно все пак България става все по-популярна дестинация, което може само да ни радва. Още едно неземно кътче получи своето признание и това е едно от моите любими мета за почивка и Релакс, а именно плажа Болата. Той заема 16-то място в класацията на сайт за пътувания European Best Destinations. Според мен заслужава по- предна позиция, но и това си е постижение. Почти всяко лято със семейството ми се стараем да посетим този плаж. Наистина си заслужава. Друго мое любимо място се намира в непосредствена близост до този уникален плаж и това е нос Калиакра, заедно се превръщат в моя земен Рай. Златната пясъчна ивица, синьото море, плитките води и безумно красивата гледка от крепостта са най-невероятното нещо, което може да изпита един човек. Единственото нещо, което ме натъжава е като всичко българско, самите ни унищожаваме това, което природата ни е дала. Миналата година успяхме отново да посетим този прекрасен плаж, извадихме късмет, понеже заваля и накара всички хора да се разотидат, а ние като по-търпеливи дочакахме да спре дъжда. Останахме сами с морето, беше величествено. Водата беше топла, а дъжда освежи въздуха. След като излязох от делириума, осъзнах, че навсякъде има мръсотия, оставена от къмпингуващите. Бях много разочарован, защото самите ние не уважаваме това, което имаме и не пазим това, което природата ни подарява. Не знам кога ще станем по-отговорни и ще спрем с тези безобразия. Ревем, че се застроява нашето море, а самите ние не пазим.

Все пак ще остана позитивен, надявам се любимото ми кътче след години да се класира на още по- предна позиция и да участва и в други класации.

Наказание за лошите

Всички знаем за Крумовите закони и честно казано, не е зле някои от тях да се актуализират и в днешно време, но доста голяма част от населението трябва да бъде наказано.

Лично аз смятам, че е добре да се затегнат мерките и глобите относно прегрешилите. В България никой не спазва правилата, знаят че процедурите са мудни, а и незнайно как на фона на ниските заплати и вечното оплакване, че нямаме пари, една глоба от 500 лева, не е проблем за сънародниците ни. Секунда невнимание и оставаш без портфейл или телефон. Не се спазват дори правилата по пътищата, а какво остава за това да не бъдеш лош? Много странно обаче как в чужбина изведнъж ставаме най-цивилизованите граждани? Значи там може, а тук на родна земя не? Не разбирам логиката на хората. Миналата година бяхме на почивка в Гърция, там хората оставят отключено, нямат огради, нямат СОТ, оставят си вещите без надзор, защото законите там са строги, а най-интересното е че никой не смее да бара чужда собственост. Не съм аз човека, който ще подобри системата в цяла една държава, но все пак това не ми пречи да изкажа мнение. Наскоро четох за един кмет, който лично на мен ми стана много симпатичен с едно свое действие. Той се казва Андреа Коста и е градоначалник на малкото градче Лудзара. Там, той забранява да си лош. И то не говорим за толкова тежки престъпления като кражби, посегателство или нещо такова. Чисто и просто този симпатичен човек е забранил всякаква проява на злоба и омраза. Неговото наказание за всички, които обиждат е да четат книги или да посещават местния театър. Дори вече има наказан за прегрешението си, а кмета му е дал списък от книги, които виновникът трябва да прочете, а най-интересното е че той наистина е прочел някои от тях.

Културата е изключително важна в едно общество, адмирирам Андреа Коста и се надявам, че един ден навсякъде по Света може да се постигне нещо подобно. Интелигентните хора, не биха дръзнали да посягат към чуждото и да обиждат, а кое може да обогати интелектуално някого, ако не културата?

Атракции

Много пъти съм се питал до къде са границите на човешкия ум. Май няма такива, човек е способен да измисли какво ли не само, за да е интересен и атрактивен. Доказателство за това са множеството атракции, които да забавляват и привличат туристите.

Днес ще ви разкажа за едно интересно явление, честно казано не знам как им е дошло на ум да измислят нещо подобно. Става въпрос за един ресторант, който се намира не на метри от водопад, а направо вътре в него. Все сме виждали механи и ресторанти, които правят някакви изкуствени водопади, или са в близост до някой такъв, но директно във водата, аз не бях чувал. Този ресторант се намира във Филипините. Всъщност това не е естествен водопад, а преливник на язовир, но въпреки това усещането не е по-малко вълнуващо. Голямо количество вода се изсипва точно до масата, на която похапвате вкусни, местни специалитети, как ви звучи? Краката ви са подгизнали във вода, предполагам, че би действало успокояващо, като във вана със соли. Други атракции, които се предлагат от Вила Ескудеро, където се намира и ресторанта е плаване със сал по Лабасин и бране на кокосови орехи.

Надявам се един ден да успея да посетя Филипините и точно това място, ресторант във водопада. Човек трябва да опита от всичко в живота.

Четеш ли книга, не плащаш за билет в атобуса

Колко простичко измислено и същевременно колко идейно. Мислителят на тази инициатива е румънецът Виктор Мирон. Поводът е национална статистика в областта на четенето, която показва, че всеки пети гражданин на северната ни съседка е скаран с литературата изобщо, а само един на всеки пет е прочел едва една книга през последната година.

За да се популяризира четенето и възвърне интереса към книгите, или поне подтикне към такъв, е нужна малка помощ от местните власти. Необичайната идея идва на Мирон, проследявайки факта, че масово хората търсят различни промоции. Затова какво по-перфектно решение от това да се съчетаят книгите и промоциите по един забележителен и ненарушаващ реда или икономиката начин за определено време. Предложението било представено пред общинския съвет и веднага прието.


Кампанията, която позволява безплатно возене в градския транспорт само защото пътникът чете книга, е реализирана в град Клуж Напока в областта Трансилвания, през времето на Панаира на книгата, провеждащ се първата седмица на февруари. Данни сочат, че само през ден едно от "промоцията" са се възползвали над 1 200 души, които прелиствали любимите си четива в автобуса.

Идеята на Виктор Мирон направи града популярен из цяла Европа, а акцията му събира все повече привърженици. Мислите ли, че и у нас би могло да се измисли нещо от този род? Българинът обикновено има нужда от малко поощрение, за да прави нещо, така че защо да не му дадем такова? Хубавото в случая е, че дори и да успееш да прочетеш един-единствен абзац по време на пътуването си в градския транспорт, би могъл да се увлечеш по книгата и дори да пожелаеш да я довърши. Четенето е наистина опасно нещо, повярвайте ми. Почти като гледането на любим сериал и чакането на нов ъпдейт на компютърна игра. :)

5 начина да общуваш с детето си

Тъй като започнах темата с децата, днес ми се иска да я продължа. Причината е, че четох доста интересен пост за хората, които смятат, че работата на учителя е не само да преподава, но и да възпитава. Аз лично смятам, че училището не е точното място, където едно дете ще получи подходящо възпитание за света. Да, някои учители - като тези по литература например, имат темата и възможността да го правят, но един математик и химик едва ли ще говорят на децата за поведение и уважение. Такива преподаватели могат да направят забележка от рода на "добре е да стоиш изправен на стола си", "не е хубаво да драскаш по чина", "говори ясно и с необходимата учтивост към околните" - т.е. за нещата, които виждат по време на часа. Но първо, колко деца ще вземат подобна забележка от сравнително непознат човек под внимание и второ - учителят не може да види и да се бърка в междуличностните отношения на съучениците в междучасията или през другото свободно време. Затова са родителите. Тяхно задължение е да отделят всеки ден време на децата, които са създали, и да ги направляват.

Има много начини за общуване между дете и родител.

1. Наставнически, но без команди - родителят е добре да насочва детето да прави това или онова, а не да се опитва да го контролира. Ведрият тон тук е от по-голяма полза, отколкото строгият.

2. Приятелска игра - много психолози определят като най-успешен начин на възпитание играта. Настолните занимание със семейството помагат на родителя да следи умствените способности на детето и да го наблюдава как се държи в приятелска атмосфера.

3. Общуване чрез мотивация - "Ако сега говориш с мен, ще ти олекне" или "Знаеш, че можеш да ми споделиш, защото можеш да получиш съвет, от човек вече минал през такава ситуация". Ако желаете детето да споделя повече, важно е да загърбите родителя в себе си и да станете повече приятел. Това означава без критики и поучения.

4. Следобед с майката/бащата - родителите често нямат време за децата си и понякога се стига дотам, че синовете и дъщерите им се опитват да им привлекат вниманието като вършат глупости. Добре е родителят да прекарва поне два следобеда седмично или през уикендите, за да комуникира с детето си. Бащата може да каже на сина си да оправят колата, да идат за риба, а майката да излезе на пазар с дъщеря си. Детето се отпуска и започва да общува.

5. Заедно на вечеря -  в много семейства всеки вечеря когато се прибере. Да седнете заедно около масата е чудесна традиция. Говорете за деня си и се смейте. Това показва на детето модел на човешки взаимоотношения.