Светли празници с помощта на доверените партньори от ЕОС Матрикс

2020-а е към своя край и сме в очакване на едни от най-светлите празници – коледните и новогодишните. Това е времето на споделените семейни вечери, многото подаръци и цветните декорации. В тези моменти искаме да осигурим най-доброто за себе си и своите близки, затова не пестим време и средства, за да го постигнем. Подготовката за празниците обаче е свързана с бързото изпразване на портфейла ни и ако нямаме предварителен план-бюджет, ще започнем новата година с ограничени средства. 

За да не се стига до подобно положение, реших да споделя с вас няколко добри практики за изготвянето на празничен бюджет. Съветите научих от специалистите от ЕОС Матрикс. Ако не сте запознати с дейността им, ще ви кажа, че това е най-голямата колекторска агенция в България, която е част от международната финансова група EOS Group. Над 18 години съществуват на българския пазар и са помогнали на много хора в успешното справяне с просрочените задължения. Аз също погасявам дълговете си чрез техните услуги, но заедно с това получих ценни съвети за организиране на личните финанси спрямо предстоящите празници.

За предпочитане е да започнем с планирането, организирането и бюджетирането от по-рано, така че да сме спокойни и финансите да ни стигнат за набелязаните подаръци и ежемесечните разходи. Хубаво ще е да направим списък, в който да отбележим какво може да остане на заден план и от какво можем да спестим. Калкулацията по пера може да бъде сложна, а ако имаме деца, няма как да не включим и графа с подаръци. 

Преди да преминем към празничното пазаруване, трябва да определим точен лимит на бюджета си, съветват от ЕОС Матрикс. Това става като от приходите си извадим разходите за сметки, храна и други регулярни услуги. Ако оставащата сума не е достатъчна, трябва да започнем с покупките малко по малко и от рано, а не наведнъж в последния момент. Много хора се възползват и от онлайн пазаруването. То спестява време, често не е обвързано с такси за доставка и е възможно търсените стоки да се намерят на промоционални цени. Също може да ограничим списъка с подаръци, както и тяхната стойност - все пак скъпите вещи не са синоним за голяма любов. Много по-мило ще бъде да подарим нещо лично направено от нас. Препоръчително е също да имаме предварително празнично меню, за да знаем точно какви продукти да вземем и колко ще ни струват. 

Независимо как и къде ще посрещнем празниците, специалистите от ЕОС Матрикс припомнят, че най-важното е да бъдем в компанията на любимите си хора. По този начин няма да ни напусне празничното настроение и ще усетим магията на Коледа. Весели празници!

Боксов триумф или пък не

Изминалата събота вечер бе знаменита за един български състезател и за целия български народ. Това бе боксовата гала вечер, която включваше двубоя в тежка категория за световната титла между Джошуа и Пулев. Само по себе си подобно събитие е успех, но какво всъщност донесе след себе си? 

Аз също бях от тези българи, които си намериха платформа в интернет, за да проследя мача. Не ми допадна идеята, че срещата няма да се предава по телевизиите ни. Но като се има предвид фактът, че всичко е пари и телевизионните права не са изключение, то няма защо да се сърдим. Аз не претендирам, че разбирам от бокс и затова в следващите редове няма да коментирам толкова самите състезатели, а по-скоро поведение, реакции и последици.

Искрено уважавам успехите на Кубрат Пулев. Несъмнено той пише новата спорта история на България и ще остави трайни следи в бокса. Самият факт, че за втори път достига до мач за световната титла е невероятен. Но вместо това действие да донесе повече позитиви за страната ни и за него като състезател, като че ли се получи точно обратното.

Пределно ясно ми е, че закачките и нападките на кантарите са искани от организаторите, за да се предизвика интерес, а оттам ще се повишат и залозите на букмейкърите. Така че подобно поведение преди двубоя за мен е приемливо. Но определено не мога да повярвам как след нокдаун нашият състезател започна да се смее, как се скри в ъгъла и бяга с гръб. А след това започна да твърди, че е бил болен и не е тренирал и че иска реванш.

Предполагам, че много от вас няма да се съгласят с моето мнение, но все пак то си е мое. Кубрат не спечели и това не го прави по-малко успял. Неговите негативи се коренят в това, че не признава загубите си и не се поучава. А именно това рефлектира негативно и влия на всичките му фенове и сънародници. 

Нощ на театрите в нов формат

Повечето хора, интересуващи се от изкуство, а и от обща култура, знаят, че на 21 ноември ще се стои Нощ на театрите. Платформата завладява българската сцена и пределите извън нея за 8-ма поредна година. И въпреки че предходните години бе обвързана с много събития на различни локации, то тази година ще се проведе в различен формат. Може ли да познаете какъв?

Организирането на Нощ на тетрите е свързано с европейска платформа, която обединява всички имащи отношение към театралното изкуство. Идеята се заражда и прилага за първи път в Хърватска, като постепенно превзема много други европейски държава. Провеждането на вечерта на изкуството включва представянето на много спектакли, допускане зад сцената, както и организиране на изложби и всякакви други събития, свързани с популяризиране на театрите.

Предишните издания на Нощ-та включват събиране на множество хора и цял ден, изпълнен с богата програма от културни събития. Но какво ще се случи този ноември, когато достъпът е ограничен? Разбира се, че събитията няма да отпаднат – просто ще се проведат онлайн. В България ще се използва специална платформа, която да позволява директно излъчване на мероприятията, а хората от уюта на дома и от различни градове да могат да се включват. 

Идеята е изключително иновативна и много практична. Въпреки че желаещите няма да могат да се потопят напълно в света не театъра, те ще могат да го видят от различна страна. Освен обаче онлайн изявите ще се проведат редица спектакли в големите градове София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Благоевград, Бургас, Шумен, Габрово, Кърджали и Плевен. Така че следете програмата им за представленията, които ви вълнуват. Аз смятам да се включва в онлайн излъчването на 6-часовото студио “Една среща, която ни събира”.

Дървените папийонки са и за теб

Напоследък аксесоарите в облеклото взимат все по-голям превес. Въпреки че са малки части от визията, те придават завършеност на облеклото ни. При жените изборът на допълнения е наистина голям, но и при мъжете има не малко добри опции. А дървените папийонки определено са хитът на сезона, перфектно пасващи за всички възрасти и стилове.

Въпреки че не може да се отрече елегантността на часовника, ръкавелите, очилата и коланите, то и новите видове папийонки придават класа и артистичност. Тяхната сила е в материала, от който са изработени – дърво. Привидно изглежда прекалено сковано, но всъщност именно тази стабилност излъчва обаяние.

В момента може да се забележат дървени папийонки, които се произвеждат по собствен дизайн. Тоест ако вие искате да има надпис, определени цветове или да бъде гравирана с конкретни фигури, желанието ви може напълно да се сбъдне. Следвайки тази опция, много мои приятели поръчаха аксесоарите за рождените дни на децата си. По този начин те се превърнаха в чудесно допълнение към празника и визията.

Забелязвам и тенденцията, че дървени папийонки се избират и при по-официални поводи като сватби или бизнес срещи. Този факт ме навежда на мисълта и доказва, че подобни аксесоари са подходящи за хора от всички възрастови групи и с всякакъв статус. Причината е, че едновременно са стилни, но и строго индивидуални.

Аз самият заложих на този аксесоар и отзивите за визията ми бяха наистина отлични. Дори направих подарък за рождения ден на баща ми, като персонализирах папийонката. В момента той я използва и като декорация на дома и като част от елегантните си облекла. 

Кой трябва да се грижи за дядо?

Много семейства се принудиха да се разделят, за да търсят прехраната си в чужбина. Колкото и наложително, толкова и тъжно. Но вече няколко поколения спазват практиката и естеството на бита повдигна някои въпроси. В следващите редове ви споделям типичната история на двадесет и първи век в България. 

И моето семейство не е от изключенията – най-близките ми роднини заминаха да работят в Англия. Благодарение на редовните полети, камерите и интернет комуникацията ни е много лесна. Но въпреки всичко липсата им се усеща, особено когато възникне проблем.

Така преди няколко месеца дядо се разболя и единственият човек, който можеше да се грижи за него, бях аз. Използвах отпуска, малкото останала ми след пандемията, болнични и говорих по какъв ли не начин с шефа ми да ме пусне, за да закрепя физически и психически своя дядо. Разбира се, човекът влезе в положение и ми даде един месец. След това трябваше отново да съм на работа.

Както често се случва, тежките състояния не се лекуват толкова бързо и е необходимо дълго и продължително домашно лечение. Наемането на помощен персонал е решение, докато имаш финанси да си го позволи. А после? Какво следва после?

Точно до тази ситуация достигнахме със семейството ми. Затова се наложи и един по един да си идват, за да се грижат за дядо. Лошото бе, че щом се завърнат обратно там, имат двуседмична карантина. По този начин не само се губеха пари, но и време, и усилия. А представете си и още по-голямата тъга на човека, който е болен, че принуждава семейството си.

За съжаление подобни ситуации са все по-често срещни в страната ни. Някои баби и дядовци нямат късмета семействата им да се големи и да се редуват в полагането на грижи. Засега ние се справяме, но не знам как ще продължи. Надявам се само да сме здрави и да сме все така сплотени, за да се справим с всичко предстоящо. А вашите баба и дядо има ли кой да ги гледа?

Поздравленията не са това, което бяха

Тъй като наскоро имах рожден ден и получих много поздравителни адреси, забелязах една нова тенденция. Според моите виждания вече не е актуално да честитим празниците лично, а чрез различните социални мрежи. Щом си го публикувал в профила на някого и всички са го видели, то значи си си изпълнил мисията.

С носталгия поглеждам назад, когато получавахме картички с морски и солени целувки от морето и нашите близки. Малко по-напред във времето са и задължителните картички с дълги, дълбоки и сърцати пожелания. Те се прикрепяха към всеки подарък и често се чудихме дали са четното или нечетното допълнение към него.

В наши дни стана модерно да се поздравяваме с SMS-си с краткото „Честит рожден ден! Всичко най!“. Причината бе, че цените им бяха изключително високи. После преминахме на телефонни обаждания. Всъщност тях винаги ги е имало, но просто от стационарните се прехвърлиха на мобилните.

И така неусетно достигаме до днес. Вече изпращаме текстови съобщения чрез най-разнообразни приложения. Опциите ни са много и хубавото е, че към всяка от тях освен пожелание, може да добавиш и визуален ефект. Тенденцията провокира и създаване на подобни анимирани послания и в самите социални мрежи. Някои от тях даже са с текст и не се налага да мислиш, а само да натиснеш и споделиш. Леко е сконфузен моментът, когато и друг като теб избере същото пожелание. Също толкова неприятно е и да получиш препратен файл с една онлайн картичка.

Затова аз питам къде остана личното? Защо ще искаш да поздравиш някого и да му пожелаеш всичко най-добро, когато дори не го мислиш и чувстваш? С натискането на бутона, за да спестим няколко минути време, някак сме забравили да поздравяваме чистосърдечно. Аз пък ще продължавам да пиша дълги послания – на хартия или на съобщения, и ще се честитя както намирам за добре.  

Мъж в кухнята

Според патриархалните норми жената е тази, която трябва да е около домашното огнище, да сплотява семейството чрез приготвянето и сервирането на вкусна храна. Както обаче знаете, вече сме в 21-ви век и за добро или лошо сме оставили настрана старите порядки. Вече не само жената е царицата на кухнята и домакинските задължения, а мъжът е водещата фигура за осигуряване на прехраната. Ролите са не просто разменени, но и дълбоко вплетени.

Започнах с подобно въведение, защото искам да ви подготвя за днешната тема в блога, а именно мъжът в кухнята. За да премахна всички предразсъдъци и да оборя тезата, че кухнята принадлежи само на жените, ви споделям как вкъщи се случват нещата. Вярвам, че ние не сме изключение, а едни от многото представители на съвременното поколение.

Трябва да ви призная, че вкъщи обичам аз да готвя и да създавам нови кулинарни деликатеси. Жена ми също се справя отлично, но всъщност аз изпитвам удоволствие от приготвянето на храна. Даже бих го нарекъл свое хоби, което е полезно за цялото ни семейство.

Не си представяйте обаче, че коментирам кулинарната тематика с бабите и лелите от блока. Аз обичам да експериментирам, да създавам модернистични ястия, които рядко може да опитате в домашна обстановка. Затова със съпругата ми сме се разбрали така – аз готвя около 3 пъти в седмицата по-специални ястия, а през останалото време тя забърква вкусните български гозби.

Нямаме стриктен график и никой не се сърди на другия, ако не е в настроение и не желае да приготви храна. Трябва да знаете, че ние спазваме максимата, че всяка храна се готви с любов, а не насила. Затова когато достигнем до подобна ситуация, просто поръчаме от някой ресторант.

Аз съм мъж и прекарвам време в кухнята, защото ми харесва. Смело го заявявам и не се притеснявам. Страстта си е страст и не се подчинява на предразсъдъци. Нека живеем в новата по-свободна ера!

Детски играчки от картон

В моето детство игрите навън бяха любими, а играчките – леко ограничени. Аз обаче не съжалявам, че не съм разполагал с множество колички, камиончета, рейнжъри и какво ли още не. Даже съм благодарен, защото в стремежа си да имам, трябваше да бъда изобретателен.

Тъй като със сестра ми постоянно творяхме нещо, измислихме си сами дизайни на картонени къщи, коли и дори хора. С подръчни средства ги сътворявахме, извайвахме, давахме цвят. Получаваха се чудни играчки, които обаче се задържаха в игрите ни не повече от няколко дни. След това отново започвахме процеса отначало.

Наскоро попаднах на реклама на иновативни еко детски играчки, които развиват въображението и са интерактивни. От любопитство натиснах върху прекрасната снимка, изобразяваща ракети и къщички. Оказа се, че това са картонени елементи, които се сглобяват един в друг, за да се получат съоръжения с различна големина. Колко познато, нали?

Въпреки че бях малко предубеден и дори ехидно самодоволен, че с подобни играчки съм си играл преди повече от 25 години, реших да дам шанс. Разбрах, че в момента създават подобен вид детски забавления с цел улеснение на родителите – физическо и финансово. По този начин чрез картонени къщички няма да се налага да се дават прекалено много пари, няма да заема много място, лесно се сглобява и разглобява. А като бонус – детето може да рисува върху картона, за да го оцвети според собствените си виждания.

Картонените съоръжения са подходящи за игра на деца от различни възрасти. Картонът е така създаден, че да бъде издръжлив на различни влияния и все пак да просъществува повече от моите импровизирани хартиени играчки. Самото пък сглобяване е забавление и за децата, и за родителите и може да се развихри въображението. Различните форми и големини на къщи, писти, изтребители, космически съоръжения, ракети и какво ли още не, са идеални за разнообразни игри и приключения.

Смятам да си поръчам и аз, просто ей така, за да се върна в детството.

Завръщане в офиса

След двумесечно отсъствие от социалния живот бе време да се завърна и на физическото си работно място. Нямах търпение да се видя с колегите си и да прекарваме пак обедните си почивки в сладки раздумки. Очаквах, че всичко ще е както преди, но не бе. Вече започнах да забелязвам нови неща, пък и ме очакваха изненади във фирмата ни.
И хоум офис ми се отрази добре, но е някак по-зареждащо да се събудиш сутрин и да знаеш, че трябва да си приготвиш нови дрехи, да се срешеш и напарфюмираш. А най-хубавото от всичко е срещата с хора. С тази нагласа се качих в колата и се отправих към работата си. Чувството бе сякаш ми предстои първият учебен ден. Вълнуващо е. Оказа се, че е така и за повечето ми колеги.
Първата изненада в офиса бе промяната на подредбата на мебелировката. Освен, че вече имахме повече маси и столчета за хранен, разполагахме с големи и красиви цветя, които освежаваха обстановката. Бюрата на всички бяха изчистени и подредени като по конец и според тематиката на извършената дейност. Бе въдворен някакъв ред, и не че преди го нямаше, сега бе малко по-хармонично.
Поговорихме с колегите, разказахме си за преживяванията под карантината и се захванахме за работа. За щастие, моето бюро не бе променено и се потопих отново в своето работно кътче. Отне ми малко време да свикна с атмосферата, но си припомних как стават нещата в офиса и започнах да отмятам задача след задача.
В една от мини почивките ми за минута, отместих поглед през прозореца и се загледах в отсрещната кооперация. Оказа се, че там има една възрастна дама, която наблюдава паркираните коли и движението по улицата. Стана ми някак много тъжно за нея, че е сама там. До края на деня отмествах погледа си за кратко, а жената бе все там. Не знам дали просто се улучвахме, или тя не мърдаше. Около 18 часа пак погледнах и вече видях друго – възрастната дама е чакала своя любим и затова е била на прозореца. Може би и затова не съм я забелязвал преди карантината.
Така започна моят първи работен ден в офиса след изолацията. Имаше емоции, имаше новости, имаше човещина.

Омайна усмивка

Всеки от нас си мечтае да има бели, прави, големи зъби, които да заслепяват с красотата си всеки, щом се усмихнем. Неприятното обаче е, че малката част или поне половината от нас не са спечелили от генетичната лотария. Но тъй като има хора като мен, които непрекъснато се интересуват от това как да поддържат отличен външен вид, достигнах до няколко чудодейни хитринки, които да ви споделя.
Първо трябва да отбележа, че като дете носих около две години скоби за изправяне на зъбите. В последствие се оказа, че се нуждая и от брекети, за да се регулира и челюстта. Като всеки тийнейджър отказах, защото си мислих, че ще изглеждам като задръстеняк. Сека разбирам, че е било грешка, но нали все пак трябва да се учим отнякъде.
В момента имам прави зъби, но са подредени на леко по-заострена челюст. Не е болка за умиране, обаче нали знаете, че когато не харесвате нещо в себе си, си мислите, че всички го забелязват. Затова реших да поддържам зъбите си перфектни, чисти и бели, като по този начин да прикрия дефекта си.
Рутината ми се състои в употребата на избелваща паста от естествени и натурални продукти, електрическа четка за зъби, конец за почистване, кокосово масло, черен въглен и една малка тайна – избелващи лентички. Задължително почиствам зъбите си сутрин и вечер и след всяко хранене (понякога забравям и не е фатално). Веднъж в месеца си правя специалната отвара от кокосово масло и черен въглен, с който намазвам зъбите и стоя така около 15 мин. Но най-голямото ми оръжие е правенето на цикли с избелващи лентички. Аз използвам само на една марка – Крест. Първоначално прилагам последователни лентички в 10 дни. После ги поддържам веднъж месечно, а вече след толкова години и веднъж на няколко месеца. Ефектът им е супер, особено ако не искате да прибягвате до химическото избелване.
Вие как поддържате усмивка си бяла? Ще ми бъде интересно да споделите и своите начини.

Да си блогър

Да имаш собствен блог и да го поддържаш ежемесечно с нова информация е едновременно интересно, но и трудно. Аз обичам създаденото от мен и се радвам, че има хора, които се интересуват от мислите и случващото ми се в живота. Именно това ме мотивира да продължавам да споделям с вас. Днес обаче искам да ви накарам да погледнете от другата страна – не просто да сте четящи, а да се замислите за написаното зад думите.

Поддържам блога си от години. Реших да започна с него, защото бе модерно и ми се искаше да поверя дали бих могъл да се справя с нещо подобно. Оказа се, че не е толкова сложно да избереш платформа, да направиш темплейт, да регистрираш домейн и си готов. Така се появих в онлайн пространството.

След като вече имах основата, трябваше да започна да градя. Какво да пиша? Днес какво ми се случи? Ама наистина ли мога да го опиша в текст? Ако никой не го хареса? Ако започнат да ми пишат негативни коментари? Хиляди въпроси и хиляди пъти „ако“. Колебание, лутане, чудене. Накрая просто започнах. Някак събрах сили, отворих празната нова страница и думите се заредиха. Получи се наистина приятен материал и с радост го добавих.

Постепенно придобих увереност и нямах търпение да споделя с всички вас, моите читатели, хубавите и лошите моменти, мислите и чувствата си. Блогът се превърна в моето бягство и моето най-голямо спасение. Така продължих няколко години. След това, знаете, нещата се променят. Нова работа, нови хора, гаджета, приятели, семейство.. Балансът понякога се губи. Беше ми, а и все още ми е, трудно да намирам време да попълвам редовно страниците на виртуалното си дневниче с информация. И именно затова се надявам да ми простите, че понякога пропускам месец и наваксвам през следващия. Истината е, че започвам текст, почти е довършен и нещо се случва, което ме разсейва и не мога да приключа нещата по начина, по който ми се иска.

Обичам да съм блогър и ще продължа да го правя. Имам желание, все още имам сили, а интересни и любопитни истории за вас притежавам в изобилие. Следете ме и очаквайте скоро следващата ми гениална одисея.

Подаръците – пари или преживяване?

Тъй като последните два месеца бяха изключително наситени откъм празненства и купуване на подаръци, се замислих колко всъщност средства отделих за закупуването на вещи. И не, не си мислете, че съм скръндза, просто ми се струва някак излишно да подаряваш неща, които рано или късно ще се захабят и ще трябва да се изхвърлят. Но тогава какъв е перфектният подарък?

Именно този въпрос си зададох при наближаването на следващия повод – Свети Валентин. За мен той е специален, защото трябва да избера най-подходящото и тематично нещо не за кого да е, а за половинката ми. Опитах се да си спомня разговорите ни, какво ѝ се искало да си купи, нуждае ли се от нещо конкретно… Но така и не ми изникна идея за подходящ, полезен или тематичен подарък.

Изведнъж видях промоциите в оптиките, които позволяват закупуването на два чифта слънчеви очила на цената на един. Едновременно изгодно и практично. Прекарах около 2 часа в един от тези магазини и осъзнах, че няма как да избера точните слънчеви очила на любимата си, защото различните модели стояха по коренно различен начин на всяко лице.

Така достигнах и до най-гениалното си хрумване – защо да ѝ подарявам вещ, като мога да я изненадам с преживяване. Ясно е, че емоцията от определени пътувания, екстремни спортове, забавления, остава в съзнанието и сърцето. Прегледах няколко приключенски сайта с интересни предложения, но накрая реших – тридневен поход в Родопите. Не ме мислете за луд, няма да спим на палатка и да се скитаме из планините. Всичко измислих – нощувките ще бъдат в традиционна родопска къща около местността Белинташ. Оттам се насочваме към Кръстова гора, Караджов камък и Ин кая. Тъй като сега времето е неподходящо, направих резервацията за месец май, така че да можем да обединим трите почивни дни около 24-ти.

Реших да напиша текст, който да описва виждането и представата ми за дните в планината. Изчислих всичко по часове и го оформих. След това посетих копирно студио, в което ми помогнаха с дизайна, и го разпечатахм. Подаръкът е готов и нямам търпение да настъпи 14-ти февруари. Приключенецът в мен също е развълнуван за порената емоция  с любим човек. Защо са ми вещи, щом имам свободата да споделям моменти?

За меките умения и как да ги развием във фирмата си

Какво представляват меките умения?
Меките умения са поведенчески или социални умения на професионалист. Тъй като са свързани с личността на индивида, те са много по-трудни за придобиване, отколкото техническите умения (твърди умения). Например: с ежедневни усилия всеки може да се научи да говори език или да използва софтуер. От друга страна, доброто общуване обикновено е вродено умение, което отнема много повече време да се научи.
Меките умения са все по-популярна тема за разговор в професионалните среди. Дори и да не сме собственици на бизнес, управители и специалисти по човешки ресурси, те винаги играят важна роля на работното място, независимо дали някой ги изисква от нас, или ние от хората, с които работим. В крайна сметка те са това, което определя как човек ще се отнася към колегите си и ще се справя със ситуации на натиск или конфликт. Може би най-важните меки умения, които повечето фирми очакват от служителите си, са сътрудничеството (работа в екип), комуникацията, способността за правилно разпределение на времето, критичен анализ, способност за решаване на проблеми и емоционална интелигентност.
А за тези, които заемат високи позиции във фирмите си, винаги е актуален въпроса: Как да развием меки умения в екипа ни?
Колкото и да е по-трудно да се развият меките умения от твърдите умения, тази задача става възможна, ако се използват правилните инструменти.
1. Предложете обучение и си поставете цели
Платформите за електронно обучение са чудесни ресурси за развиване на меки умения. Използвайки игрив език, часовете стават по-интересни за обучаваните, което спомага за постигането на по-високи резултати.
Важно е тези обучения да имат цели, съобразени с реалните ситуации, в които биха могли да попаднат служителите на работното място. Ако намерението е да се даде възможност на екипа да се справи с напрегнати дни в офиса, дейността трябва да бъде проектирана така, че да симулира този тип ситуация. Друга точка на внимание е оценката на резултатите. Те трябва да бъдат преобразувани в бележки или оценки, така че да има последователна метрика в поведенческия анализ на всеки служител.
2. Работете по едно меко умение наведнъж
Опитът да работите върху всички меки умения наведнъж не е най-добрият начин да развиете екипа. Ако това се случи, обемът на информацията ще бъде твърде голям, което може да обърка служителите и да ги възпрепятства да научат каквото и да било.
Фокусът е ключовата дума. Обученията от 5 до 10 минути, насочени към една компетентност, са много по-ефективни от дългите курсове с огромно съдържание. С кратки уроци ученето и задържането на информация стават много по-ефективни.
3. Дайте на служителите самостоятелност
Когато служител започне да предлага нови идеи и да участва по-активно в проектите на екипа, насърчавайте това поведение. Това кара професионалиста да расте и да може да предприема по-големи предизвикателства в кариерата си. Показването на подкрепа в тези моменти създава връзка на доверие между ръководители и служители. Така те се чувстват мотивирани и подобряват меките си умения за независимост и лидерство.
А лидерството само по себе си е изключително важно меко умение. Не забравяйте да развивате своето.