Светли празници с помощта на доверените партньори от ЕОС Матрикс

2020-а е към своя край и сме в очакване на едни от най-светлите празници – коледните и новогодишните. Това е времето на споделените семейни вечери, многото подаръци и цветните декорации. В тези моменти искаме да осигурим най-доброто за себе си и своите близки, затова не пестим време и средства, за да го постигнем. Подготовката за празниците обаче е свързана с бързото изпразване на портфейла ни и ако нямаме предварителен план-бюджет, ще започнем новата година с ограничени средства. 

За да не се стига до подобно положение, реших да споделя с вас няколко добри практики за изготвянето на празничен бюджет. Съветите научих от специалистите от ЕОС Матрикс. Ако не сте запознати с дейността им, ще ви кажа, че това е най-голямата колекторска агенция в България, която е част от международната финансова група EOS Group. Над 18 години съществуват на българския пазар и са помогнали на много хора в успешното справяне с просрочените задължения. Аз също погасявам дълговете си чрез техните услуги, но заедно с това получих ценни съвети за организиране на личните финанси спрямо предстоящите празници.

За предпочитане е да започнем с планирането, организирането и бюджетирането от по-рано, така че да сме спокойни и финансите да ни стигнат за набелязаните подаръци и ежемесечните разходи. Хубаво ще е да направим списък, в който да отбележим какво може да остане на заден план и от какво можем да спестим. Калкулацията по пера може да бъде сложна, а ако имаме деца, няма как да не включим и графа с подаръци. 

Преди да преминем към празничното пазаруване, трябва да определим точен лимит на бюджета си, съветват от ЕОС Матрикс. Това става като от приходите си извадим разходите за сметки, храна и други регулярни услуги. Ако оставащата сума не е достатъчна, трябва да започнем с покупките малко по малко и от рано, а не наведнъж в последния момент. Много хора се възползват и от онлайн пазаруването. То спестява време, често не е обвързано с такси за доставка и е възможно търсените стоки да се намерят на промоционални цени. Също може да ограничим списъка с подаръци, както и тяхната стойност - все пак скъпите вещи не са синоним за голяма любов. Много по-мило ще бъде да подарим нещо лично направено от нас. Препоръчително е също да имаме предварително празнично меню, за да знаем точно какви продукти да вземем и колко ще ни струват. 

Независимо как и къде ще посрещнем празниците, специалистите от ЕОС Матрикс припомнят, че най-важното е да бъдем в компанията на любимите си хора. По този начин няма да ни напусне празничното настроение и ще усетим магията на Коледа. Весели празници!

Боксов триумф или пък не

Изминалата събота вечер бе знаменита за един български състезател и за целия български народ. Това бе боксовата гала вечер, която включваше двубоя в тежка категория за световната титла между Джошуа и Пулев. Само по себе си подобно събитие е успех, но какво всъщност донесе след себе си? 

Аз също бях от тези българи, които си намериха платформа в интернет, за да проследя мача. Не ми допадна идеята, че срещата няма да се предава по телевизиите ни. Но като се има предвид фактът, че всичко е пари и телевизионните права не са изключение, то няма защо да се сърдим. Аз не претендирам, че разбирам от бокс и затова в следващите редове няма да коментирам толкова самите състезатели, а по-скоро поведение, реакции и последици.

Искрено уважавам успехите на Кубрат Пулев. Несъмнено той пише новата спорта история на България и ще остави трайни следи в бокса. Самият факт, че за втори път достига до мач за световната титла е невероятен. Но вместо това действие да донесе повече позитиви за страната ни и за него като състезател, като че ли се получи точно обратното.

Пределно ясно ми е, че закачките и нападките на кантарите са искани от организаторите, за да се предизвика интерес, а оттам ще се повишат и залозите на букмейкърите. Така че подобно поведение преди двубоя за мен е приемливо. Но определено не мога да повярвам как след нокдаун нашият състезател започна да се смее, как се скри в ъгъла и бяга с гръб. А след това започна да твърди, че е бил болен и не е тренирал и че иска реванш.

Предполагам, че много от вас няма да се съгласят с моето мнение, но все пак то си е мое. Кубрат не спечели и това не го прави по-малко успял. Неговите негативи се коренят в това, че не признава загубите си и не се поучава. А именно това рефлектира негативно и влия на всичките му фенове и сънародници. 

Нощ на театрите в нов формат

Повечето хора, интересуващи се от изкуство, а и от обща култура, знаят, че на 21 ноември ще се стои Нощ на театрите. Платформата завладява българската сцена и пределите извън нея за 8-ма поредна година. И въпреки че предходните години бе обвързана с много събития на различни локации, то тази година ще се проведе в различен формат. Може ли да познаете какъв?

Организирането на Нощ на тетрите е свързано с европейска платформа, която обединява всички имащи отношение към театралното изкуство. Идеята се заражда и прилага за първи път в Хърватска, като постепенно превзема много други европейски държава. Провеждането на вечерта на изкуството включва представянето на много спектакли, допускане зад сцената, както и организиране на изложби и всякакви други събития, свързани с популяризиране на театрите.

Предишните издания на Нощ-та включват събиране на множество хора и цял ден, изпълнен с богата програма от културни събития. Но какво ще се случи този ноември, когато достъпът е ограничен? Разбира се, че събитията няма да отпаднат – просто ще се проведат онлайн. В България ще се използва специална платформа, която да позволява директно излъчване на мероприятията, а хората от уюта на дома и от различни градове да могат да се включват. 

Идеята е изключително иновативна и много практична. Въпреки че желаещите няма да могат да се потопят напълно в света не театъра, те ще могат да го видят от различна страна. Освен обаче онлайн изявите ще се проведат редица спектакли в големите градове София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Благоевград, Бургас, Шумен, Габрово, Кърджали и Плевен. Така че следете програмата им за представленията, които ви вълнуват. Аз смятам да се включва в онлайн излъчването на 6-часовото студио “Една среща, която ни събира”.

Дървените папийонки са и за теб

Напоследък аксесоарите в облеклото взимат все по-голям превес. Въпреки че са малки части от визията, те придават завършеност на облеклото ни. При жените изборът на допълнения е наистина голям, но и при мъжете има не малко добри опции. А дървените папийонки определено са хитът на сезона, перфектно пасващи за всички възрасти и стилове.

Въпреки че не може да се отрече елегантността на часовника, ръкавелите, очилата и коланите, то и новите видове папийонки придават класа и артистичност. Тяхната сила е в материала, от който са изработени – дърво. Привидно изглежда прекалено сковано, но всъщност именно тази стабилност излъчва обаяние.

В момента може да се забележат дървени папийонки, които се произвеждат по собствен дизайн. Тоест ако вие искате да има надпис, определени цветове или да бъде гравирана с конкретни фигури, желанието ви може напълно да се сбъдне. Следвайки тази опция, много мои приятели поръчаха аксесоарите за рождените дни на децата си. По този начин те се превърнаха в чудесно допълнение към празника и визията.

Забелязвам и тенденцията, че дървени папийонки се избират и при по-официални поводи като сватби или бизнес срещи. Този факт ме навежда на мисълта и доказва, че подобни аксесоари са подходящи за хора от всички възрастови групи и с всякакъв статус. Причината е, че едновременно са стилни, но и строго индивидуални.

Аз самият заложих на този аксесоар и отзивите за визията ми бяха наистина отлични. Дори направих подарък за рождения ден на баща ми, като персонализирах папийонката. В момента той я използва и като декорация на дома и като част от елегантните си облекла. 

Кой трябва да се грижи за дядо?

Много семейства се принудиха да се разделят, за да търсят прехраната си в чужбина. Колкото и наложително, толкова и тъжно. Но вече няколко поколения спазват практиката и естеството на бита повдигна някои въпроси. В следващите редове ви споделям типичната история на двадесет и първи век в България. 

И моето семейство не е от изключенията – най-близките ми роднини заминаха да работят в Англия. Благодарение на редовните полети, камерите и интернет комуникацията ни е много лесна. Но въпреки всичко липсата им се усеща, особено когато възникне проблем.

Така преди няколко месеца дядо се разболя и единственият човек, който можеше да се грижи за него, бях аз. Използвах отпуска, малкото останала ми след пандемията, болнични и говорих по какъв ли не начин с шефа ми да ме пусне, за да закрепя физически и психически своя дядо. Разбира се, човекът влезе в положение и ми даде един месец. След това трябваше отново да съм на работа.

Както често се случва, тежките състояния не се лекуват толкова бързо и е необходимо дълго и продължително домашно лечение. Наемането на помощен персонал е решение, докато имаш финанси да си го позволи. А после? Какво следва после?

Точно до тази ситуация достигнахме със семейството ми. Затова се наложи и един по един да си идват, за да се грижат за дядо. Лошото бе, че щом се завърнат обратно там, имат двуседмична карантина. По този начин не само се губеха пари, но и време, и усилия. А представете си и още по-голямата тъга на човека, който е болен, че принуждава семейството си.

За съжаление подобни ситуации са все по-често срещни в страната ни. Някои баби и дядовци нямат късмета семействата им да се големи и да се редуват в полагането на грижи. Засега ние се справяме, но не знам как ще продължи. Надявам се само да сме здрави и да сме все така сплотени, за да се справим с всичко предстоящо. А вашите баба и дядо има ли кой да ги гледа?

Поздравленията не са това, което бяха

Тъй като наскоро имах рожден ден и получих много поздравителни адреси, забелязах една нова тенденция. Според моите виждания вече не е актуално да честитим празниците лично, а чрез различните социални мрежи. Щом си го публикувал в профила на някого и всички са го видели, то значи си си изпълнил мисията.

С носталгия поглеждам назад, когато получавахме картички с морски и солени целувки от морето и нашите близки. Малко по-напред във времето са и задължителните картички с дълги, дълбоки и сърцати пожелания. Те се прикрепяха към всеки подарък и често се чудихме дали са четното или нечетното допълнение към него.

В наши дни стана модерно да се поздравяваме с SMS-си с краткото „Честит рожден ден! Всичко най!“. Причината бе, че цените им бяха изключително високи. После преминахме на телефонни обаждания. Всъщност тях винаги ги е имало, но просто от стационарните се прехвърлиха на мобилните.

И така неусетно достигаме до днес. Вече изпращаме текстови съобщения чрез най-разнообразни приложения. Опциите ни са много и хубавото е, че към всяка от тях освен пожелание, може да добавиш и визуален ефект. Тенденцията провокира и създаване на подобни анимирани послания и в самите социални мрежи. Някои от тях даже са с текст и не се налага да мислиш, а само да натиснеш и споделиш. Леко е сконфузен моментът, когато и друг като теб избере същото пожелание. Също толкова неприятно е и да получиш препратен файл с една онлайн картичка.

Затова аз питам къде остана личното? Защо ще искаш да поздравиш някого и да му пожелаеш всичко най-добро, когато дори не го мислиш и чувстваш? С натискането на бутона, за да спестим няколко минути време, някак сме забравили да поздравяваме чистосърдечно. Аз пък ще продължавам да пиша дълги послания – на хартия или на съобщения, и ще се честитя както намирам за добре.  

Мъж в кухнята

Според патриархалните норми жената е тази, която трябва да е около домашното огнище, да сплотява семейството чрез приготвянето и сервирането на вкусна храна. Както обаче знаете, вече сме в 21-ви век и за добро или лошо сме оставили настрана старите порядки. Вече не само жената е царицата на кухнята и домакинските задължения, а мъжът е водещата фигура за осигуряване на прехраната. Ролите са не просто разменени, но и дълбоко вплетени.

Започнах с подобно въведение, защото искам да ви подготвя за днешната тема в блога, а именно мъжът в кухнята. За да премахна всички предразсъдъци и да оборя тезата, че кухнята принадлежи само на жените, ви споделям как вкъщи се случват нещата. Вярвам, че ние не сме изключение, а едни от многото представители на съвременното поколение.

Трябва да ви призная, че вкъщи обичам аз да готвя и да създавам нови кулинарни деликатеси. Жена ми също се справя отлично, но всъщност аз изпитвам удоволствие от приготвянето на храна. Даже бих го нарекъл свое хоби, което е полезно за цялото ни семейство.

Не си представяйте обаче, че коментирам кулинарната тематика с бабите и лелите от блока. Аз обичам да експериментирам, да създавам модернистични ястия, които рядко може да опитате в домашна обстановка. Затова със съпругата ми сме се разбрали така – аз готвя около 3 пъти в седмицата по-специални ястия, а през останалото време тя забърква вкусните български гозби.

Нямаме стриктен график и никой не се сърди на другия, ако не е в настроение и не желае да приготви храна. Трябва да знаете, че ние спазваме максимата, че всяка храна се готви с любов, а не насила. Затова когато достигнем до подобна ситуация, просто поръчаме от някой ресторант.

Аз съм мъж и прекарвам време в кухнята, защото ми харесва. Смело го заявявам и не се притеснявам. Страстта си е страст и не се подчинява на предразсъдъци. Нека живеем в новата по-свободна ера!