Със скръб съобщаваме, че Gangnam Style отстъпи по популярност и увличане на публиката пред Harlem Shake. Може би сте гледали масовите видеа, в които задължително има гол мъж някъде измежду тълпата, някой е с маска на животно, хореогрфията заема висоти, достойни за Мулен Руж, и обезателно всеки клати телесната си маса като за последно. Ако не сте, сверете си часовника или слезте от луната.
Цял свят лудна по Харлем Шейка, като в Youtube откриваме предожения от самия отбор на Бербатов "Фулъм". Шапка свалям на Митко като футболист, ама хич го няма в танците и творчеството. Футболни отбори, офиси на големи компании, университети и училища, от 15 до 75-годишни се включиха в заснемането на видеа към въпросното парче.
В България учителят по английски Христо Данев от езикова гимназия в Пловдив се опита да докаже, че българите наистина сме отворени, толерантни, с модерно мислене и бла-бла, както твърдим и тръбим по света и у нас, ама не му се получи. Т.е., да, клипчето стана готино, но последва уволнение, защото в него имало "сексуални сцени" и "ученици, които пушат". Ами те така или иначе си пушат и цигарите са им най-малкият проблем като цяло.
Та мисълта ми беше друга: какво мотивира хората да се правят на палячовци в най-добрия смисъл на думата, защото, както знаете, аз съм твърдо за всичко, което ни сплотява и прави по-щастливи, следователно по-добри? Дали трите дни слава в интернет? Или желанието да следваш модата? А може би стремежът към разчупване на стереотипите, защото последното нещо, което си представяте, че се прави в офис, е полугол и луд танц?
Аз лично си обяснявам манията по подскачащия кореец и последвалата шейк вълна така: на света му писна от глупави пози и напудрени лица, които са "звезди". Публиката иска сама да си свети и да се забавлява, не са й нужни други небесни тела.
Хубав и шантав ден от мен (пък ако е и под звуците на Харлем Шейк, качете видеото, моля! :)
петък, 5 април 2013 г.
вторник, 26 март 2013 г.
Портретът на Дориан Грей
Обичам да препрочитам любимите си книги. В хубавата книга откриваш винаги нещо ново, нещо, което е останало скрито предния път, но те е намерило и е достигнало до теб сега.
Такъв е моят случай с "Дориан Грей" на Оскар Уайлд.
Първия път, когато прочетох книгата, бях съвсем малък. Тогава се впечатлих от фантастичните елементи в сюжетната линия, исках и аз да бъда вечно млад. След това преоткрих творбата, когато за пръв път се влюбих и разбиха сърцето ми. Мислех си: "Искам и аз като Дориан да използвам жените, без да влагам емоция! Искам аз да мога да избирам, не те!"
Преди два дни отново прелистих тази вечна книга, но сега я осмислих през погледа на опита: колко невинен, покварен, дяволит, ангелски, чаровен, красив и отблъскващ може да бъде човек едновременно! И то не защото се променя, напротив. Хората не се променят, те винаги са си едни и същи. Просто в даден момент животът ги изправя пред ситуации, лица, изпитания, които отключват неподозирани от тях самите качества, копнежи и емоции.
Ако все още не сте прочели "Дориан Грей", препоръчвам я горещо! Сигурен съм, че Оскар Уайлд ще намери и вас, независимо къде се намирате в момента.
Такъв е моят случай с "Дориан Грей" на Оскар Уайлд.
Първия път, когато прочетох книгата, бях съвсем малък. Тогава се впечатлих от фантастичните елементи в сюжетната линия, исках и аз да бъда вечно млад. След това преоткрих творбата, когато за пръв път се влюбих и разбиха сърцето ми. Мислех си: "Искам и аз като Дориан да използвам жените, без да влагам емоция! Искам аз да мога да избирам, не те!"
Преди два дни отново прелистих тази вечна книга, но сега я осмислих през погледа на опита: колко невинен, покварен, дяволит, ангелски, чаровен, красив и отблъскващ може да бъде човек едновременно! И то не защото се променя, напротив. Хората не се променят, те винаги са си едни и същи. Просто в даден момент животът ги изправя пред ситуации, лица, изпитания, които отключват неподозирани от тях самите качества, копнежи и емоции.
Ако все още не сте прочели "Дориан Грей", препоръчвам я горещо! Сигурен съм, че Оскар Уайлд ще намери и вас, независимо къде се намирате в момента.
неделя, 17 февруари 2013 г.
Анимациите за деца и възрастни
Въпреки че от много, много,много,много... много години не съм дете, все още обичам да гледам анимационни филми. Но не от новите, където зрителят вижда в повечето случаи квадратни грозотии, а класическите анимационни филмчета, които събираха децата от махалата в съседа, който единствен имаше видео. Костенурки, мишки, котки, кучета, русалки (това последното май не трябваше да го казвам)... всички гледахме в захлас рисуваните герои, които оживяваха пред очите ни.
А когато вече дойде и кабелната телевизия... Какъв рай настана! Cartoon network от сутрин до вечер, което межу другото много ми помогна в обучението по английски тогава. Да, съвсем сериозно; традиционно във филмите за деца се използват книжовен език и по-разпространени, познати на малчуганите, думи, било то на английски, немски, френски или български.
Тъжно е, че децата днес гледат анимационни филмчета, които лично за мен нямат художествена стойност. Още повече, че нерядко там героите притежават свръх сили, чрез които упражняват агресия. Единственото, което ни остава, е сами да ги запознаем с любимите стари ленти на "Том и Джери", "Красавицата и Звяра", "Чип и Дейл" и т.н.
Защото родителят е този, който трябва да напътства детето и да възпитава у него чувство за естетика, усет към красивото и доброто.
събота, 5 януари 2013 г.
Wipeout ще ви разплаче от смях
Здравейте, скъпи приятли!
Реших да споделя с всички вас за едно много забавно британско предаване (всъщност не знам дали Англия е родната му майка, защото открих, че има американски, турски и др. вариации на въпросното предване). Та "Wipeout" му викали и лично мен ме разсмива до сълзи; поредното доказателство, че британците не са никак консервативни и скучни, както мен лично ме учеха едно време (преди Новата ера) в училище. В буквален превод от английски под "wipeout" разбирайте нещо от сорта на "изтриване навън", "избърсване" и производни бършещи, помитащи, измитащи глаголи на чистотата.
Всъщност, дори да не отбирате и грам от езика на Бекъм, 2 минути смях с предаването са достатъчни, за да предположите как би могло да се казва, защото основната сюжетна линия се върти около падащи хора, които се борят с неистови усилия срещу на пръв поглед безобидни препядсвия. Оттук идва и хумореската: възрастни, преуспели хора (всеки участник се представя , преди да стартира нескончаемата борба с олекотени топки, дъски и какво ли още не, като повечето "изтрити навън" заемат мениджърски позиции). Тук идва и най-забавното: в предаването има епизоди, в които участват само звезди с цел благотворителност.
Отделете минутка, за да хвърлите едно око на видеото по-долу и гарантирам, че "Wipeout" ще ви стане по-любима доза смях и от "Женени с деца".
Реших да споделя с всички вас за едно много забавно британско предаване (всъщност не знам дали Англия е родната му майка, защото открих, че има американски, турски и др. вариации на въпросното предване). Та "Wipeout" му викали и лично мен ме разсмива до сълзи; поредното доказателство, че британците не са никак консервативни и скучни, както мен лично ме учеха едно време (преди Новата ера) в училище. В буквален превод от английски под "wipeout" разбирайте нещо от сорта на "изтриване навън", "избърсване" и производни бършещи, помитащи, измитащи глаголи на чистотата.
Всъщност, дори да не отбирате и грам от езика на Бекъм, 2 минути смях с предаването са достатъчни, за да предположите как би могло да се казва, защото основната сюжетна линия се върти около падащи хора, които се борят с неистови усилия срещу на пръв поглед безобидни препядсвия. Оттук идва и хумореската: възрастни, преуспели хора (всеки участник се представя , преди да стартира нескончаемата борба с олекотени топки, дъски и какво ли още не, като повечето "изтрити навън" заемат мениджърски позиции). Тук идва и най-забавното: в предаването има епизоди, в които участват само звезди с цел благотворителност.
Отделете минутка, за да хвърлите едно око на видеото по-долу и гарантирам, че "Wipeout" ще ви стане по-любима доза смях и от "Женени с деца".
четвъртък, 13 декември 2012 г.
Няма нищо по-хубаво от лошото време, ама не и в България
Здравейте, приятели!
Зимата е в разгара си и по мои скромни наблюдения лошото време винаги ни сюрпризира: неизчистени от сняг улици, закъснели коли на градския транспорт и т.н. Като махнем досадното чистене на автомобили и гаражи от сняг и високите сметки за ток, изобщо не ме бърка навън дали трещи, духа или вали. Дори напротив: няма нищо по-хубаво от лошото време, което ни позволява да изпаднем в себепознавателна меланхолия.
Днес именно в такова едно настроение съм и аз, разсъждавайки върху нещата от живота. Мисля си, че утре е петък (!!!), след 11 дни е Бъдни вечер, а после идват Коледа (цели 3 дни, обичам тежките маси!) и Нова година. Декември месец да е цяла година, ако може.
Анализирайки така философски и екзистенциално, внезапно усмивката ми отстъпва място пред опънатите като струна устни, когато разберем, че половинката си е харесала поредните "уникални и последни за тази година" чифт обувки или тъщата идва на гости, защото много се била затъжила за нас (2 седмици са си цифра, определено, спор няма).
Та мислите ми продължават в насока: "Ти хубаво обичаш мрачното време, ама даваш ли си сметка какво се случва със съгражданите ти в такъв момента?" Отговарям си: "Момент като всички други, какво толкова. И без това голяма част от българите обичат да отговарят на "Добър ден!" с "Какво му е доброто?" А моето вътрешно "Аз" продължава настойчиво: "Не, не, спомни си какво става навън, когато вали дъжд или сняг."
Спомних си, ужас! :(
Блъскане с чадъри, шофьори, които искрено вярват, че водата в локвите по улиците остава статична, независимо от обстоятелствата и най-вече движенията, запушена канализация (незнайно как, обяснява ни се и този път от общината) и пр.
А после се питаме кога ще ги стигнем германците... Чисто и просто: никога. Ние с едното лошо време не можем да се оправим. Вървим вглъбени в проблемите си, здраво стиснали чадърите и храбро отстоявайки посоката на траекторията си, категорично отказвайки да се изместим 3 см, за да може отсрщният да мине.
Не дай си, Боже, сняг да натрупа. Тогава разминаването по тесните пътечки става по-сложно и от взимане на изпит по висша математика: блъскане, бутане, а извинението е мираж. Даже вие трябва да се извините, че изобщо минавате оттам.
Няма нищо по-хубаво от лошото време, ама не и в България!
Зимата е в разгара си и по мои скромни наблюдения лошото време винаги ни сюрпризира: неизчистени от сняг улици, закъснели коли на градския транспорт и т.н. Като махнем досадното чистене на автомобили и гаражи от сняг и високите сметки за ток, изобщо не ме бърка навън дали трещи, духа или вали. Дори напротив: няма нищо по-хубаво от лошото време, което ни позволява да изпаднем в себепознавателна меланхолия.
Днес именно в такова едно настроение съм и аз, разсъждавайки върху нещата от живота. Мисля си, че утре е петък (!!!), след 11 дни е Бъдни вечер, а после идват Коледа (цели 3 дни, обичам тежките маси!) и Нова година. Декември месец да е цяла година, ако може.
Анализирайки така философски и екзистенциално, внезапно усмивката ми отстъпва място пред опънатите като струна устни, когато разберем, че половинката си е харесала поредните "уникални и последни за тази година" чифт обувки или тъщата идва на гости, защото много се била затъжила за нас (2 седмици са си цифра, определено, спор няма).
Та мислите ми продължават в насока: "Ти хубаво обичаш мрачното време, ама даваш ли си сметка какво се случва със съгражданите ти в такъв момента?" Отговарям си: "Момент като всички други, какво толкова. И без това голяма част от българите обичат да отговарят на "Добър ден!" с "Какво му е доброто?" А моето вътрешно "Аз" продължава настойчиво: "Не, не, спомни си какво става навън, когато вали дъжд или сняг."
Спомних си, ужас! :(
Блъскане с чадъри, шофьори, които искрено вярват, че водата в локвите по улиците остава статична, независимо от обстоятелствата и най-вече движенията, запушена канализация (незнайно как, обяснява ни се и този път от общината) и пр.
А после се питаме кога ще ги стигнем германците... Чисто и просто: никога. Ние с едното лошо време не можем да се оправим. Вървим вглъбени в проблемите си, здраво стиснали чадърите и храбро отстоявайки посоката на траекторията си, категорично отказвайки да се изместим 3 см, за да може отсрщният да мине.
Не дай си, Боже, сняг да натрупа. Тогава разминаването по тесните пътечки става по-сложно и от взимане на изпит по висша математика: блъскане, бутане, а извинението е мираж. Даже вие трябва да се извините, че изобщо минавате оттам.
Няма нищо по-хубаво от лошото време, ама не и в България!
понеделник, 26 ноември 2012 г.
Честит понеделник!
Обществена тайна е, че понеделник за мнозина е любимият ден от седмицата. Ентусиазирани, отпочинали, всеотдайни, така започваме работната седемдневка. В някой друг живот, може би...
В този броим дните до петък, като в преброяването преди сряда един ден е равен на три, а 1 час - 180 минути. Няма математически закони и правила, когато прилагаме аритметика в работно време за изчисляване на края до неработното такова. Всичко се диктува от мислите ни за слънчеви летни дни на плажа, безгрижно и безкрайно отваряне на бири, вечери на открито с приятели и т.н.
За мое щастие, световната енциклопедия Уикипедия също намира в първия ден от работната седмица нещо демонично и обладано от черни сили. Там четем, че в Англия понеделник след Великденските празници е (не)известен още като ден на някаква си черна Анис:
Та честит понеделник!
В този броим дните до петък, като в преброяването преди сряда един ден е равен на три, а 1 час - 180 минути. Няма математически закони и правила, когато прилагаме аритметика в работно време за изчисляване на края до неработното такова. Всичко се диктува от мислите ни за слънчеви летни дни на плажа, безгрижно и безкрайно отваряне на бири, вечери на открито с приятели и т.н.
За мое щастие, световната енциклопедия Уикипедия също намира в първия ден от работната седмица нещо демонично и обладано от черни сили. Там четем, че в Англия понеделник след Великденските празници е (не)известен още като ден на някаква си черна Анис:
Та честит понеделник!
петък, 19 октомври 2012 г.
Осветителни тела за детска стая
Доста се позамисли и тя, защото е малко глезен малкия и за всяка прищявка му се угажда, ноо ... това е друга тема на разговор. Досети се, че наскоро си е счупил нощната лампа и още не са му купили нова. И така, аз предложих това да е моят подарък.
Започна се голямото търсене на детски осветителни тела. То това се оказа, че не било лека задача. Проверих из магазини, проверих и в интернет и нищо подходящо не харесах. Докато не попаднах на електронен магазин за осветителни тела Ултра Лайт БГ. Огрооомен избор, чак ми се прищя и на мен да си купя една. Внасят много настроение и са едни такива интересни.
Избрах Мак Куийн, защото му е любим. Настолната лампа не е кой знае какво, но съм убеден, че ще му хареса, щом е на колата. Иначе имаше доста по-интересни форми и дизайни, но нищо - тази изглежда доста здрава. :)
Абонамент за:
Публикации (Atom)