Типа приятели, от които всеки мъж се нуждае

Мъжките приятелства са нещо свещено, трайно и неразрушимо. С "братлетата" определено е по-интересно. Техните силни страни и твоите слаби образуват естествен природен баланс; обратното също важи. Ето защо един добре балансиран кръг от приятели с различни способности, не само че прави живота по-весел, но и по-лесен. Четете, за да разберете защо и как.

Фитнес маниакът
Този човек може да вдига тежести с лекота и да тича с километри. Това е неговата сила. Поддържа се във форма, храни се здравословно и изглежда добре. Този приятел разбира от въглехидрати, мазнини, калории и тем подобни. Той ни мотивира да наблегнем на спорта за здраве. Знае кое как трябва да се прави, така че може да минем и без инструктор, щом си имаме него.

Приятелят от работа
Седмично прекарваме средно по 40 часа на ден на работа. Понякога се налага да работим извънредно, понеже гоним срокове, които ни карат да се стресираме. Приятелят от работа е нашият отдушник в такива монети. Една обедна почивка, прекарана с него, ни разведрява достатъчно, че да забравим поне за малко за задълженията, които ни чакат. Я някой виц ще разкаже, я някоя забавна история.

Сръчният приятел
Това е човекът с развързани ръце, в смисъл че той може да поправи всичко. Всеки се нуждае от такъв приятел. Когато нещо във вас се развали, звънкаш му и той идва. Един поглед му е нужен, за да разбере къде е проблема. Докато поправя, ви дава някой друг съвет какво да направите, ако пак се случи същото. Разбира ги нещата, така че го слушайте внимателно и се учете.

Помощник в любовта
Това е човекът, който разсейва приятелката на красивата дама, която сте харесали, за да може да си поговорите с нея насаме. Той ви надъхва да бъдете по-уверени с жените, умело борави с думите и има чар да омайва противоположния пол. Може да почерпите малко от неговата "мъдрост" в това отношение. За него не е никакъв проблем да ви накара да изглеждате добре в очите на жените, изтъквайки положителните ви качества пред тях по най-красноречивия начин.

Менторът
Към него може да се обърнете с по-житейски въпроси. Това е приятелят с голяма житейски опит и натрупана мъдрост. Той е интелигентен, разсъждава добре и може да анализира в детайли ситуацията, в която се намирате. Винаги е готов да даде съвет, но само когато му бъде поискан такъв, защото е тактичен.

Ами ако роботи работят вместо нас?

В миналото, когато човешката сила беше заменена от машини, се стигна до бърз икономически прогрес в лицето на Индустриалната революция. В бъдеще обаче това, което би могло да бъде заменено, не са просто две мускулести ръце, а човешкият мозък. Да, ето докъде могат да стигнат технологиите на бъдещето. Да се радваш ли, да плачеш ли... Не знам и аз.

Да се направи точна статистика на технологичния прогрес за в бъдеще е невъзможно, но е сигурно, че в миналото напредъкът е бил по-бавен в сравнение със сега. Вече се опитваме да създадем интелигентни машини, а какво следва след това? Хората придобиват нулева икономическа стойност, т.е. стават безполезни за икономиката. Човешкият труд започва да става излишен. Ще кажете, че производството на една такава "умна" машина ще е доста скъпо, но в дългосрочен план се оказва, че излиза по-евтино от това да се плащат заплати на стотици служители, които тя може да замени. Роботът не боледува, не стачкува, не се противи - той е такъв, какъвто е бил програмиран да бъде за целите на дадена компания. Единственото, което му липсва на дадения етап, е достатъчно интелект.

Според икономиста Брайън Артър съществува т. нар. "Second Economy", която той свързва с приноса на компютрите в икономиката или по-точно виртуалната икономика. Един от субпродуктите й е замяната на нископродуктивни работници с компютри. Благодарение на нея се излюпват ново поколение предприемачи и милиардери и се смята, че в близкото бъдеще икономическият растеж ще се дължи главно на нея. Тя обаче няма да създаде нови работни места, а по-скоро ще ги отнеме.

Да, технологичният напредък постепенно избутва хората на заден план. Той все някога ще се случи, всъщност се случва, докато вие четете този пост. Може би това, което ни остава, е да се надяваме темповете му да са по-бавни, за да се може бъдещите поколения да се ориентират към професии, които няма да отмрат бързо.

На „ти“ ли си с културата?

Да бъдеш културен човек не изисква кой знае колко усилия. Поне аз така си мисля. Онзи ден си вървя по една квартална софийска уличка (по тротоара имам предвид) и какво да видя – планина от отпадъци от ремонт препречват пътя ми. Никак не се учудих, а просто преминах на отсрещния тротоар. Мина се не мина малко време и пред мен един човек хвърли някаква опаковката не на регламентираните за това места, а просто я пусна и тя отлетя. И това не ме учуди. Свикнал съм.

Горните примери са обратното на това да бъдеш културен и всеки един от вас го знае. Нормално е да прибираме след себе си с мисъл за околната среда и за останалите членове на обществото. И докато ние нищим въпроси на битово ниво, има хора, които са се заели да опазят културното наследство на страната. Пример за това е Светослав Кантарджиев и неговата фондация „Мизия“. На едно по-високо държавно ниво се мислят закони, кодекси, наредби, изменения, но за потъналия в битовизъм българин те са интересни само когато пряко го засягат и ощетяват. Така са случи преди време и с предложението за изменение на Наказателния кодекс по повод културните ценности. То се състоеше в това, че ако притежаваш вещ на възраст повече от петдесет години, тя може да се окаже културна ценност и да трябва да я регистрираш срещу известна сума. Добре че беше г-н Кантарджиев да ни ги обясни нещата и да ни светне обществената лампичка. Още тогава той беше против, защото на практика един обикновен човек се превръща в нарушител, ако притежава нерегистрирани такива вещи.

Когато един такъв културен проблем ти бъде разтълкуван от вещо лице по разбираем начин, осъзнаваш, че той наистина те засяга и трябва да вземеш позиция, която след това се превръща в обществена и нещата се нормализират.

Днешният провал е утрешен успех

Никой не се стреми към провал, но от време на време той ни се случва. Такъв е животът, колкото и банално да звучи. Можем да се считаме за победени и да се самосъжаляваме, но може да поемем и в една съвсем друга посока, а именно тази на философското отношение към нещата. Не, това не беше провал, а житейски урок; не беше поражение, а забавяне на събитията. Истинският характер на един успял човек се крие в начина, по които се справя с негативни ситуации. От тяхната слабост в един определен момент се ражда сила за цял живот. Нека да извъртим негативното отношение към провала и да извлечен ползи от него. Четете, за да разберете...

От вас блика креативизъм, който насочвате в много области, но все пак си има някакъв лимит и не може да пожънете успех във всички тях. Дали пък това, че се опитвате да сте добри във всичко, не е причина за провала ви в определени области? Сега е времето да откриете в какво ви бива и да насочите вниманието си към тези дейности, а не към десетки други. В някои неща сме добри, а в други не - това е истината. Така един провал се превръща в чудесен начин да разбереш в коя област да насочиш способностите си и в коя не.

Когато си на дъното, може да разпознаеш кои са истинските ти приятели. Отново клиширано твърдение, но вярно. Ще отсееш много хора по този начин, ще видиш кой наистина го е грижа за теб и е готов да отдели от личното си време, за да те подкрепи. В такива моменти една добра дума и малко разбиране са от огромно значение.

При един провал гордите и арогантните може да смекчат малко тези си качества и да познаят какво е смирение. Да си отворят очите за един друг свят, в които има и други хора освен тях, които са им се притекли на помощ въпреки техния отказ да я поискат. Понякога чрез грешките си намираме себе си - такива, каквито е трябвало отдавна да осъзнаем, че трябва да бъдем.

Може би е време да започнете наново, а? Някаква тотална промяна. Провалът може да ви доведе до нещо, което да ви накара да промените живота си завинаги. Един нов старт, породен от голямо падение. Това може да се окаже вашият бъдещ възход.

История на света по миниънски

Виждали ли сте симпатичните жълти човечета, които бръщолевят на неразбираем език?Винаги са весели, забавни и определено успяха да покорят много сърца по света?

Миниъните нашумяха покрай двата филма "Аз, проклетникът" и определено стват все по-известни и обичани. Ето, че официално вече можем да видим и трейлъра на филма, посветен само на жълтите тик-такчета, както аз ги наричам.

До колкото съдя от видяното, филмът ще представи историята на Земята и човечеството по един забавен и страшно развлекателен начин, до момента в който малките симпатяги не намерят познатия ни техен господар Гру от "Аз, проклетникът".

Гледах първите филмчета с малката ми племенница преди време, но толкова се забавлявах на тях, че тази анимация имам намерени да я гледам по собствена инициатива.

Климатизация на организма

Да ви кажа честно тези четири сезона, които имамe в България, понякога ми се стrуват като нож с две остриета. Хем ни е разнообразно и интересно, хем постоянно трябва да се съобразяваме с прищявките на времето.

Давам ви за пример привикването или т.нар. климатизация на организма. Когато телата ни са свикнали с високите и топли летни градуси, най-лекото застудяване може да ни прониже и да предизвика дискомфорт. Защо мислите, че по-възрастните хора ги болят ставите при захлаждане? Защото те са по-чувствителни на подобни промени. А защо мислите, че има грипни епидемии най-вече през есента и зимата? Именно защото телата ни не са готови на промените във времето и съответно стават по-податливи на влияния.

На мен септември и октовмри все ми беше студено, обличах се с повече дрехи и се чувствах неудобно. Сега обаче взех да привиквам и да минавам на зимен режим.

Казвам ви всичко това, защото според мен е полезно да познаваме себе си и мисля, че всеки от нас трябва по-често да се заслушва в това, за което тялото му му дава знак.

Досадно чакане...

Ако има едно нещо, което ми е много досадно, то това е да чакам.

Непонасям да вися на някоя опашка, на спирка за рейса, на касата в магазина или за да ползвам тоалетната в офиса. Не че е кой знае какво, но ми е много неприятно и направо ми се вкисква деня, когато ми се случи нещо подобно.

Най-много ядове си създавам, когато съм излязъл примерно в обедната почивка или имам много малко време да свърша нещо, бързам, надбягвам се с времето и... попадам в задръстване или в редица от още десетина човека преди мен, чиито ред трябва да изчакам.

 

Сигурен съм, че на никого не му е приятно да изпадне в подобна ситуация. Все пак това са моментите, в които буквално си губим време, което не можем да върнем след това. Неприятното е обаче, че често се случва заради някой друг. Какво съм аз виновен, че в банката работи само една каса например? Аз съм клиент. Такива са също петимата души пред мен, както и тези зад мен. Всеки чака ред, но обслужването не е на ниво. Нужно е въвеждането на някаква реформа или наемането на допълнителен персонал в зависимост от проблема.

Някои администрации също работят абсурдно бавно и те заливат с бумащина, каквато не е необходимо. Ако щете ми вярвайте, все още се пишат много фактури на ръка или се проверяват ръчно какви ли не данни. Кому е необходимо?

Автоматизация, дигитализация и технологизация - това е, хора. Само така ще си подобрите нивото на работа, ще скъсите сроковете и няма да изнервяте хората, които ви чакат.