Климатизация на организма

Да ви кажа честно тези четири сезона, които имамe в България, понякога ми се стrуват като нож с две остриета. Хем ни е разнообразно и интересно, хем постоянно трябва да се съобразяваме с прищявките на времето.

Давам ви за пример привикването или т.нар. климатизация на организма. Когато телата ни са свикнали с високите и топли летни градуси, най-лекото застудяване може да ни прониже и да предизвика дискомфорт. Защо мислите, че по-възрастните хора ги болят ставите при захлаждане? Защото те са по-чувствителни на подобни промени. А защо мислите, че има грипни епидемии най-вече през есента и зимата? Именно защото телата ни не са готови на промените във времето и съответно стават по-податливи на влияния.

На мен септември и октовмри все ми беше студено, обличах се с повече дрехи и се чувствах неудобно. Сега обаче взех да привиквам и да минавам на зимен режим.

Казвам ви всичко това, защото според мен е полезно да познаваме себе си и мисля, че всеки от нас трябва по-често да се заслушва в това, за което тялото му му дава знак.

Досадно чакане...

Ако има едно нещо, което ми е много досадно, то това е да чакам.

Непонасям да вися на някоя опашка, на спирка за рейса, на касата в магазина или за да ползвам тоалетната в офиса. Не че е кой знае какво, но ми е много неприятно и направо ми се вкисква деня, когато ми се случи нещо подобно.

Най-много ядове си създавам, когато съм излязъл примерно в обедната почивка или имам много малко време да свърша нещо, бързам, надбягвам се с времето и... попадам в задръстване или в редица от още десетина човека преди мен, чиито ред трябва да изчакам.

 

Сигурен съм, че на никого не му е приятно да изпадне в подобна ситуация. Все пак това са моментите, в които буквално си губим време, което не можем да върнем след това. Неприятното е обаче, че често се случва заради някой друг. Какво съм аз виновен, че в банката работи само една каса например? Аз съм клиент. Такива са също петимата души пред мен, както и тези зад мен. Всеки чака ред, но обслужването не е на ниво. Нужно е въвеждането на някаква реформа или наемането на допълнителен персонал в зависимост от проблема.

Някои администрации също работят абсурдно бавно и те заливат с бумащина, каквато не е необходимо. Ако щете ми вярвайте, все още се пишат много фактури на ръка или се проверяват ръчно какви ли не данни. Кому е необходимо?

Автоматизация, дигитализация и технологизация - това е, хора. Само така ще си подобрите нивото на работа, ще скъсите сроковете и няма да изнервяте хората, които ви чакат.

История за съвременния свят

Живеем в забиващ свят... поне на мен ми се струва, че е такъв понякога.

Пускам си радиото, а по станцията въртят едни и същи песни. Пускам си произволен плейлист в youtube, а там също се повтарят песните от радиото. Пускам телевизора и виждам филми, които вече съм гледал, и предавания, чиито край мога да предвидя.

Сигурен съм, че има причина това да е така. Все пак медиите все повече се превръщат в средство за развлечение, а не толкова за информиране и "събуждане" на мозъка ни. Дори научно-популярните предавания приличат на развлекателно шоу в някои аспекти. Правят продукциите си лесни за възприемане, за да са по-масови и да се преборят с конкурентните компании. Песните също се пишат със забиващи мелодии и лесни за възприемане текстове. Целият свят ни се предоставя в улеснена за възприемане форма, която ни прави по-мързеливи и чакащи все повече неща да ни се спуснат отгоре.

Не смятам, че това е частен проблем, той е обществен. Сам за себе си човек няма големи възможности за действие. Можем да проумеем истината и да се опитваме да променим ежедневието си. Програмите на телевизиите обаче ще си останат същите и ще облъчват все повече хора със съдържанието си. Можем да отделяме повече време за четене, но забелязвате ли, че и книгите са тръгнали по пътя на опростеното съдържание?

За последните стотина години човечеството се сдоби с телевизия, електричеството се превърна в задължителен за съществуването ни фактор. Движението ни се ограничи, а да имаш личен  автомобил се превърна е задължителен елемент за съвременното ти съществуване. Да споменавам ли Интернет и цялата глобализация и дигитализация? Понякога се чудя: Бяхме ли готови за тази гигантски крачки, които се направиха и продължават да се правят?

Различавате ли лъжата?

Вярваме или не, желаем или не, лъжата е част от ежедневието ни. Сблъскваме се с различни нейни форми ежедневнои и в тази връзка е ценно умението да знаем как да я различаваме. Което обаче не винаги е лесно и не винаги има достатъчно явни признаци за нея.

Истината е, че дори децата от малки свикват да лъжат. Правят го в много лека форма, разбира се, но важното е, че го правят. Какво ще стане, ако ги оставите едно дете само за 15 мин. например в някаква стая с голяма шоколадова торта пред него и му кажете да не я докосва? То почти със сигурност ще си "топне" поне пръста и ще го оближе след това. Изкушението е прекалено голямо, за да устои, но същевременно знае, че е забранено. Разбира се, ако го попитате след това дали е опитало тортата почти със сигурност ще отрече. Това си е чиста лъжа...

На децата поне им личи. Колкото повече пораства човек обаче, толкова повече се научава да не му личи и лъже по-умело и в по-големи мащаби. Има си обаче няколко неосъзнати движения на тялото, които могат да издадат лъжеца. Например подърпване на ухото, почесване на носа, прехапване на устната, подхилване, гледане в земята или встрани, докато говори и т.н.

Има не една и две книги писани на темата невербална комуникация. Сигурен съм, че, ако погледнете някоя от тях, ще ви е от полза и ще се научите да "разчитате" хората около вас.

Фентъзито не е за всеки

Знаете ли кои книги са част от т.нар. фентъзи жанр? Предполагам, че да. Всеки уважаващ себе си човек е чувал за Джон Толкин и "Властелинът на пръстените", за книгите на Тери Пратчетет и неговите истории от Света на Диска или за нашумялата през последните години поредица на Джордж Мартин "Песен за огън и лед" (с първа част "Игра на тронове").

Искам да ви кажа обаче, че фентъзито определено не е жанр за всеки. То е специфично и макар да има верните си фенове, не допада на всеки читател. Според мен, за да усетиш реално "магията" на този тип книги, трябва да вярваш в магия или поне да си склонен да я приемеш за нещо, чието съществуване е възможно. Трябва да умееш да настройваш сетивата си на такава вълна, че да се потапяш в историята и да вярваш в нея, а не да се питаш на ум "Това пък как му е хрумнало на автора, невъзможно е да се направи".

Фентъзитата имат всичко в себе си, наистина всичко. Залагат на приключенията и фантазията, но историите им са пълни също с човешки истории, любов, семейство, показва се кръговрата на живота, водят се войни от различен характер, изопачват се характери и главният герой (почти) винаги тръгва на непознато пътешествие и т.н.

Книгите с фантастични елементи имат потенциала да бъдат харесвани от много хора, но няма как да бъдат одобрявани и препоръчвани от читатели с ограничени съзнания. Надявам се вие да не сте такива.

Време за себеусъвършенстване

Ако има едно нещо, което всеки човек е длъжен да прави за личното си благо и успешно бъдеше, то това е себеусъвършенстването.

Няма нищо по-хубаво от това всеки ден да се чувстваш по-знаещ, по-способен и по-умен в сравнение от предишния ден. Искрено вярвам в максимата, че човек се учи, докато е жив. Можем да си позволяваме периоди на „почивка”, но не и да спираме развитието си.

Познавам едно момиче например. Още по време на следването си между втори и четвърти курс работеше паралелно с лекциите си. Това не й пречеше да има висок успех, да взима стипендия и постоянно да показва добри резултати на работното си място. Върна се в родния си град към края на следването си и имаше един период накъде между юни и юли, когато започна нова работа, учеше за последните си изпити и дописваше дипломната си работа. Не звучи малко, нали? Да се занимаваш с тези три нелесни занимания паралелно.

Да, но малко след като приключи с университета и й остана само работата, знаете ли какво направи? Записа се на курс по графичен дизайн. Не за друго, а защото желаеше да се научи да работи с Photoshop. Изкара го за около месец-два през лятото, а съвсем наскоро се записа за магистратура. Попитах я, а сега какво? И тя ми отговори следното: „До лятото ще уча за изпити, а след това мисля да се запиша на курс по италиански език за начинаещи.”

Уникална личност е. Надявам се нейния пример да ви вдъхнови и да ви покаже, че има ли желание, винаги се намира и време.