Вярваме или не, желаем или не, лъжата е част от ежедневието ни. Сблъскваме се с различни нейни форми ежедневнои и в тази връзка е ценно умението да знаем как да я различаваме. Което обаче не винаги е лесно и не винаги има достатъчно явни признаци за нея.
Истината е, че дори децата от малки свикват да лъжат. Правят го в много лека форма, разбира се, но важното е, че го правят. Какво ще стане, ако ги оставите едно дете само за 15 мин. например в някаква стая с голяма шоколадова торта пред него и му кажете да не я докосва? То почти със сигурност ще си "топне" поне пръста и ще го оближе след това. Изкушението е прекалено голямо, за да устои, но същевременно знае, че е забранено. Разбира се, ако го попитате след това дали е опитало тортата почти със сигурност ще отрече. Това си е чиста лъжа...
На децата поне им личи. Колкото повече пораства човек обаче, толкова повече се научава да не му личи и лъже по-умело и в по-големи мащаби. Има си обаче няколко неосъзнати движения на тялото, които могат да издадат лъжеца. Например подърпване на ухото, почесване на носа, прехапване на устната, подхилване, гледане в земята или встрани, докато говори и т.н.
Има не една и две книги писани на темата невербална комуникация. Сигурен съм, че, ако погледнете някоя от тях, ще ви е от полза и ще се научите да "разчитате" хората около вас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар