Портретът на Дориан Грей

Обичам да препрочитам любимите си книги. В хубавата книга откриваш винаги нещо ново, нещо, което е останало скрито предния път, но те е намерило и е достигнало до теб сега.
Такъв е моят случай с "Дориан Грей" на Оскар Уайлд.
Първия път, когато прочетох книгата, бях съвсем малък. Тогава се впечатлих от фантастичните елементи в сюжетната линия, исках и аз да бъда вечно млад. След това преоткрих творбата, когато за пръв път се влюбих и разбиха сърцето ми. Мислех си: "Искам и аз като Дориан да използвам жените, без да влагам емоция! Искам аз да мога да избирам, не те!"
Преди два дни отново прелистих тази вечна книга, но сега я осмислих през погледа на опита: колко невинен, покварен, дяволит, ангелски, чаровен, красив и отблъскващ може да бъде човек едновременно! И то не защото се променя, напротив. Хората не се променят, те винаги са си едни и същи. Просто в даден момент животът ги изправя пред ситуации, лица, изпитания, които отключват неподозирани от тях самите качества, копнежи и емоции.
Ако все още не сте прочели "Дориан Грей", препоръчвам я горещо! Сигурен съм, че Оскар Уайлд ще намери и вас, независимо къде се намирате в момента.

Анимациите за деца и възрастни

Въпреки че от много, много,много,много... много години не съм дете, все още обичам да гледам анимационни филми. Но не от новите, където зрителят вижда в повечето случаи  квадратни грозотии, а класическите анимационни филмчета, които събираха децата от махалата в съседа, който единствен имаше видео. Костенурки, мишки, котки, кучета, русалки (това последното май не трябваше да го казвам)... всички гледахме в захлас рисуваните герои, които оживяваха пред очите ни.

А когато вече дойде и кабелната телевизия... Какъв рай настана! Cartoon network от сутрин до вечер, което межу другото много ми помогна в обучението по английски тогава. Да, съвсем сериозно; традиционно във филмите за деца се използват книжовен език и по-разпространени, познати на малчуганите, думи, било то на английски, немски, френски или български.

Тъжно е, че децата днес гледат анимационни филмчета, които лично за мен нямат художествена стойност. Още повече, че нерядко там героите притежават свръх сили, чрез които упражняват агресия. Единственото, което ни остава, е сами да ги запознаем с любимите стари ленти на "Том и Джери", "Красавицата и Звяра", "Чип и Дейл" и т.н.

Защото родителят е този, който трябва да напътства детето и да възпитава у него чувство за естетика, усет към красивото и доброто.

Wipeout ще ви разплаче от смях

Здравейте, скъпи приятли!
Реших да споделя с всички вас за едно много забавно британско предаване (всъщност не знам дали Англия е родната му майка, защото открих, че има американски, турски и др. вариации на въпросното предване). Та "Wipeout" му викали и лично мен ме разсмива до сълзи; поредното доказателство, че британците не са никак консервативни и скучни, както мен лично ме учеха едно време (преди Новата ера) в училище. В буквален превод от английски под "wipeout" разбирайте нещо от сорта на "изтриване навън", "избърсване" и производни бършещи, помитащи, измитащи глаголи на чистотата.
Всъщност, дори да не отбирате и грам от езика на Бекъм, 2 минути смях с предаването са достатъчни, за да предположите как би могло да се казва, защото основната сюжетна линия се върти около падащи хора, които се борят с неистови усилия срещу на пръв поглед безобидни препядсвия. Оттук идва и хумореската: възрастни, преуспели хора (всеки участник се представя , преди да стартира нескончаемата борба с олекотени топки, дъски и какво ли още не, като повечето "изтрити навън" заемат мениджърски позиции). Тук идва и най-забавното: в предаването има епизоди, в които участват само звезди с цел благотворителност.
Отделете минутка, за да хвърлите едно око на видеото по-долу и гарантирам, че "Wipeout" ще ви стане по-любима доза смях и от "Женени с деца".

Няма нищо по-хубаво от лошото време, ама не и в България

Здравейте, приятели!
Зимата е в разгара си и по мои скромни наблюдения лошото време винаги ни сюрпризира: неизчистени от сняг улици, закъснели коли на градския транспорт и т.н. Като махнем досадното чистене на автомобили и гаражи от сняг и високите сметки за ток, изобщо не ме бърка навън дали трещи, духа или вали. Дори напротив: няма нищо по-хубаво от лошото време, което ни позволява да изпаднем в себепознавателна меланхолия.
Днес именно в такова едно настроение съм и аз, разсъждавайки върху нещата от живота. Мисля си, че утре е петък (!!!), след 11 дни е Бъдни вечер, а после идват Коледа (цели 3 дни, обичам тежките маси!) и Нова година. Декември месец да е цяла година, ако може.
Анализирайки така философски и екзистенциално, внезапно усмивката ми отстъпва място пред опънатите като струна устни, когато разберем, че половинката си е харесала поредните "уникални и последни за тази година" чифт обувки или тъщата идва на гости, защото много се била затъжила за нас (2 седмици са си цифра, определено, спор няма).
Та мислите ми продължават в насока: "Ти хубаво обичаш мрачното време, ама даваш ли си сметка какво се случва със съгражданите ти в такъв момента?" Отговарям си: "Момент като всички други, какво толкова. И без това голяма част от българите обичат да отговарят на "Добър ден!" с "Какво му е доброто?" А моето вътрешно "Аз" продължава настойчиво: "Не, не, спомни си какво става навън, когато вали дъжд или сняг."
Спомних си, ужас! :(
Блъскане с чадъри, шофьори, които искрено вярват, че водата в локвите по улиците остава статична, независимо от обстоятелствата и най-вече движенията, запушена канализация (незнайно как, обяснява ни се и този път от общината) и пр.
А после се питаме кога ще ги стигнем германците... Чисто и просто: никога. Ние с едното лошо време не можем да се оправим. Вървим вглъбени в проблемите си, здраво стиснали чадърите и храбро отстоявайки посоката на траекторията си, категорично отказвайки да се изместим 3 см, за да може отсрщният да мине.
Не дай си, Боже, сняг да натрупа. Тогава разминаването по тесните пътечки става по-сложно и от взимане на изпит по висша математика: блъскане, бутане, а извинението е мираж. Даже вие трябва да се извините, че изобщо минавате оттам.
Няма нищо по-хубаво от лошото време, ама не и в България!

Честит понеделник!

Обществена тайна е, че понеделник за мнозина е любимият ден от седмицата. Ентусиазирани, отпочинали, всеотдайни, така започваме работната седемдневка. В някой друг живот, може би...
В този броим дните до петък, като в преброяването преди сряда един ден е равен на три, а 1 час - 180 минути. Няма математически закони и правила, когато прилагаме аритметика в работно време за изчисляване на края до неработното такова. Всичко се диктува от мислите ни за слънчеви летни дни на плажа, безгрижно и безкрайно отваряне на бири, вечери на открито с приятели и т.н.
За мое щастие, световната енциклопедия Уикипедия също намира в първия ден от работната седмица нещо демонично и обладано от черни сили. Там четем, че в Англия понеделник след Великденските празници е (не)известен още като ден на някаква си черна Анис:

Та честит понеделник!

Осветителни тела за детска стая

Наскоро племенникът ми има рожден ден. Естествено, за да не купувам разни играчки, които може и да не хареса, директно попитах сестра ми какво да му взема за празника.

Доста се позамисли и тя, защото е малко глезен малкия и за всяка прищявка му се угажда, ноо ... това е друга тема на разговор. Досети се, че наскоро си е счупил нощната лампа и още не са му купили нова. И така, аз предложих това да е моят подарък.

Започна се голямото търсене на детски осветителни тела. То това се оказа, че не било лека задача. Проверих из магазини, проверих и в интернет и нищо подходящо не харесах. Докато не попаднах на електронен магазин за осветителни тела Ултра Лайт БГ. Огрооомен избор, чак ми се прищя и на мен да си купя една. Внасят много настроение и са едни такива интересни.

Избрах Мак Куийн, защото му е любим. Настолната лампа не е кой знае какво, но съм убеден, че ще му хареса, щом е на колата. Иначе имаше доста по-интересни форми и дизайни, но нищо - тази изглежда доста здрава. :)

Приятелите ни във Facebook

Лице с книга, що е то? Не ми било четящ човек, най ми било Facebook.

Социалната мрежа доби изключителна популярност през последните години, свързвайки хора от цял свят във виртуалното пространство, като допринесе и за много уволнения, разводи, раздели, разсприятелявания (?!), сприятелявания и т.н. С други думи, социален ексхибиционизъм.

Така у мен се породи класификация на приятелите във Фейсбук според основни техни характеристики и прояви. Условно разделям фейсбукарите на 5 групи:

Истериците

Те спят, ядат, раждат и ходят до тоалетната, описвайки обстоятелствено всяка своя секунда живот. Чекват се от заведения, през молове до квартлната бакалийка.

Над нещата

Не използват истинските си имена, може да ги срещнете като Баба Тонка, Чък Норис, Немам фейс и др. За тях интернет е още едно място, чрез което да си повярват, че са много забавни, оригинални, неповторими, незаменими.

Фешъните

Ходят на почивка, заведение, изобщо привеждат се във вид човешки и представителен, за да качат снимки от "събитието". Така де, ако нещо не е описано и споделено във Фейсбук, то защо изобщо се е случило?

Романтиците

Качват се снимки на залези, морета, сърца. Пишат се постове цитати от любимия поет за това как всички трябва да сме по-добри, как любовта ще спаси света и др.

Къртиците

Никога нищо не коментират, в профила им едва се забелязват 2-3 профилни снимки. Заговорите ли обаче за общ приятел, веднага знаят какво е публикувал преди 5 минути.

А във вашия профил кои преобладават? :)