Възход на българския тенис

Ама толкова хубаво ми става, когато родните спортисти вършат чудеса от храброст! След страхотните мачове на бългрските национали по волейбол в събота и неделя, когато Аржентина бе победена от нашите лъвове, чудесни изненади ни поднесоха и страхотните тенисисти Цвети Пиронкова и Григор Димитров.

Гришата показва страхотен хъс, самочувствие, дух, а и няма как да не му свалим шапка, че освен номер 1 в мъжката ранглиста, Джокович, водачката сред дамите, Мария Шарапова, също е победена от чара на Димитров. Голямо бъдеще очаква Григор, стига да не се самозабрави и да бъде послеователен в усилията и сърцето си, които влага на корта.

А за Цвети или хубаво, или нищо! Ама как пък да не е хубаво, при положение, че Пиронкова е такъв голям сладур и толкова земна, че дори лошите й мачове, които напоследък са все по-голяма рядкост, са белязани със силен дух, старание и чар. Четох преди няколко дни нейно интервю пред "Дейли Мейл", в което тенисистката казва, че последното нещо, което би похапнала, са салата с краве сирене и мусака, след което уточнява, че цитираните ястия са изключително популярни в България. По принцип съм забелязал, че Цвети говори с голяма любов и уважение за родината си, макар всички да сме наясно през какви трудности преминват таланти като нея, когато се готвят тук, където спортът е сред последните приоритети на държавата.
Нека пожелаем успех на нея и Григор! Защото техният успех е наша радост!

Забравете за потниците, мъже!

  Времето се постопли и веднага на хоризонта се появиха т.нар. "крокодили" от мъжки и женски пол. Не ме разбирайте погрешно, не съдя хората по външността и никога не съм страдал от предразсъдъци и скрупули в тази насока. Крокодилите за мен са същества, които не умеят да подбират облеклото според фигурата си, възрастта и други показатели.
Така например всеки от вас е ставал свидетел на нелицеприятната гледка: жена над 50-те с минижуп, закръглена дама с впити дрехи и (любимото ми) мъж с потник от трико.
Няма как да вмъкна емотиконка тук, че се пляскам по челото, затова го изписвам, да се знае, правя го. :)
Мъже, очертаващите потници са за мацките. На нас биха ни свършили работа единствено в гимнастическия салон или под завивките, и то когато заспиваме тъжно и сиротно сами там. Забравете за изрязаните и впити трика, ако ще и Херкулес да сте. Да не говорим, че мадамите също не си падат по подобна гледка.
Раздърпаните и неглиже потници са друго нещо,те стоят някак по-мъжкарски и секси (това пак от приятелки съм го чувал) :)

Светльо Кантарджиев и Ню Медиа Груп помагат на родителите в проблема с нечетящите деца

Една от тенденциите у нас, която силно ме смущава, е липсата на интерес към книгата от страна на децата. Видео и електронни игри, компютри, телевизия, интернет... всичко им е е по-интересно от цветните страници, които ни карат да мечтаем.

Въпрос на мързел, на мода или на нежелание на родителите (което се обяснява с „Нямам време!“ или „Да прави каквото ще!“) е тази словесна апатия, не мога да разбера. И говоря за детските книжки, не за „тухли“ като „Под игото“, „Тютюн“, „Граф Монте Кристо“ и т.н.

Ето например съвсем наскоро момченцето на мой приятел се разрева, че са му  купили книжката „Хензел и Гретел“ на издателството на Светльо Кантарджиев,  „Ню Медиа Груп“, а не са го завели на кино, където лентата била 3D. В момента обаче, в който се докосна до приказните страници, по които всичко бе изпипано до последния детайл, малчуганът забрави за филма. Разбира се, необходими бяха 30 мин. обстоятелствени пояснения от страна на моя приятел, през които той обясняваше за ползите от четенето.

                                                        * * *

Родители, моля ви, отделяйте повече време на децата си за четене заедно: така заедно ще помечтаете, ще им покажете, че книжките ни пренасят във вълшебни царства и далечни земи, ще откривате добрите и лошите герои.

Да не говорим, че детската книжка ще ви излезе много по-евтино забавление за децата, отколкото игра за X Box или PlayStation. 

R.I.P Gangnam Style, welcome Harlem Shake!

Със скръб съобщаваме, че Gangnam Style отстъпи по популярност и увличане на публиката пред  Harlem Shake. Може би сте гледали масовите видеа, в които задължително има гол мъж някъде измежду тълпата, някой е с маска на животно, хореогрфията заема висоти, достойни за Мулен Руж, и обезателно всеки клати телесната си маса като за последно. Ако не сте, сверете си часовника или слезте от луната.
Цял свят лудна по Харлем Шейка, като в Youtube откриваме предожения от самия отбор на Бербатов "Фулъм". Шапка свалям на Митко като футболист, ама хич го няма в танците и творчеството. Футболни отбори, офиси на големи компании, университети и училища, от 15 до 75-годишни се включиха в заснемането на видеа към въпросното парче.
В България учителят по английски Христо Данев от езикова гимназия в Пловдив се опита да докаже, че българите наистина сме отворени, толерантни, с модерно мислене и бла-бла, както твърдим и тръбим по света и у нас, ама не му се получи. Т.е., да, клипчето стана готино, но последва уволнение, защото в него имало "сексуални сцени" и "ученици, които пушат". Ами те така или иначе си пушат и цигарите са им най-малкият проблем като цяло.
Та мисълта ми беше друга: какво мотивира хората да се правят на палячовци в най-добрия смисъл на думата, защото, както знаете, аз съм твърдо за всичко, което ни сплотява и прави по-щастливи, следователно по-добри? Дали трите дни слава в интернет? Или желанието да следваш модата? А може би стремежът към разчупване на стереотипите, защото последното нещо, което си представяте, че се прави в офис, е полугол и луд танц?
Аз лично си обяснявам манията по подскачащия кореец и последвалата шейк вълна така: на света му писна от глупави пози и напудрени лица, които са "звезди". Публиката иска сама да си свети и да се забавлява, не са й нужни други небесни тела.
Хубав и шантав ден от мен (пък ако е и под звуците на Харлем Шейк, качете видеото, моля! :)

Портретът на Дориан Грей

Обичам да препрочитам любимите си книги. В хубавата книга откриваш винаги нещо ново, нещо, което е останало скрито предния път, но те е намерило и е достигнало до теб сега.
Такъв е моят случай с "Дориан Грей" на Оскар Уайлд.
Първия път, когато прочетох книгата, бях съвсем малък. Тогава се впечатлих от фантастичните елементи в сюжетната линия, исках и аз да бъда вечно млад. След това преоткрих творбата, когато за пръв път се влюбих и разбиха сърцето ми. Мислех си: "Искам и аз като Дориан да използвам жените, без да влагам емоция! Искам аз да мога да избирам, не те!"
Преди два дни отново прелистих тази вечна книга, но сега я осмислих през погледа на опита: колко невинен, покварен, дяволит, ангелски, чаровен, красив и отблъскващ може да бъде човек едновременно! И то не защото се променя, напротив. Хората не се променят, те винаги са си едни и същи. Просто в даден момент животът ги изправя пред ситуации, лица, изпитания, които отключват неподозирани от тях самите качества, копнежи и емоции.
Ако все още не сте прочели "Дориан Грей", препоръчвам я горещо! Сигурен съм, че Оскар Уайлд ще намери и вас, независимо къде се намирате в момента.

Анимациите за деца и възрастни

Въпреки че от много, много,много,много... много години не съм дете, все още обичам да гледам анимационни филми. Но не от новите, където зрителят вижда в повечето случаи  квадратни грозотии, а класическите анимационни филмчета, които събираха децата от махалата в съседа, който единствен имаше видео. Костенурки, мишки, котки, кучета, русалки (това последното май не трябваше да го казвам)... всички гледахме в захлас рисуваните герои, които оживяваха пред очите ни.

А когато вече дойде и кабелната телевизия... Какъв рай настана! Cartoon network от сутрин до вечер, което межу другото много ми помогна в обучението по английски тогава. Да, съвсем сериозно; традиционно във филмите за деца се използват книжовен език и по-разпространени, познати на малчуганите, думи, било то на английски, немски, френски или български.

Тъжно е, че децата днес гледат анимационни филмчета, които лично за мен нямат художествена стойност. Още повече, че нерядко там героите притежават свръх сили, чрез които упражняват агресия. Единственото, което ни остава, е сами да ги запознаем с любимите стари ленти на "Том и Джери", "Красавицата и Звяра", "Чип и Дейл" и т.н.

Защото родителят е този, който трябва да напътства детето и да възпитава у него чувство за естетика, усет към красивото и доброто.

Wipeout ще ви разплаче от смях

Здравейте, скъпи приятли!
Реших да споделя с всички вас за едно много забавно британско предаване (всъщност не знам дали Англия е родната му майка, защото открих, че има американски, турски и др. вариации на въпросното предване). Та "Wipeout" му викали и лично мен ме разсмива до сълзи; поредното доказателство, че британците не са никак консервативни и скучни, както мен лично ме учеха едно време (преди Новата ера) в училище. В буквален превод от английски под "wipeout" разбирайте нещо от сорта на "изтриване навън", "избърсване" и производни бършещи, помитащи, измитащи глаголи на чистотата.
Всъщност, дори да не отбирате и грам от езика на Бекъм, 2 минути смях с предаването са достатъчни, за да предположите как би могло да се казва, защото основната сюжетна линия се върти около падащи хора, които се борят с неистови усилия срещу на пръв поглед безобидни препядсвия. Оттук идва и хумореската: възрастни, преуспели хора (всеки участник се представя , преди да стартира нескончаемата борба с олекотени топки, дъски и какво ли още не, като повечето "изтрити навън" заемат мениджърски позиции). Тук идва и най-забавното: в предаването има епизоди, в които участват само звезди с цел благотворителност.
Отделете минутка, за да хвърлите едно око на видеото по-долу и гарантирам, че "Wipeout" ще ви стане по-любима доза смях и от "Женени с деца".