Ричард Брансън: За планетата

Много хора намират Ричард Брансън за вдъхновяваща личност. Той е от онези земните милиардери, които знаят каква е цената на успеха и не изпитват нуждата да се изтъкват. Гледал съм интервюта с него и начинът му на мислене и поведение са такива, че по-скоро те карат да го чувстваш близък, отколкото като някакъв забравил себе си богаташ от един недостижим свят.

Да, светът, в който живее наистина е различен, но говорейки ти като на приятел, не изглежда да е така. Освен успешен британски предприемач Ричард Брансън е още търсач на силни усещания и филантроп. Във видеото разказва, че е имал късмета да може да си позволи да пътува, което му отваря очите за заобикалящия го свят. Тук е напълно прав – досега с различни култури е безкрайно обогатяващ. Знам, че той е от хората, които по негови думи не спират да се учат. В това също го подкрепям.

Ричард Брансън е загрижен за околната среда, но не изглежда да е по онзи задължаващ начин, по който големите компании се чувстват длъжни да се включат в социална кауза, защото така е модерно да се прави, а чисто по човешки. Гледайте видеото, за да разберете повече.

Нуждае ли се бизнесът ви от ребрандиране?

Чувствате ли, че брандът ви страда от криза на идентичността? Дали визуалното му изобразяване отговаря на това, което е всъщност, или има голямо разминаване. Визуалната идентичност на бранда говори много за това, което той иска да символизира. Твърде вероятно е, ако логото ви е било създадено преди години, то вече да не отразява онова, в което брандът се е превърнала днес. Рано или късно, всяка компания ще се сблъска с това, а в последните 1-2 години имаше бум на ребрандирането, което си го превръща в тенденция. Ако не го направиш, се считай за изостанал и немодерен.

Ето няколко причини, поради които може да се наложи ребрандиране:

1. Надраснали сте първоначалната брандинг идея. Ако логото ви включва шрифтове като brush script, comic sans или lucida handwriting, считайте го за остаряло. Да не говорим за искрящи цветове, които може би са работили преди години, но не и днес. Сега вкусовете еволюират и смело може да ги наречен опростени и изтънчени. На това трябва да залегнете и вие.

2. Брандингът ви е твърде объркващ. Визуалният ви брандинг трябва да се разбира от хората, без да им е нужна подсказка. За целта посланието, което изпраща, трябва да е възможно най-ясно, за да бъде моментално разпознато.

3. Привличате грешните хора. Ако клиентите очакват от вас да продавате продуктите / услугите си на по-ниски цени, то тук очевидно имаме проблем. Явно изпращате грешното послание, затова то остава недоразбрано, а резултатът не отговаря на очакванията ви.

4. Брандът ви не се отличава с нищо. Не преписвайте от конкуренцията, отличете бранда си от нея, направете го специален и лесно разпознаваем, а не клонинг на вече съществуващ такъв.

5. Сменяте философията си. Понякога с новите мениджъри идват и нови идеи какво да стои зад един бранд. Това налага и промяната в идентичността на визуалния бранд, а след него и в начина на позициониране.

Имайте предвид, че ребрандирането не се отнася само до визуално изобразяване. Освен логото и уеб дизайна, промени могат да претърпят слогана, имената на продуктите, както и цялостната брандинг стратегия. Готови ли сте за това?

Командировка в чужбина с колегата Светослав Кантарджиев

Тази година имах късмета да ме пратят в командировка не къде да е, а в чужбина. Това не беше първото ми излизане извън страната, но беше първото по работа. Досега не ми бяха гласували такова доверие, така че това си беше една малка победа за мен. Надявам се за в бъдеще такива бизнес пътувания да не са рядкост.

Аз по принцип съм от хората, които обичат да си стягат багажа отдалече, просто за да съм сигурен, че няма да забравя нещо. Събрах всички нужни лични принадлежности, документи от работата, подготвих презентация, прибрах лаптопа, заредих телефона, взех всички нужни зарядни и потеглих усмихнат и ентусиазиран. Бях взел всичко необходимо или поне аз така си мислех.

Качих се на самолета, излетяхме и ми се прииска да почета нещо, за да убия време. Посегнах към ръчната си чанта да взема книгата, която четях в момента, и се оказа, че съм я забравил, най-вероятно на нощното шкафче. Посмях се вътрешно на себе си, задето толкова дълго съм се подготвял уж да не забравя нещо и пак съм забравил. Но нищо, важното е, че материалите, свързани с работа, са тук или пък не? Там си бяха, не се притеснявайте.

Порових се в седалката пред мен – там винаги слагат разни списания за четене с инструкции как да действаш при аварийна ситуация, та реших оттам да почета нещо. За моя изненада намерих нещо далеч по-интересно. Беше списание Биограф, с чийто маркетинг се е ангажирал Светослав Кантарджиев. И аз работя в сферата на маркетинга, така че ги знам тези неща. За мен списанието никак не беше чуждо, и преди съм го чел. Затова и като го видях, се зарадвах. Прекарахме си добре двамата със Светльо Кантарджиев ;). Така де, макар и метафорично казано.

Иначе бизнес пътуването ми мина успешно, успях да завържа контакти, които смятам, че ще са от полза и за мен, и за фирмата, в която работя.

Семейни увеселителни паркове по света

Смята се, че увеселителните паркове са чисто американско нещо, но всъщност първият се е появил през далечната 1583 г. в Дания. Дори тогава хората са осъзнавали нуждата от този тип забавление. Страната, в която са построени, привлича голям поток от туристи и така се подпомага икономиката й. Лесно е да се съчетае посещение в тематичен парк с останалата семейна почивка, затова защо пък не?

Като говорим за увеселителни паркове, най-вероятно първия, за който се сещате, е Дисни. Това говори много за популярността му. Има няколко такива парка, пръснати по цял свят – във Флорида, Калифорния, Токио, Хонг Конг и Париж. Освен че са огромни, могат да те пренесат в свят, където да си щастлив е закон. Дали ще падате от асансьор, ще се разхождате в обитавано от духове имение, ще летите в космоса или на летящ килим зависи от вас. Да сте далеч от реалността за ден няма да ви навреди.

Чувал съм за един южнокорейски тематичен парк, който бил изключително успешен, казва се Everland. Собственост е на Самсунг. Има зоо секция, където децата могат да се запознаят с разнообразието на животински свят, да погалят някои от животните, да гледат представления с тях или пък да се повозят на пони. Има и най-различни въртележки, разбира се, къде стандартни, къде не чак толкова. Нещата за похапване са смесица от американска, южнокорекска и китайска кухня, а за татковците има и голф игрище.

Europa-Park в Германия е вторият най-посещаван в Европа парк след Disneyland Paris. Там има към десетина влакчета на ужасите, открити и закрити. Помещава 50 хил. човека на ден. Разделен е на зони, които са наименувани на европейски държави и си имат отделни атракции към всяка. Тази година паркът става на 40 години, отворен е през 75-та.

Режисирай собствения си живот

Знаете как във филмите режисьора казва коя сцена как да се снима, за да се получи перфектно. Защо пък да не ползваме този подход и в собствения си живот? Това значи да го вземем в свои ръце и да го изпълним с перфектни моменти. Всъщност те можа да не са толкова перфектни, колкото запомнящи се и оставащи в съзнанието ни завинаги. Понякога един момент може да е идеален дори когато нещо леко се е объркало – това го прави още по-специален, а и по-реален.

Не помня дали вече съм споменавал за това, но навремето дядо ми все ми разказваше един и същи истории, когато се видехме. Те бяха онези, които са оставили най-силен отпечатък в съзнанието му и са заслужили почетно място в паметта му. Една от тях беше за това как сме ходили на язовира заедно с него и няколко мои приятели да ловим риба. В този ден много ни провървя – имахме богат улов и рибите не спираха да се закачат на кукичките ни. Затова и останахме малко след като започна да се стъмва. Баба ми съответно, поболяла се от притеснение, хукнала да ни търси. Срещнахме я по пътя наобратно, дядо изяде малко конско и така.

Но защо ви разказвам тази история? Защото стигнах до извода, че когато остарееш, спомените са тези, които те топлят. Това може да са щастливи, комични, специални или всякакви други моменти, оставили ярък отпечатък дълбоко в теб, който никога няма да се изтрие. И въпреки, че все още съм по-скоро далеч от тази възраст, искам да събера колкото се може повече мигове, към които да мога да се върна.

Ето защо, когато видим една потенциална ситуация, която може да доведе до такъв запомнящ се момент, не трябва да я изпускаме. Можем да я режисираме така, че да извлечем най-доброто от нея.

Шефът ви има ли си дъщеря?

Преди време бях чел за някакво изследване, което доказвало, че шефовете, които имат дъщери, били по-щедри към служители си. По-често повишавали заплатите на подчинените си, давали им повече бонуси и като цяло се държали по-либерално на работното място. В сравнение началниците, които имали синове, били по-строги и дистанцирани.

Интересно ми е дали сте съгласни с подобно твърдение? Има ли някой от вас преки наблюдения върху собствения си шеф? Лично на мен ми се струва логично. Бащите на момиченца стават някак си по-емоционални, щом дъщеричката им се роди. Когато поотрасне пък само й купуват разни неща и от личен опит ви казвам, че е изключително трудно да откажеш каквото и да било на едно малко и невинно момиченце. Винаги се стараеш да й угодиш.

Аз обаче не съм някой big boss, както се казва. Не знам как бих се държал със свои служители, ако попадна в подобна ситуация. Не ми се е налагало... но да ви кажа честно не ми се и иска. Предпочитам да си живея като по-обикновен човек. Все си мисля, че хората, които са по-нависоко в служебната йерархия, са някак си по-самотни и по-нещастни. Останалите се притесняват от тях, стараят се да не сгафят около тях и в крайна сметка се създава една непреодолима дистанция. Не, дори да се окаже, че ще бъда либерален шеф, предпочитам въобще да не бъда шеф. Освен ако не съм шеф сам на себе си ;)

Ако си носиш работата у дома...

Хайде сега, нека си го признаем, на всеки се е налагало от време на време да поработва от вкъщи. В това няма нищо страшно, нито е чак толкова ужасно. Лошото е, ако започне да ви става навик! Тогава е наложително да си наложите забрана за ваше собствено добро.

За да визуализирам за какво става дума, ще ви разкажа историята на един приятел...

Той е на 27 години. Много е работлив и упорит, така че успя да си пробие път в кариерата. Сега са му възложили да ръководи мащабен проект за смяна на ERP системата в цялата фирма. Никак не му е леко на фона на останалата работа, с която е постоянно ангажиран. Всеки път, когато съм се виждал с него след работно време, телефонът му продължава да звъни поне час и половина след официалния край на работния ден. Не е много приятно, но това е цената на успеха в крайна сметка. В началото, когато започна смяната на старата им програма с новата ERP, почти всяка вечер приятелят ми сядаше и работеше допълнително от 12 до 3 ч. от личния си компютър. Представяте ли си? Отивате в 8.30 на работа. Работното ви време е до 17, но седите поне до 18. Телефонът ви звънни непрестанно до към 19.30, а накрая след полунощ работите още 3 часа... след което всичко се повтаря.

Казах му, че така ще си погуби здравето и че не може вечно да е на такъв режим. Непосилно е, колкото и да си устремен и работлив. Всеки от нас си има праг на насищане, след който не може да продължи да се труди неуморно. Затова го казвам и на вас: бъдете работливи, давайте повече от себе си, старайте се, показвайте самоинициатива и ни се отказвайте, но... уверете се, че можете да спрете във всеки един момент. Много хубаво рядко е на хубаво. И въпреки че според Дейл Карнеги да си зает е най-ефективното и евтино лекарство на земята, дори и с него не бива да се злоупотребява.