Пу, да не са ви уроки!

Всички жени са суеверни. Чак до степен на досада. Вярват в сънища, гледания, магии и уроки. Така беше баба ми, от нея наследила майка ми, сега и жена ми, а вчера изумях, че от тия деветини прихваща и дъщеря ми. Тъкмо защото е малка още бързо прихваща разбрала-недоразбрала и ето го резултата.

Вечеряме спокойно и в приятен разговори и започнах леко да се хваля с повишението на заплатата. Жената нещо каза да не се превъзнасям толкова, а малката изведнъж ми шитна: "Тате, да не те хванат уроки". Ле-ле, не знам какво ми стана!!! Само това оставаше.
Гледах я дружелюбно как се върти на стола си и ми се смее невинно. Питам я "Знаеш ли какво са уроки?" Тя не знае и дига раменца. "И аз не знам, казах и на свой ред вдигнах рамене, като не знаем значи не могат да ни хванат". Прозвуча й логично и ми се върза.

Странна работа е това с народните предания. Бас хващам, че половината от вас нямат идея какво точно са уроките. Знаете, че са от лоши очи, слагате червени конци по ръцете, сини мъниста с очета, миете си лицето с вода и така нататък. А дали сте се замисляли, че тези ритуали идват от Турция, Сирия и Армения. Те не са християнски, тъй като християнството проповядва, че единственото нещо, което трябва да направите, за да се предпазите от тъмни сили е да запалите свещ и да носите кръстче. Всичко друго са някакви чужди неща останали ни от време на робство, прихванати и смески на традицията.

Друго, което мисля е, че силният човек няма нужда да се предпазва. Понякога жената ми говори за аури и чудесии. Нека приемем, че всеки човек има аура. Ако той е силен и аурата му е силна и здрава, тогава тя няма лесно да се подаде на външни влияния. Така че хора, за да не са ви уроки, вървете напред, гледайте напред, не се поддавайте на внушения, драми и депресии и мислите позитивно. А най-изпитаното средство е да отвръщате на злонамерието с остроумие.

Видатокс – надежда за онкоболните у нас

През месец октомври у нас се състояло официалното представяне на широкоразпространеното по цял свят лекарство „Видатокс“. На пресконференцията приръствали посланикът на Куба, н. пр. Тересита Капоте, директорът на лабораторията производител, д-р Линарес, началникът на лаборатории за клинични изследвания на „Лабиофам“, д-р Мариела-Маргарита Гевара Гарсия, български медици, бизнесменът Светльо Кантарджиев, председателят на фондацията разпространител „Неогенезис“, Елена Банова.

Лекарството „Видатокс“ е уникално по рода си и се произвежда от отровата на скорпион от вида 'Rhopalurus junceus'. Насекомото обитава единствено територията на Куба, затова д-р Фабио де Хесус Линарес предупреждава, че пациентите трябва да търсят оригиналния медикамент за постигане на желания резултат.

Случаите на онкозаболявания нарастват, допълва д-р Гарсия. Тя подчертава, че ракът е многофакторно заболяване, което се влияе от наследствена обремененост, хранителен режим, вредни навици, околна среда и др. Изключително важен фактор е стресът, който благоприятства образуването на ракови клетки.

Отровата от син скорпион може да бъде използвана както при начален стадий на заболяването, така и при по-напреднал, т. нар. „палиативен“, когато болката е много по-силна. Д-р Линарес подчертава, че клиничните наблюдения, проведени от „Лабиофам“ в продължение на 15 години, доказват, че „Видатокс“ съдейства за удължаване на живота и има силен обезболяващ ефект.

Докторът споделя, че на собствената му майка преди 4 години са поставили диагноза „Рак на гърдата“ в момент, когато коварното заболяване е стигнало до образуване на метастази. Днес благодарение на успешната комбинация от традиционна медицина и отровата от кубински син скорпион, жената е добре, като при химиотерапията не са се появили никакви странични ефекти.

(Не)позитивно за българската музика

Днес пак ще засегна темата за българската музика, но ентусиазмът ми този път е помрачен от събитие, за което съвсем наскоро разбрах. Става въпрос за участието на Любо (без "ТЕ") в столичния пиано бар "Арабат", където част от посетителите са се отнесли абсурдно с певеца.
Накратко историята за тези, които все още не са погнусени. Любо си излиза на сцената, с присъщата усмивка, позитивно присъствие и настроение.

Изпълнява няколко парчета, след което учтиво моли от сцената момчетата, които го "опипват", просто да престанат. По-късно става ясно, че въпросните "момчета" са дебеловрати мутрагени, които следват с наивната си селска душичка поверието, че мъж, който не пее чалга, е гей (и който не се облича в тениски и дънки, нашарени от горе до долу с надписи Dolce & Gabana, Versace, Armani и т.н.) Следват заплахи за саморазправа от същите. Любо не може да понесе повече подобно поведение и обявява, че напуска заведението, в което е бил за пръв и последен път. Най-смущаващото в случая е, че никой от пресонала, било то охрана или управа, не се намесва.
Любо, с присъщата си тактичност и добро възпитание, така и не е коментирал до този момент публично случката. Из интернет пространството обаче непрестанно се появяват нови и нови материали, подкрепящи с двер ръце певеца.
И този текст е своеобразна подкрепа към Любо, към хубавата българска музика, към стойностното в родната действителност, към културата ни, към вярата, че не всичко е пари, евтини жени и скъпи коли, към надеждата, че народът ни ще се опомни и салфетките ще се употребяват по предназначение.

* * *

Любо, ние сме с теб!

Възход на българската музика

След като преди време си говорехме за Възраждането на родния тенис, днес е време да обърнем глава към българската поп сцена, защото през последните 1-2 години там се наблюдава същински Европейски Ренесанс.
Графа, Мария Илиева, Любо, Маги Джанаварова, Лора Караджова, 100 кила, Бобо, Преслава Мръвкова, Криско, Кристо... абе истинска армия! :) И най-хубавото е, че парчетата наистина си ги бива: имат модерно звучене, достойна конкуренция на световните хитове са, а и осезаемо публиката ги възприема изключително положително.
Така например страхотно готино ми стана миналата седмица, когато посетих известен софийски бар, в който се пуска денс, поп и хаус музика. В момента, в който диджеят смени от американси хип-хоп и завъртя "Оставам тук" на Лора и Кристо, целият дансинг се напълни и хората крещяха с все сила (и усмивка) текста на песента.
Искрено се надявам тази тенденция да достига нови висоти и да се превърне в традиция, защото е истинска гордост за ушите (и сърцето) да чуеш нещо свежо и българско в ефир. Вярно, че пазарът ни е малък за производство от ранга на американското или британското напрмер, но за духовното развитие на една страна се съди по културния продукт, който тя произвежда.
А Лили Иванова, Васил Найденов, Паша Христова и още, и още родни светила са доказали многократно колко добри "производители" сме! :)

Порно или да?!

Вярно е, че сексът продава и винаги е бил водеща сила в шоу бизнеса, но накъде отива светът, след като масово българските нощни заведения започнаха да включват в програмите си секс на живо? Груба, пошла, гнусна, животинска демонстрация на полов акт между мъж и жена, пияни и предрусали до смърт! Гледка, покъртителна и отблъскваща с безкрайно неестетичните си измерения. Като бонус посетителите на нощното заведение имат възможност да се включат във въпросната програма, а доброволци не липсват.

Явно хората вече съвсем са забравили интимната страна на секса и са готови да спят с абсолютно непознат/а на сцена, пред публика; явно порно индустрията завладява света с пълна сила. В политиката, в музиката, в образованието, на малкия екран... порно, порно и пак порно. Тогава защо ли се учудваме, че всяко следващо поколение живее с все по-извратени представи за света?
Порно или да?! Това е въпросът...

Подходящият избор на гаражни врати = изпит по висша математика

 Преди си мислех, че най-трудната част по идеята за личен гараж е набавянето на необходимите финанси. Пестиш от закуски, не си купуваш "Плейбой" или "Максим", пиеш 4, а не 5 бири... Шегувам се, разбира се. :)
Когато се наложи да сменя вратите обаче, тъй като старите се оказаха горе-долу мой набор, та рискувах вместо да спрат неприятели, напротив, да ги приветстват с "Добре дошли!", задачата по намиране на най-изгодният и надежден вариант ми костваше почти същите усилия, както взимането на изпита по висша математика в университета.
Първо се допитах до приятели и познати. Някои от тях изобщо не знаеха с какъв механизъм се задвижват техните врати за гараж. Други започнаха да философстват за какво ми били нови врати. Все пак се намериха и такива, които да споделят адекватен опит, посочвайки гаражни врати дело на Secdoor.
Посърфирах из интернет, за да проверя и други мнения по темата. За мое щастие, фирма Secdoor се оказа с над 14-годишен опит на родния пазар. Друг фактор също ме спечели на тяхна страна: партньорство със западноевропейски фирми (така де, ние, българите, винаги се впечатляваме, като чуем "Запада" :P ) и международни сертификати за качество.
И те така. Пичовете ми сложиха новите врати за нула време. Вече месец съм с тях и засега съм много доволен. Да видим и занапред, макар че аз съм фен на максимата "Най-доброто предстои!" :)

Възход на българския тенис

Ама толкова хубаво ми става, когато родните спортисти вършат чудеса от храброст! След страхотните мачове на бългрските национали по волейбол в събота и неделя, когато Аржентина бе победена от нашите лъвове, чудесни изненади ни поднесоха и страхотните тенисисти Цвети Пиронкова и Григор Димитров.

Гришата показва страхотен хъс, самочувствие, дух, а и няма как да не му свалим шапка, че освен номер 1 в мъжката ранглиста, Джокович, водачката сред дамите, Мария Шарапова, също е победена от чара на Димитров. Голямо бъдеще очаква Григор, стига да не се самозабрави и да бъде послеователен в усилията и сърцето си, които влага на корта.

А за Цвети или хубаво, или нищо! Ама как пък да не е хубаво, при положение, че Пиронкова е такъв голям сладур и толкова земна, че дори лошите й мачове, които напоследък са все по-голяма рядкост, са белязани със силен дух, старание и чар. Четох преди няколко дни нейно интервю пред "Дейли Мейл", в което тенисистката казва, че последното нещо, което би похапнала, са салата с краве сирене и мусака, след което уточнява, че цитираните ястия са изключително популярни в България. По принцип съм забелязал, че Цвети говори с голяма любов и уважение за родината си, макар всички да сме наясно през какви трудности преминват таланти като нея, когато се готвят тук, където спортът е сред последните приоритети на държавата.
Нека пожелаем успех на нея и Григор! Защото техният успех е наша радост!

Забравете за потниците, мъже!

  Времето се постопли и веднага на хоризонта се появиха т.нар. "крокодили" от мъжки и женски пол. Не ме разбирайте погрешно, не съдя хората по външността и никога не съм страдал от предразсъдъци и скрупули в тази насока. Крокодилите за мен са същества, които не умеят да подбират облеклото според фигурата си, възрастта и други показатели.
Така например всеки от вас е ставал свидетел на нелицеприятната гледка: жена над 50-те с минижуп, закръглена дама с впити дрехи и (любимото ми) мъж с потник от трико.
Няма как да вмъкна емотиконка тук, че се пляскам по челото, затова го изписвам, да се знае, правя го. :)
Мъже, очертаващите потници са за мацките. На нас биха ни свършили работа единствено в гимнастическия салон или под завивките, и то когато заспиваме тъжно и сиротно сами там. Забравете за изрязаните и впити трика, ако ще и Херкулес да сте. Да не говорим, че мадамите също не си падат по подобна гледка.
Раздърпаните и неглиже потници са друго нещо,те стоят някак по-мъжкарски и секси (това пак от приятелки съм го чувал) :)

Светльо Кантарджиев и Ню Медиа Груп помагат на родителите в проблема с нечетящите деца

Една от тенденциите у нас, която силно ме смущава, е липсата на интерес към книгата от страна на децата. Видео и електронни игри, компютри, телевизия, интернет... всичко им е е по-интересно от цветните страници, които ни карат да мечтаем.

Въпрос на мързел, на мода или на нежелание на родителите (което се обяснява с „Нямам време!“ или „Да прави каквото ще!“) е тази словесна апатия, не мога да разбера. И говоря за детските книжки, не за „тухли“ като „Под игото“, „Тютюн“, „Граф Монте Кристо“ и т.н.

Ето например съвсем наскоро момченцето на мой приятел се разрева, че са му  купили книжката „Хензел и Гретел“ на издателството на Светльо Кантарджиев,  „Ню Медиа Груп“, а не са го завели на кино, където лентата била 3D. В момента обаче, в който се докосна до приказните страници, по които всичко бе изпипано до последния детайл, малчуганът забрави за филма. Разбира се, необходими бяха 30 мин. обстоятелствени пояснения от страна на моя приятел, през които той обясняваше за ползите от четенето.

                                                        * * *

Родители, моля ви, отделяйте повече време на децата си за четене заедно: така заедно ще помечтаете, ще им покажете, че книжките ни пренасят във вълшебни царства и далечни земи, ще откривате добрите и лошите герои.

Да не говорим, че детската книжка ще ви излезе много по-евтино забавление за децата, отколкото игра за X Box или PlayStation. 

R.I.P Gangnam Style, welcome Harlem Shake!

Със скръб съобщаваме, че Gangnam Style отстъпи по популярност и увличане на публиката пред  Harlem Shake. Може би сте гледали масовите видеа, в които задължително има гол мъж някъде измежду тълпата, някой е с маска на животно, хореогрфията заема висоти, достойни за Мулен Руж, и обезателно всеки клати телесната си маса като за последно. Ако не сте, сверете си часовника или слезте от луната.
Цял свят лудна по Харлем Шейка, като в Youtube откриваме предожения от самия отбор на Бербатов "Фулъм". Шапка свалям на Митко като футболист, ама хич го няма в танците и творчеството. Футболни отбори, офиси на големи компании, университети и училища, от 15 до 75-годишни се включиха в заснемането на видеа към въпросното парче.
В България учителят по английски Христо Данев от езикова гимназия в Пловдив се опита да докаже, че българите наистина сме отворени, толерантни, с модерно мислене и бла-бла, както твърдим и тръбим по света и у нас, ама не му се получи. Т.е., да, клипчето стана готино, но последва уволнение, защото в него имало "сексуални сцени" и "ученици, които пушат". Ами те така или иначе си пушат и цигарите са им най-малкият проблем като цяло.
Та мисълта ми беше друга: какво мотивира хората да се правят на палячовци в най-добрия смисъл на думата, защото, както знаете, аз съм твърдо за всичко, което ни сплотява и прави по-щастливи, следователно по-добри? Дали трите дни слава в интернет? Или желанието да следваш модата? А може би стремежът към разчупване на стереотипите, защото последното нещо, което си представяте, че се прави в офис, е полугол и луд танц?
Аз лично си обяснявам манията по подскачащия кореец и последвалата шейк вълна така: на света му писна от глупави пози и напудрени лица, които са "звезди". Публиката иска сама да си свети и да се забавлява, не са й нужни други небесни тела.
Хубав и шантав ден от мен (пък ако е и под звуците на Харлем Шейк, качете видеото, моля! :)

Портретът на Дориан Грей

Обичам да препрочитам любимите си книги. В хубавата книга откриваш винаги нещо ново, нещо, което е останало скрито предния път, но те е намерило и е достигнало до теб сега.
Такъв е моят случай с "Дориан Грей" на Оскар Уайлд.
Първия път, когато прочетох книгата, бях съвсем малък. Тогава се впечатлих от фантастичните елементи в сюжетната линия, исках и аз да бъда вечно млад. След това преоткрих творбата, когато за пръв път се влюбих и разбиха сърцето ми. Мислех си: "Искам и аз като Дориан да използвам жените, без да влагам емоция! Искам аз да мога да избирам, не те!"
Преди два дни отново прелистих тази вечна книга, но сега я осмислих през погледа на опита: колко невинен, покварен, дяволит, ангелски, чаровен, красив и отблъскващ може да бъде човек едновременно! И то не защото се променя, напротив. Хората не се променят, те винаги са си едни и същи. Просто в даден момент животът ги изправя пред ситуации, лица, изпитания, които отключват неподозирани от тях самите качества, копнежи и емоции.
Ако все още не сте прочели "Дориан Грей", препоръчвам я горещо! Сигурен съм, че Оскар Уайлд ще намери и вас, независимо къде се намирате в момента.

Анимациите за деца и възрастни

Въпреки че от много, много,много,много... много години не съм дете, все още обичам да гледам анимационни филми. Но не от новите, където зрителят вижда в повечето случаи  квадратни грозотии, а класическите анимационни филмчета, които събираха децата от махалата в съседа, който единствен имаше видео. Костенурки, мишки, котки, кучета, русалки (това последното май не трябваше да го казвам)... всички гледахме в захлас рисуваните герои, които оживяваха пред очите ни.

А когато вече дойде и кабелната телевизия... Какъв рай настана! Cartoon network от сутрин до вечер, което межу другото много ми помогна в обучението по английски тогава. Да, съвсем сериозно; традиционно във филмите за деца се използват книжовен език и по-разпространени, познати на малчуганите, думи, било то на английски, немски, френски или български.

Тъжно е, че децата днес гледат анимационни филмчета, които лично за мен нямат художествена стойност. Още повече, че нерядко там героите притежават свръх сили, чрез които упражняват агресия. Единственото, което ни остава, е сами да ги запознаем с любимите стари ленти на "Том и Джери", "Красавицата и Звяра", "Чип и Дейл" и т.н.

Защото родителят е този, който трябва да напътства детето и да възпитава у него чувство за естетика, усет към красивото и доброто.

Wipeout ще ви разплаче от смях

Здравейте, скъпи приятли!
Реших да споделя с всички вас за едно много забавно британско предаване (всъщност не знам дали Англия е родната му майка, защото открих, че има американски, турски и др. вариации на въпросното предване). Та "Wipeout" му викали и лично мен ме разсмива до сълзи; поредното доказателство, че британците не са никак консервативни и скучни, както мен лично ме учеха едно време (преди Новата ера) в училище. В буквален превод от английски под "wipeout" разбирайте нещо от сорта на "изтриване навън", "избърсване" и производни бършещи, помитащи, измитащи глаголи на чистотата.
Всъщност, дори да не отбирате и грам от езика на Бекъм, 2 минути смях с предаването са достатъчни, за да предположите как би могло да се казва, защото основната сюжетна линия се върти около падащи хора, които се борят с неистови усилия срещу на пръв поглед безобидни препядсвия. Оттук идва и хумореската: възрастни, преуспели хора (всеки участник се представя , преди да стартира нескончаемата борба с олекотени топки, дъски и какво ли още не, като повечето "изтрити навън" заемат мениджърски позиции). Тук идва и най-забавното: в предаването има епизоди, в които участват само звезди с цел благотворителност.
Отделете минутка, за да хвърлите едно око на видеото по-долу и гарантирам, че "Wipeout" ще ви стане по-любима доза смях и от "Женени с деца".