Нарушената комуникация

Мисля си тия дни по съвсем конкретен повод, че повечето проблеми в живота идват от нарушената комуникация между хората. Веднъж, проблемите възникват поради недостатъчна комуникация и, второ, даже и вече възникнали, хората пак не сядат на една маса да се разберат по човешки. Разказвам ви конкретна история, взета направо от живота – Емил Попович реши вие да си направите изводите. В съседната къща, която е двуетажна, преди около две години съседът, собственик  на втория етаж, направи боядисване на фасадата и ремонт на покрива, като при ремонта повдигна малко нивото на таванските си помещения, за да ги направи годни за обитаване. Имали са тогава уговорка със съседите от първия етаж, че те ще поемат своята част от разходите по ремонта. Не знам в кой точно момент им се е нарушила комуникацията, но така или иначе те не плащат това, което дължат. Първоначалната сума, която е възлизала на около пет хиляди лева, в момента след спечелено дело от съседа от втория етаж е вече шестнайсет хиляди лева и съдия-изпълнител е обявил за продан магазина на съседите от първия етаж. Звучи ви като роман, но не е. Резултатът по мои прогнози ще е следният: съдия-изпълнителят ще продаде магазина и съседът от втория етаж ще си получи парите, но пък съседите от първия етаж вече са сезирали строителен надзор за нерегламентираното вдигане на нивото на тавана, така че те пък ще бутнат надграждането на съседа от втория. А кажете ми сега има ли печеливши в тая ситуация. Бих казал, че е балкански инат. Ама после се сетих за „Войната на семейство Роуз”. Явно никъде по света нарушената комуникация не води до нищо добро.

За първите места няма абонамент

Да ви кажа, още от ученическите години съм се чудил на такива хора, дето си мислят, че винаги и във всичко трябва да бъдат първи. Не ми изглеждат читави и нормални такива амбиции. Моето мнение е, че такава категория като първенец във всичко няма. Колкото и усилия и труд да полага човек в нещата, с които се занимава, няма как да е еднакво добър във всичко – или ще ти върви математиката, или литературата, или спортът. Защото трудът не е единственото условие за успех , трябва си и малко акъл или пък малко талант, заложби определени трябва да имаш – зависи за каква област става въпрос. Затова се зачудих много на реакцията на един много уважаван от мен човек – илюзиониста Астор. Като маг го знае цяла България и едва ли някой ще оспори първото му място в тази област. Тук обаче става въпрос не за майсторството му в магическото изкуство, а за участието му в кулинарното шоу “Черешката на тортата”. Класираха го съотборниците му, мисля, на трето или на четвърто място и той направи голяма трагедия от това. Започна да сипе огън и жупел. Винаги през живота си бил на първите места, в най-лошия случай на второ, ама на трето или пък на четвърто – никога. Ами то винаги в живота за всяко нещо си има първи път. Пък и абонаментна карта за първите места няма, ми се струва. Това, че си номер 1 в дадена област, не те прави автоматично първенец и във всички останали области от живота. За всяко ново занимание си трябват нови усилия и въпреки положените усилия никога няма пълна гаранция за успеха. Затова най-добре е човек, преди да се научи да изкачва стълбата към първите места, да се научи да ги губи с достойнство.

НеЗависимата българска журналистика

Сигурно всички сте чули за скандала, който се разрази вчера между продуцентите на “Господари на ефира” и “Пълна лудница” Магърдич и Джуди Халваджиян и Би Ти Ви. В прав текст двамата продуценти обвиниха телевизията, че многократно се е опитвала да им налага цензура, като са настоявали да не се излъчват материали, неудобни на някого от властта. Те сигурно си мислят, че ни казват новина, но това не е така. Ние отдавна си знаем, че царят е гол и че журналистиката ни съвсем не е независима. И как да бъде независима, като спомнете си какво стана с Иво Инджев. Спомена преди години, в същата тая Би Ти Ви, за някакъв апартамент, подарен на тогавашния президент Първанов, и ей го на – вече няколко години е в редиците на безработните журналисти. Ако трябва да съм честен, Инджев като човек не ми е много симпатичен, пък и май някакво досие му изкараха. Но факт е, че е един от добрите ни политически журналисти, класен бих казал, а вижте какво се получава - недоразумението Бареков трови ефира, а журналист като Инджев, който наистина има какво да каже - без значение дали ще ни хареса, или не, - стои без работа. И да ви кажа, мисля си, че такива уволнения не са, за да накажат конкретния прегрешил - не, те са нещо като показните убийства на мафиотите – за назидание. Всеки журналист, дръзнал да изнесе факти срещу силни на деня, трябва да знае, че го чакат няколко гладни и безработни години – както казват: критикувай смело и си готви торбичката за село.

Шуробаджанащината

Здравейте! Поразмислих се оня ден, като гледах предаването “Нека говорят” с Росен Петров и по-специално дъщерята на Христо Стоичков, на която са поверили специална рубрика. Знаете, че и аз Емил Попович съм баща на една прекрасна малка принцеса, и се запитах ще може ли обикновен човек като мен да даде нормален старт в живота на детето си, да му създаде възможност за реализация, да му отвори някои вратички, а не да го остави да се блъска само, търсейки житейски път. Направило ли ви е впечатление как повечето известни хора в България пласират децата си – обикновено в сферата или изкуството, с които те се занимават. Не искам да издребнявам, някак не отива на мъж, затова няма да започна да изреждам имена, но повярвайте ми, списъкът ще се окаже доста дълъг. Не съм пътувал много и нямам наблюдения как е в другите страни, но от това, което съм чел, си мисля, че може би няма държава като нашата, в която шуробаджанащината и семействеността в смисъл на лансиране на роднини да е толкова широко застъпена. Ще кажете, че има логика в това – все пак талантът се предава, пък и семейната среда е много важна. Но при всички ли?! Единственото, което ме успокоява, е, че все пак животът си знае работата и рано или късно поставя нещата и хората по местата им. Затова си мисля, че вместо да се тревожа дали един ден дъщеря ми няма да ме обвини, че не съм известен и богат и не съм я подбутнал, най-добре е да я направя знаещ и можещ човек, пък да се надяваме, че останалото ще го свърши животът.