Малко философски разсъждения

Днешната тема ще е философска. Ще оставя мислите ми да ме водят и накрая ще видим докъде ще стигнат. И на мен ми е любопитно какво ще измъдри мозъка ми, така че с голям интерес започвам да пиша тази пост.

Нека първият въпрос, който си задавам, да бъде дали има съдба или карма. Предопределени ли са нещата или не? Това няма как да го знаем със сигурност, но ако трябва да поразсъждавам малко, то ако има съдба, от самото ни раждане животът ни вече би трябвало да е начертан и всички решения, които взимаме да ни водят към това, което трябва да се случи. Не си го представям като нещо детайлно, при което всеки ден се движим по определения от живота график, а като някакви големи житейски уроци, които трябва да научим по един или друг начин. Тук идва въпросът дали бездействието, породено от мисълта, че нещата така или иначе ще се наредят по правилния начин, пак е част от плана. Сложна материя, която не мога да си обясня, така че ще оставя отговора на въпроса за кармата отворен.

Фактът, че си задавам такива въпроси обаче, ме кара да си мисля, че влизам в един по-зрял период от живота, в който хората разсъждават на философски теми. Допускам възможността там някъде да има нещо повече от това, което можем да си обясним с логика и факти. Иначе животът ни би бил твърде примитивен, а това си е направо плашещо. Не мислите ли?

Отвъд Питагоровата теорема и дълбокия замисъл на хлебозавод Елиаз

Едно съм запомнил от часовете по геометрия – незаменимата и изключително важна Питагорова теорема. И на сън да ме бутнат, веднага мога да я цитирам: А на квадрат плюс В на квадрат е равно на С на квадрат, където А и В са катетите, а С е хипотенузата в правоъгълния триъгълник. J Колко задачи съм решил с нейна помощ, не е истина. Освен виден математик обаче, Питагор е бил и проницателен философ с редица последователи.

Днес съм избрал да ви въведа в учението му, за да видите какво се крие отвъд познатото за него. Питагоризмът е мистична философия, фокусирана върху навлизане в света на митологичното и освобождаване от антропософското. И тъй като Питагор е математик по природа, при него числото е градивната единица, с която се описва Космичността. Малко по-нататък ще ви споделя за хлебозавод Елиаз и връзката му с вселенското, за да не се чудите каква е ролята му в тази статия.

В питагоровата школа учениците минавали през 4 степени на просвещение за откриване на тяхното вътрешно познание. Първата степен била подготвителна, отнемала между 2 и 5 години и се базирала на обет за мълчание. Ако бил способен да мълчи толкова дълго, само тогава ученикът имал заслужено място в школата. Част от обучението било и подлагането на унижения, за да се види дали те събуждат гняв. Тук се изхождало от презумпцията, че този с духовно величие никога не може да бъде унижен.

Вторият стадии е свързан с пречистването. Човекът трябвало да се отдаде на мисли, да си направи равносметка, да достигне до вътрешно знание и одухотворено виждане. Питагор започвал да открива пред учениците си знанията за скрития  вътрешен свят и тайни за битието на сътворението и числата. Канил ги в дома си, за да ги посвети в тези тайнства.

Третата степен се наричала проповед за съвършенство. Питагор ги посвещавал в тайните на огъня, слънцето, електричеството. Накрая учениците трябвало с висшия си разум и пробуден ум да стигнат до познание, което да ги направи свободни. Те трябвало да се отучат да виждат с очите, а да гледат с вътрешния си разум.

Четвъртата фаза била на самосъзерцанието. Тук учениците виждат света чрез висшето си прозрение и интуицията, въведени са в Космичността. Те приемат истината на познанието не само като учение, а вече като част от живота им.

Когато учениците на Питагор опознавали себе си и Вселената и когато трябвало да пречистят ума си, за да стигнат до прозрение, те се хранели само с вода, хляб и маслини. За тях храната имала своя принос към отваряне на интуицията и на тайнствата на истината. Тук идва място за мотото на фирма Елиаз, хлебозавод Горубляне, че храната е вибрация и светлина, защото тя може да ти отвори пътя към познанието, към висшия разум, който спи вътре в теб. Ето какъв бил смисълът зад тези думи на хлебозавод Елиаз – чак сега ми стана ясно.

Добре е човек да познава в цялост вътрешното си Аз и да го изведе от мислите на материализма. Както се оказва, съдейки по споменатото мото, фирма Елиаз - хлебозавод Горубляне има познания в тази област. Дали питагоровото учение е послужило за пример на хлебозавод Елиаз, мога само да гадая.

Ричард Брансън: За планетата

Много хора намират Ричард Брансън за вдъхновяваща личност. Той е от онези земните милиардери, които знаят каква е цената на успеха и не изпитват нуждата да се изтъкват. Гледал съм интервюта с него и начинът му на мислене и поведение са такива, че по-скоро те карат да го чувстваш близък, отколкото като някакъв забравил себе си богаташ от един недостижим свят.

Да, светът, в който живее наистина е различен, но говорейки ти като на приятел, не изглежда да е така. Освен успешен британски предприемач Ричард Брансън е още търсач на силни усещания и филантроп. Във видеото разказва, че е имал късмета да може да си позволи да пътува, което му отваря очите за заобикалящия го свят. Тук е напълно прав – досега с различни култури е безкрайно обогатяващ. Знам, че той е от хората, които по негови думи не спират да се учат. В това също го подкрепям.

Ричард Брансън е загрижен за околната среда, но не изглежда да е по онзи задължаващ начин, по който големите компании се чувстват длъжни да се включат в социална кауза, защото така е модерно да се прави, а чисто по човешки. Гледайте видеото, за да разберете повече.

Нуждае ли се бизнесът ви от ребрандиране?

Чувствате ли, че брандът ви страда от криза на идентичността? Дали визуалното му изобразяване отговаря на това, което е всъщност, или има голямо разминаване. Визуалната идентичност на бранда говори много за това, което той иска да символизира. Твърде вероятно е, ако логото ви е било създадено преди години, то вече да не отразява онова, в което брандът се е превърнала днес. Рано или късно, всяка компания ще се сблъска с това, а в последните 1-2 години имаше бум на ребрандирането, което си го превръща в тенденция. Ако не го направиш, се считай за изостанал и немодерен.

Ето няколко причини, поради които може да се наложи ребрандиране:

1. Надраснали сте първоначалната брандинг идея. Ако логото ви включва шрифтове като brush script, comic sans или lucida handwriting, считайте го за остаряло. Да не говорим за искрящи цветове, които може би са работили преди години, но не и днес. Сега вкусовете еволюират и смело може да ги наречен опростени и изтънчени. На това трябва да залегнете и вие.

2. Брандингът ви е твърде объркващ. Визуалният ви брандинг трябва да се разбира от хората, без да им е нужна подсказка. За целта посланието, което изпраща, трябва да е възможно най-ясно, за да бъде моментално разпознато.

3. Привличате грешните хора. Ако клиентите очакват от вас да продавате продуктите / услугите си на по-ниски цени, то тук очевидно имаме проблем. Явно изпращате грешното послание, затова то остава недоразбрано, а резултатът не отговаря на очакванията ви.

4. Брандът ви не се отличава с нищо. Не преписвайте от конкуренцията, отличете бранда си от нея, направете го специален и лесно разпознаваем, а не клонинг на вече съществуващ такъв.

5. Сменяте философията си. Понякога с новите мениджъри идват и нови идеи какво да стои зад един бранд. Това налага и промяната в идентичността на визуалния бранд, а след него и в начина на позициониране.

Имайте предвид, че ребрандирането не се отнася само до визуално изобразяване. Освен логото и уеб дизайна, промени могат да претърпят слогана, имената на продуктите, както и цялостната брандинг стратегия. Готови ли сте за това?

Командировка в чужбина с колегата Светослав Кантарджиев

Тази година имах късмета да ме пратят в командировка не къде да е, а в чужбина. Това не беше първото ми излизане извън страната, но беше първото по работа. Досега не ми бяха гласували такова доверие, така че това си беше една малка победа за мен. Надявам се за в бъдеще такива бизнес пътувания да не са рядкост.

Аз по принцип съм от хората, които обичат да си стягат багажа отдалече, просто за да съм сигурен, че няма да забравя нещо. Събрах всички нужни лични принадлежности, документи от работата, подготвих презентация, прибрах лаптопа, заредих телефона, взех всички нужни зарядни и потеглих усмихнат и ентусиазиран. Бях взел всичко необходимо или поне аз така си мислех.

Качих се на самолета, излетяхме и ми се прииска да почета нещо, за да убия време. Посегнах към ръчната си чанта да взема книгата, която четях в момента, и се оказа, че съм я забравил, най-вероятно на нощното шкафче. Посмях се вътрешно на себе си, задето толкова дълго съм се подготвял уж да не забравя нещо и пак съм забравил. Но нищо, важното е, че материалите, свързани с работа, са тук или пък не? Там си бяха, не се притеснявайте.

Порових се в седалката пред мен – там винаги слагат разни списания за четене с инструкции как да действаш при аварийна ситуация, та реших оттам да почета нещо. За моя изненада намерих нещо далеч по-интересно. Беше списание Биограф, с чийто маркетинг се е ангажирал Светослав Кантарджиев. И аз работя в сферата на маркетинга, така че ги знам тези неща. За мен списанието никак не беше чуждо, и преди съм го чел. Затова и като го видях, се зарадвах. Прекарахме си добре двамата със Светльо Кантарджиев ;). Така де, макар и метафорично казано.

Иначе бизнес пътуването ми мина успешно, успях да завържа контакти, които смятам, че ще са от полза и за мен, и за фирмата, в която работя.

Семейни увеселителни паркове по света

Смята се, че увеселителните паркове са чисто американско нещо, но всъщност първият се е появил през далечната 1583 г. в Дания. Дори тогава хората са осъзнавали нуждата от този тип забавление. Страната, в която са построени, привлича голям поток от туристи и така се подпомага икономиката й. Лесно е да се съчетае посещение в тематичен парк с останалата семейна почивка, затова защо пък не?

Като говорим за увеселителни паркове, най-вероятно първия, за който се сещате, е Дисни. Това говори много за популярността му. Има няколко такива парка, пръснати по цял свят – във Флорида, Калифорния, Токио, Хонг Конг и Париж. Освен че са огромни, могат да те пренесат в свят, където да си щастлив е закон. Дали ще падате от асансьор, ще се разхождате в обитавано от духове имение, ще летите в космоса или на летящ килим зависи от вас. Да сте далеч от реалността за ден няма да ви навреди.

Чувал съм за един южнокорейски тематичен парк, който бил изключително успешен, казва се Everland. Собственост е на Самсунг. Има зоо секция, където децата могат да се запознаят с разнообразието на животински свят, да погалят някои от животните, да гледат представления с тях или пък да се повозят на пони. Има и най-различни въртележки, разбира се, къде стандартни, къде не чак толкова. Нещата за похапване са смесица от американска, южнокорекска и китайска кухня, а за татковците има и голф игрище.

Europa-Park в Германия е вторият най-посещаван в Европа парк след Disneyland Paris. Там има към десетина влакчета на ужасите, открити и закрити. Помещава 50 хил. човека на ден. Разделен е на зони, които са наименувани на европейски държави и си имат отделни атракции към всяка. Тази година паркът става на 40 години, отворен е през 75-та.

Режисирай собствения си живот

Знаете как във филмите режисьора казва коя сцена как да се снима, за да се получи перфектно. Защо пък да не ползваме този подход и в собствения си живот? Това значи да го вземем в свои ръце и да го изпълним с перфектни моменти. Всъщност те можа да не са толкова перфектни, колкото запомнящи се и оставащи в съзнанието ни завинаги. Понякога един момент може да е идеален дори когато нещо леко се е объркало – това го прави още по-специален, а и по-реален.

Не помня дали вече съм споменавал за това, но навремето дядо ми все ми разказваше един и същи истории, когато се видехме. Те бяха онези, които са оставили най-силен отпечатък в съзнанието му и са заслужили почетно място в паметта му. Една от тях беше за това как сме ходили на язовира заедно с него и няколко мои приятели да ловим риба. В този ден много ни провървя – имахме богат улов и рибите не спираха да се закачат на кукичките ни. Затова и останахме малко след като започна да се стъмва. Баба ми съответно, поболяла се от притеснение, хукнала да ни търси. Срещнахме я по пътя наобратно, дядо изяде малко конско и така.

Но защо ви разказвам тази история? Защото стигнах до извода, че когато остарееш, спомените са тези, които те топлят. Това може да са щастливи, комични, специални или всякакви други моменти, оставили ярък отпечатък дълбоко в теб, който никога няма да се изтрие. И въпреки, че все още съм по-скоро далеч от тази възраст, искам да събера колкото се може повече мигове, към които да мога да се върна.

Ето защо, когато видим една потенциална ситуация, която може да доведе до такъв запомнящ се момент, не трябва да я изпускаме. Можем да я режисираме така, че да извлечем най-доброто от нея.