На „ти“ ли си с културата?

Да бъдеш културен човек не изисква кой знае колко усилия. Поне аз така си мисля. Онзи ден си вървя по една квартална софийска уличка (по тротоара имам предвид) и какво да видя – планина от отпадъци от ремонт препречват пътя ми. Никак не се учудих, а просто преминах на отсрещния тротоар. Мина се не мина малко време и пред мен един човек хвърли някаква опаковката не на регламентираните за това места, а просто я пусна и тя отлетя. И това не ме учуди. Свикнал съм.

Горните примери са обратното на това да бъдеш културен и всеки един от вас го знае. Нормално е да прибираме след себе си с мисъл за околната среда и за останалите членове на обществото. И докато ние нищим въпроси на битово ниво, има хора, които са се заели да опазят културното наследство на страната. Пример за това е Светослав Кантарджиев и неговата фондация „Мизия“. На едно по-високо държавно ниво се мислят закони, кодекси, наредби, изменения, но за потъналия в битовизъм българин те са интересни само когато пряко го засягат и ощетяват. Така са случи преди време и с предложението за изменение на Наказателния кодекс по повод културните ценности. То се състоеше в това, че ако притежаваш вещ на възраст повече от петдесет години, тя може да се окаже културна ценност и да трябва да я регистрираш срещу известна сума. Добре че беше г-н Кантарджиев да ни ги обясни нещата и да ни светне обществената лампичка. Още тогава той беше против, защото на практика един обикновен човек се превръща в нарушител, ако притежава нерегистрирани такива вещи.

Когато един такъв културен проблем ти бъде разтълкуван от вещо лице по разбираем начин, осъзнаваш, че той наистина те засяга и трябва да вземеш позиция, която след това се превръща в обществена и нещата се нормализират.

Днешният провал е утрешен успех

Никой не се стреми към провал, но от време на време той ни се случва. Такъв е животът, колкото и банално да звучи. Можем да се считаме за победени и да се самосъжаляваме, но може да поемем и в една съвсем друга посока, а именно тази на философското отношение към нещата. Не, това не беше провал, а житейски урок; не беше поражение, а забавяне на събитията. Истинският характер на един успял човек се крие в начина, по които се справя с негативни ситуации. От тяхната слабост в един определен момент се ражда сила за цял живот. Нека да извъртим негативното отношение към провала и да извлечен ползи от него. Четете, за да разберете...

От вас блика креативизъм, който насочвате в много области, но все пак си има някакъв лимит и не може да пожънете успех във всички тях. Дали пък това, че се опитвате да сте добри във всичко, не е причина за провала ви в определени области? Сега е времето да откриете в какво ви бива и да насочите вниманието си към тези дейности, а не към десетки други. В някои неща сме добри, а в други не - това е истината. Така един провал се превръща в чудесен начин да разбереш в коя област да насочиш способностите си и в коя не.

Когато си на дъното, може да разпознаеш кои са истинските ти приятели. Отново клиширано твърдение, но вярно. Ще отсееш много хора по този начин, ще видиш кой наистина го е грижа за теб и е готов да отдели от личното си време, за да те подкрепи. В такива моменти една добра дума и малко разбиране са от огромно значение.

При един провал гордите и арогантните може да смекчат малко тези си качества и да познаят какво е смирение. Да си отворят очите за един друг свят, в които има и други хора освен тях, които са им се притекли на помощ въпреки техния отказ да я поискат. Понякога чрез грешките си намираме себе си - такива, каквито е трябвало отдавна да осъзнаем, че трябва да бъдем.

Може би е време да започнете наново, а? Някаква тотална промяна. Провалът може да ви доведе до нещо, което да ви накара да промените живота си завинаги. Един нов старт, породен от голямо падение. Това може да се окаже вашият бъдещ възход.

История на света по миниънски

Виждали ли сте симпатичните жълти човечета, които бръщолевят на неразбираем език?Винаги са весели, забавни и определено успяха да покорят много сърца по света?

Миниъните нашумяха покрай двата филма "Аз, проклетникът" и определено стват все по-известни и обичани. Ето, че официално вече можем да видим и трейлъра на филма, посветен само на жълтите тик-такчета, както аз ги наричам.

До колкото съдя от видяното, филмът ще представи историята на Земята и човечеството по един забавен и страшно развлекателен начин, до момента в който малките симпатяги не намерят познатия ни техен господар Гру от "Аз, проклетникът".

Гледах първите филмчета с малката ми племенница преди време, но толкова се забавлявах на тях, че тази анимация имам намерени да я гледам по собствена инициатива.

Климатизация на организма

Да ви кажа честно тези четири сезона, които имамe в България, понякога ми се стrуват като нож с две остриета. Хем ни е разнообразно и интересно, хем постоянно трябва да се съобразяваме с прищявките на времето.

Давам ви за пример привикването или т.нар. климатизация на организма. Когато телата ни са свикнали с високите и топли летни градуси, най-лекото застудяване може да ни прониже и да предизвика дискомфорт. Защо мислите, че по-възрастните хора ги болят ставите при захлаждане? Защото те са по-чувствителни на подобни промени. А защо мислите, че има грипни епидемии най-вече през есента и зимата? Именно защото телата ни не са готови на промените във времето и съответно стават по-податливи на влияния.

На мен септември и октовмри все ми беше студено, обличах се с повече дрехи и се чувствах неудобно. Сега обаче взех да привиквам и да минавам на зимен режим.

Казвам ви всичко това, защото според мен е полезно да познаваме себе си и мисля, че всеки от нас трябва по-често да се заслушва в това, за което тялото му му дава знак.

Досадно чакане...

Ако има едно нещо, което ми е много досадно, то това е да чакам.

Непонасям да вися на някоя опашка, на спирка за рейса, на касата в магазина или за да ползвам тоалетната в офиса. Не че е кой знае какво, но ми е много неприятно и направо ми се вкисква деня, когато ми се случи нещо подобно.

Най-много ядове си създавам, когато съм излязъл примерно в обедната почивка или имам много малко време да свърша нещо, бързам, надбягвам се с времето и... попадам в задръстване или в редица от още десетина човека преди мен, чиито ред трябва да изчакам.

 

Сигурен съм, че на никого не му е приятно да изпадне в подобна ситуация. Все пак това са моментите, в които буквално си губим време, което не можем да върнем след това. Неприятното е обаче, че често се случва заради някой друг. Какво съм аз виновен, че в банката работи само една каса например? Аз съм клиент. Такива са също петимата души пред мен, както и тези зад мен. Всеки чака ред, но обслужването не е на ниво. Нужно е въвеждането на някаква реформа или наемането на допълнителен персонал в зависимост от проблема.

Някои администрации също работят абсурдно бавно и те заливат с бумащина, каквато не е необходимо. Ако щете ми вярвайте, все още се пишат много фактури на ръка или се проверяват ръчно какви ли не данни. Кому е необходимо?

Автоматизация, дигитализация и технологизация - това е, хора. Само така ще си подобрите нивото на работа, ще скъсите сроковете и няма да изнервяте хората, които ви чакат.

История за съвременния свят

Живеем в забиващ свят... поне на мен ми се струва, че е такъв понякога.

Пускам си радиото, а по станцията въртят едни и същи песни. Пускам си произволен плейлист в youtube, а там също се повтарят песните от радиото. Пускам телевизора и виждам филми, които вече съм гледал, и предавания, чиито край мога да предвидя.

Сигурен съм, че има причина това да е така. Все пак медиите все повече се превръщат в средство за развлечение, а не толкова за информиране и "събуждане" на мозъка ни. Дори научно-популярните предавания приличат на развлекателно шоу в някои аспекти. Правят продукциите си лесни за възприемане, за да са по-масови и да се преборят с конкурентните компании. Песните също се пишат със забиващи мелодии и лесни за възприемане текстове. Целият свят ни се предоставя в улеснена за възприемане форма, която ни прави по-мързеливи и чакащи все повече неща да ни се спуснат отгоре.

Не смятам, че това е частен проблем, той е обществен. Сам за себе си човек няма големи възможности за действие. Можем да проумеем истината и да се опитваме да променим ежедневието си. Програмите на телевизиите обаче ще си останат същите и ще облъчват все повече хора със съдържанието си. Можем да отделяме повече време за четене, но забелязвате ли, че и книгите са тръгнали по пътя на опростеното съдържание?

За последните стотина години човечеството се сдоби с телевизия, електричеството се превърна в задължителен за съществуването ни фактор. Движението ни се ограничи, а да имаш личен  автомобил се превърна е задължителен елемент за съвременното ти съществуване. Да споменавам ли Интернет и цялата глобализация и дигитализация? Понякога се чудя: Бяхме ли готови за тази гигантски крачки, които се направиха и продължават да се правят?

Различавате ли лъжата?

Вярваме или не, желаем или не, лъжата е част от ежедневието ни. Сблъскваме се с различни нейни форми ежедневнои и в тази връзка е ценно умението да знаем как да я различаваме. Което обаче не винаги е лесно и не винаги има достатъчно явни признаци за нея.

Истината е, че дори децата от малки свикват да лъжат. Правят го в много лека форма, разбира се, но важното е, че го правят. Какво ще стане, ако ги оставите едно дете само за 15 мин. например в някаква стая с голяма шоколадова торта пред него и му кажете да не я докосва? То почти със сигурност ще си "топне" поне пръста и ще го оближе след това. Изкушението е прекалено голямо, за да устои, но същевременно знае, че е забранено. Разбира се, ако го попитате след това дали е опитало тортата почти със сигурност ще отрече. Това си е чиста лъжа...

На децата поне им личи. Колкото повече пораства човек обаче, толкова повече се научава да не му личи и лъже по-умело и в по-големи мащаби. Има си обаче няколко неосъзнати движения на тялото, които могат да издадат лъжеца. Например подърпване на ухото, почесване на носа, прехапване на устната, подхилване, гледане в земята или встрани, докато говори и т.н.

Има не една и две книги писани на темата невербална комуникация. Сигурен съм, че, ако погледнете някоя от тях, ще ви е от полза и ще се научите да "разчитате" хората около вас.