История за съвременния свят

Живеем в забиващ свят... поне на мен ми се струва, че е такъв понякога.

Пускам си радиото, а по станцията въртят едни и същи песни. Пускам си произволен плейлист в youtube, а там също се повтарят песните от радиото. Пускам телевизора и виждам филми, които вече съм гледал, и предавания, чиито край мога да предвидя.

Сигурен съм, че има причина това да е така. Все пак медиите все повече се превръщат в средство за развлечение, а не толкова за информиране и "събуждане" на мозъка ни. Дори научно-популярните предавания приличат на развлекателно шоу в някои аспекти. Правят продукциите си лесни за възприемане, за да са по-масови и да се преборят с конкурентните компании. Песните също се пишат със забиващи мелодии и лесни за възприемане текстове. Целият свят ни се предоставя в улеснена за възприемане форма, която ни прави по-мързеливи и чакащи все повече неща да ни се спуснат отгоре.

Не смятам, че това е частен проблем, той е обществен. Сам за себе си човек няма големи възможности за действие. Можем да проумеем истината и да се опитваме да променим ежедневието си. Програмите на телевизиите обаче ще си останат същите и ще облъчват все повече хора със съдържанието си. Можем да отделяме повече време за четене, но забелязвате ли, че и книгите са тръгнали по пътя на опростеното съдържание?

За последните стотина години човечеството се сдоби с телевизия, електричеството се превърна в задължителен за съществуването ни фактор. Движението ни се ограничи, а да имаш личен  автомобил се превърна е задължителен елемент за съвременното ти съществуване. Да споменавам ли Интернет и цялата глобализация и дигитализация? Понякога се чудя: Бяхме ли готови за тази гигантски крачки, които се направиха и продължават да се правят?

Различавате ли лъжата?

Вярваме или не, желаем или не, лъжата е част от ежедневието ни. Сблъскваме се с различни нейни форми ежедневнои и в тази връзка е ценно умението да знаем как да я различаваме. Което обаче не винаги е лесно и не винаги има достатъчно явни признаци за нея.

Истината е, че дори децата от малки свикват да лъжат. Правят го в много лека форма, разбира се, но важното е, че го правят. Какво ще стане, ако ги оставите едно дете само за 15 мин. например в някаква стая с голяма шоколадова торта пред него и му кажете да не я докосва? То почти със сигурност ще си "топне" поне пръста и ще го оближе след това. Изкушението е прекалено голямо, за да устои, но същевременно знае, че е забранено. Разбира се, ако го попитате след това дали е опитало тортата почти със сигурност ще отрече. Това си е чиста лъжа...

На децата поне им личи. Колкото повече пораства човек обаче, толкова повече се научава да не му личи и лъже по-умело и в по-големи мащаби. Има си обаче няколко неосъзнати движения на тялото, които могат да издадат лъжеца. Например подърпване на ухото, почесване на носа, прехапване на устната, подхилване, гледане в земята или встрани, докато говори и т.н.

Има не една и две книги писани на темата невербална комуникация. Сигурен съм, че, ако погледнете някоя от тях, ще ви е от полза и ще се научите да "разчитате" хората около вас.

Фентъзито не е за всеки

Знаете ли кои книги са част от т.нар. фентъзи жанр? Предполагам, че да. Всеки уважаващ себе си човек е чувал за Джон Толкин и "Властелинът на пръстените", за книгите на Тери Пратчетет и неговите истории от Света на Диска или за нашумялата през последните години поредица на Джордж Мартин "Песен за огън и лед" (с първа част "Игра на тронове").

Искам да ви кажа обаче, че фентъзито определено не е жанр за всеки. То е специфично и макар да има верните си фенове, не допада на всеки читател. Според мен, за да усетиш реално "магията" на този тип книги, трябва да вярваш в магия или поне да си склонен да я приемеш за нещо, чието съществуване е възможно. Трябва да умееш да настройваш сетивата си на такава вълна, че да се потапяш в историята и да вярваш в нея, а не да се питаш на ум "Това пък как му е хрумнало на автора, невъзможно е да се направи".

Фентъзитата имат всичко в себе си, наистина всичко. Залагат на приключенията и фантазията, но историите им са пълни също с човешки истории, любов, семейство, показва се кръговрата на живота, водят се войни от различен характер, изопачват се характери и главният герой (почти) винаги тръгва на непознато пътешествие и т.н.

Книгите с фантастични елементи имат потенциала да бъдат харесвани от много хора, но няма как да бъдат одобрявани и препоръчвани от читатели с ограничени съзнания. Надявам се вие да не сте такива.

Време за себеусъвършенстване

Ако има едно нещо, което всеки човек е длъжен да прави за личното си благо и успешно бъдеше, то това е себеусъвършенстването.

Няма нищо по-хубаво от това всеки ден да се чувстваш по-знаещ, по-способен и по-умен в сравнение от предишния ден. Искрено вярвам в максимата, че човек се учи, докато е жив. Можем да си позволяваме периоди на „почивка”, но не и да спираме развитието си.

Познавам едно момиче например. Още по време на следването си между втори и четвърти курс работеше паралелно с лекциите си. Това не й пречеше да има висок успех, да взима стипендия и постоянно да показва добри резултати на работното си място. Върна се в родния си град към края на следването си и имаше един период накъде между юни и юли, когато започна нова работа, учеше за последните си изпити и дописваше дипломната си работа. Не звучи малко, нали? Да се занимаваш с тези три нелесни занимания паралелно.

Да, но малко след като приключи с университета и й остана само работата, знаете ли какво направи? Записа се на курс по графичен дизайн. Не за друго, а защото желаеше да се научи да работи с Photoshop. Изкара го за около месец-два през лятото, а съвсем наскоро се записа за магистратура. Попитах я, а сега какво? И тя ми отговори следното: „До лятото ще уча за изпити, а след това мисля да се запиша на курс по италиански език за начинаещи.”

Уникална личност е. Надявам се нейния пример да ви вдъхнови и да ви покаже, че има ли желание, винаги се намира и време.

Когато си сърдит и ти личи!

Има хора, на които толкова много им личи кога са сърдите! И имам чувството, че дори не се опитват да го прикрият, а ако се опитват, е меко казано неуспешно.

Не знам дали аз самият съм такъв. Може би, да. Не поради друга причина, а защото се сърдя изключително рядко и изключително трудно. Малко са нещата, които могат да ме извадят от равновесие, но пък случи ли се веднъж, може дълго време да не ми мине.

И не, не съм като жените, които се сърдят без причина просто защото са в такова настроение или защото са решили, че точно днес искат да карат света да се чувства виновен. Понякога и на мен ми се иска да се държа така, но пък знам, че няма никакъв смисъл да го правя. Също така знам, че не е здравословно да сдържаш всичко у себе си и от време не време е добре да му отпускаш края. Просто... нека да е насочено към правилните хора, а не към някой невинен, който не щеш ли се е озовал на неправилното място в неправилния момент.

Това от мен. Дано не съм засегнал някоя представителка на женския пол, не е било целенасочено, дами.

Доверчиви ли сте?

Имам една приятелка, която е страшно доверчива. Наистина! Вярва на всяко нещо, което й се каже и въобще не може да повярва, че е възможно да я лъжат или някой да се опитва да я измами.

В това има известен чар, защото я прави да изглежда много наивна, но същевременно е искрена, отзивчива и някак невинна. Всяка монета си има две страни, въпросът е коя ще надделее в случая. Всеки, който познава момичето, за което говоря, не би си и помислил, че тя може да го излъжи, защото знае, че понятие като лъжа просто е не съществува в нейния малък свят.

Най-лошото идва обаче, когато някой се опита да злоупотреби с доверието й. Тя е толкова мила и винаги така усмихната и лъчезарна, но... става толкова тъжна, когато надеждите и вярата й в хората бъдат стъпкани на земята. Не ми е приятно да я гледам така и се опитвам да й помагам винаги, когато мога, но колкото и да се опитвам май не ме бива в ролята на ангел-хранител. Физически не мога да съм около нея постоянно, за да я напътствам, камо ли да я предпазвам.

Обичам я, но светът е сурово място и като че ли има неща, с които е по-добре да се справиш сам, отколкото да се оставяш в ръцете на други. Ще се опариш веднъж, два пъти, три пъти, но накрая ще се научиш да си слагаш предпазни ръкавици. Или в случая на моята приятелка - да подхожда с лека съмнение към хората вместо да се впуска към тях все едно е някой лабрадор.

Юли - време за ваканции и отпуски

Юли май е любим месец на много хора без значение на възрастта им. Вярно, че доста от учениците приключиха с училището още през май или юни, но имаше и такива, които до преди две седмици все още мятаха раниците на гръб.

В началото на юли обаче с всичко това е вече приключено. Няма повече учебни часове, а работещите хора се настройват за отпуски. Някои от моите колеги вече прекараха по няколко почивни дни, а на други им предстои съвсем скоро да го направят. Лятото е сезона на почивките, на веселбата, на морето (когато не вали) и на седенето навън.

Да не забравяме коктейлите на плажа, вкусната храна и големите количества сладолед, които можем да си хапваме. Ах, лято, ах, море, ах, кеф. Направо нямам търпение да дойде и моят ред да си взема една или две почивни седмици и да се отдам на лентяйство по цял ден. Далеч от ежедневието, далеч от рутината, работата, проблемите и всичко останало.

Мечтая за дълга ваканция, плисък на вълни и аромат на плажно масло...