Типа приятели, от които всеки мъж се нуждае

Мъжките приятелства са нещо свещено, трайно и неразрушимо. С "братлетата" определено е по-интересно. Техните силни страни и твоите слаби образуват естествен природен баланс; обратното също важи. Ето защо един добре балансиран кръг от приятели с различни способности, не само че прави живота по-весел, но и по-лесен. Четете, за да разберете защо и как.

Фитнес маниакът
Този човек може да вдига тежести с лекота и да тича с километри. Това е неговата сила. Поддържа се във форма, храни се здравословно и изглежда добре. Този приятел разбира от въглехидрати, мазнини, калории и тем подобни. Той ни мотивира да наблегнем на спорта за здраве. Знае кое как трябва да се прави, така че може да минем и без инструктор, щом си имаме него.

Приятелят от работа
Седмично прекарваме средно по 40 часа на ден на работа. Понякога се налага да работим извънредно, понеже гоним срокове, които ни карат да се стресираме. Приятелят от работа е нашият отдушник в такива монети. Една обедна почивка, прекарана с него, ни разведрява достатъчно, че да забравим поне за малко за задълженията, които ни чакат. Я някой виц ще разкаже, я някоя забавна история.

Сръчният приятел
Това е човекът с развързани ръце, в смисъл че той може да поправи всичко. Всеки се нуждае от такъв приятел. Когато нещо във вас се развали, звънкаш му и той идва. Един поглед му е нужен, за да разбере къде е проблема. Докато поправя, ви дава някой друг съвет какво да направите, ако пак се случи същото. Разбира ги нещата, така че го слушайте внимателно и се учете.

Помощник в любовта
Това е човекът, който разсейва приятелката на красивата дама, която сте харесали, за да може да си поговорите с нея насаме. Той ви надъхва да бъдете по-уверени с жените, умело борави с думите и има чар да омайва противоположния пол. Може да почерпите малко от неговата "мъдрост" в това отношение. За него не е никакъв проблем да ви накара да изглеждате добре в очите на жените, изтъквайки положителните ви качества пред тях по най-красноречивия начин.

Менторът
Към него може да се обърнете с по-житейски въпроси. Това е приятелят с голяма житейски опит и натрупана мъдрост. Той е интелигентен, разсъждава добре и може да анализира в детайли ситуацията, в която се намирате. Винаги е готов да даде съвет, но само когато му бъде поискан такъв, защото е тактичен.

Ами ако роботи работят вместо нас?

В миналото, когато човешката сила беше заменена от машини, се стигна до бърз икономически прогрес в лицето на Индустриалната революция. В бъдеще обаче това, което би могло да бъде заменено, не са просто две мускулести ръце, а човешкият мозък. Да, ето докъде могат да стигнат технологиите на бъдещето. Да се радваш ли, да плачеш ли... Не знам и аз.

Да се направи точна статистика на технологичния прогрес за в бъдеще е невъзможно, но е сигурно, че в миналото напредъкът е бил по-бавен в сравнение със сега. Вече се опитваме да създадем интелигентни машини, а какво следва след това? Хората придобиват нулева икономическа стойност, т.е. стават безполезни за икономиката. Човешкият труд започва да става излишен. Ще кажете, че производството на една такава "умна" машина ще е доста скъпо, но в дългосрочен план се оказва, че излиза по-евтино от това да се плащат заплати на стотици служители, които тя може да замени. Роботът не боледува, не стачкува, не се противи - той е такъв, какъвто е бил програмиран да бъде за целите на дадена компания. Единственото, което му липсва на дадения етап, е достатъчно интелект.

Според икономиста Брайън Артър съществува т. нар. "Second Economy", която той свързва с приноса на компютрите в икономиката или по-точно виртуалната икономика. Един от субпродуктите й е замяната на нископродуктивни работници с компютри. Благодарение на нея се излюпват ново поколение предприемачи и милиардери и се смята, че в близкото бъдеще икономическият растеж ще се дължи главно на нея. Тя обаче няма да създаде нови работни места, а по-скоро ще ги отнеме.

Да, технологичният напредък постепенно избутва хората на заден план. Той все някога ще се случи, всъщност се случва, докато вие четете този пост. Може би това, което ни остава, е да се надяваме темповете му да са по-бавни, за да се може бъдещите поколения да се ориентират към професии, които няма да отмрат бързо.

На „ти“ ли си с културата?

Да бъдеш културен човек не изисква кой знае колко усилия. Поне аз така си мисля. Онзи ден си вървя по една квартална софийска уличка (по тротоара имам предвид) и какво да видя – планина от отпадъци от ремонт препречват пътя ми. Никак не се учудих, а просто преминах на отсрещния тротоар. Мина се не мина малко време и пред мен един човек хвърли някаква опаковката не на регламентираните за това места, а просто я пусна и тя отлетя. И това не ме учуди. Свикнал съм.

Горните примери са обратното на това да бъдеш културен и всеки един от вас го знае. Нормално е да прибираме след себе си с мисъл за околната среда и за останалите членове на обществото. И докато ние нищим въпроси на битово ниво, има хора, които са се заели да опазят културното наследство на страната. Пример за това е Светослав Кантарджиев и неговата фондация „Мизия“. На едно по-високо държавно ниво се мислят закони, кодекси, наредби, изменения, но за потъналия в битовизъм българин те са интересни само когато пряко го засягат и ощетяват. Така са случи преди време и с предложението за изменение на Наказателния кодекс по повод културните ценности. То се състоеше в това, че ако притежаваш вещ на възраст повече от петдесет години, тя може да се окаже културна ценност и да трябва да я регистрираш срещу известна сума. Добре че беше г-н Кантарджиев да ни ги обясни нещата и да ни светне обществената лампичка. Още тогава той беше против, защото на практика един обикновен човек се превръща в нарушител, ако притежава нерегистрирани такива вещи.

Когато един такъв културен проблем ти бъде разтълкуван от вещо лице по разбираем начин, осъзнаваш, че той наистина те засяга и трябва да вземеш позиция, която след това се превръща в обществена и нещата се нормализират.

Днешният провал е утрешен успех

Никой не се стреми към провал, но от време на време той ни се случва. Такъв е животът, колкото и банално да звучи. Можем да се считаме за победени и да се самосъжаляваме, но може да поемем и в една съвсем друга посока, а именно тази на философското отношение към нещата. Не, това не беше провал, а житейски урок; не беше поражение, а забавяне на събитията. Истинският характер на един успял човек се крие в начина, по които се справя с негативни ситуации. От тяхната слабост в един определен момент се ражда сила за цял живот. Нека да извъртим негативното отношение към провала и да извлечен ползи от него. Четете, за да разберете...

От вас блика креативизъм, който насочвате в много области, но все пак си има някакъв лимит и не може да пожънете успех във всички тях. Дали пък това, че се опитвате да сте добри във всичко, не е причина за провала ви в определени области? Сега е времето да откриете в какво ви бива и да насочите вниманието си към тези дейности, а не към десетки други. В някои неща сме добри, а в други не - това е истината. Така един провал се превръща в чудесен начин да разбереш в коя област да насочиш способностите си и в коя не.

Когато си на дъното, може да разпознаеш кои са истинските ти приятели. Отново клиширано твърдение, но вярно. Ще отсееш много хора по този начин, ще видиш кой наистина го е грижа за теб и е готов да отдели от личното си време, за да те подкрепи. В такива моменти една добра дума и малко разбиране са от огромно значение.

При един провал гордите и арогантните може да смекчат малко тези си качества и да познаят какво е смирение. Да си отворят очите за един друг свят, в които има и други хора освен тях, които са им се притекли на помощ въпреки техния отказ да я поискат. Понякога чрез грешките си намираме себе си - такива, каквито е трябвало отдавна да осъзнаем, че трябва да бъдем.

Може би е време да започнете наново, а? Някаква тотална промяна. Провалът може да ви доведе до нещо, което да ви накара да промените живота си завинаги. Един нов старт, породен от голямо падение. Това може да се окаже вашият бъдещ възход.

История на света по миниънски

Виждали ли сте симпатичните жълти човечета, които бръщолевят на неразбираем език?Винаги са весели, забавни и определено успяха да покорят много сърца по света?

Миниъните нашумяха покрай двата филма "Аз, проклетникът" и определено стват все по-известни и обичани. Ето, че официално вече можем да видим и трейлъра на филма, посветен само на жълтите тик-такчета, както аз ги наричам.

До колкото съдя от видяното, филмът ще представи историята на Земята и човечеството по един забавен и страшно развлекателен начин, до момента в който малките симпатяги не намерят познатия ни техен господар Гру от "Аз, проклетникът".

Гледах първите филмчета с малката ми племенница преди време, но толкова се забавлявах на тях, че тази анимация имам намерени да я гледам по собствена инициатива.

Климатизация на организма

Да ви кажа честно тези четири сезона, които имамe в България, понякога ми се стrуват като нож с две остриета. Хем ни е разнообразно и интересно, хем постоянно трябва да се съобразяваме с прищявките на времето.

Давам ви за пример привикването или т.нар. климатизация на организма. Когато телата ни са свикнали с високите и топли летни градуси, най-лекото застудяване може да ни прониже и да предизвика дискомфорт. Защо мислите, че по-възрастните хора ги болят ставите при захлаждане? Защото те са по-чувствителни на подобни промени. А защо мислите, че има грипни епидемии най-вече през есента и зимата? Именно защото телата ни не са готови на промените във времето и съответно стават по-податливи на влияния.

На мен септември и октовмри все ми беше студено, обличах се с повече дрехи и се чувствах неудобно. Сега обаче взех да привиквам и да минавам на зимен режим.

Казвам ви всичко това, защото според мен е полезно да познаваме себе си и мисля, че всеки от нас трябва по-често да се заслушва в това, за което тялото му му дава знак.

Досадно чакане...

Ако има едно нещо, което ми е много досадно, то това е да чакам.

Непонасям да вися на някоя опашка, на спирка за рейса, на касата в магазина или за да ползвам тоалетната в офиса. Не че е кой знае какво, но ми е много неприятно и направо ми се вкисква деня, когато ми се случи нещо подобно.

Най-много ядове си създавам, когато съм излязъл примерно в обедната почивка или имам много малко време да свърша нещо, бързам, надбягвам се с времето и... попадам в задръстване или в редица от още десетина човека преди мен, чиито ред трябва да изчакам.

 

Сигурен съм, че на никого не му е приятно да изпадне в подобна ситуация. Все пак това са моментите, в които буквално си губим време, което не можем да върнем след това. Неприятното е обаче, че често се случва заради някой друг. Какво съм аз виновен, че в банката работи само една каса например? Аз съм клиент. Такива са също петимата души пред мен, както и тези зад мен. Всеки чака ред, но обслужването не е на ниво. Нужно е въвеждането на някаква реформа или наемането на допълнителен персонал в зависимост от проблема.

Някои администрации също работят абсурдно бавно и те заливат с бумащина, каквато не е необходимо. Ако щете ми вярвайте, все още се пишат много фактури на ръка или се проверяват ръчно какви ли не данни. Кому е необходимо?

Автоматизация, дигитализация и технологизация - това е, хора. Само така ще си подобрите нивото на работа, ще скъсите сроковете и няма да изнервяте хората, които ви чакат.

История за съвременния свят

Живеем в забиващ свят... поне на мен ми се струва, че е такъв понякога.

Пускам си радиото, а по станцията въртят едни и същи песни. Пускам си произволен плейлист в youtube, а там също се повтарят песните от радиото. Пускам телевизора и виждам филми, които вече съм гледал, и предавания, чиито край мога да предвидя.

Сигурен съм, че има причина това да е така. Все пак медиите все повече се превръщат в средство за развлечение, а не толкова за информиране и "събуждане" на мозъка ни. Дори научно-популярните предавания приличат на развлекателно шоу в някои аспекти. Правят продукциите си лесни за възприемане, за да са по-масови и да се преборят с конкурентните компании. Песните също се пишат със забиващи мелодии и лесни за възприемане текстове. Целият свят ни се предоставя в улеснена за възприемане форма, която ни прави по-мързеливи и чакащи все повече неща да ни се спуснат отгоре.

Не смятам, че това е частен проблем, той е обществен. Сам за себе си човек няма големи възможности за действие. Можем да проумеем истината и да се опитваме да променим ежедневието си. Програмите на телевизиите обаче ще си останат същите и ще облъчват все повече хора със съдържанието си. Можем да отделяме повече време за четене, но забелязвате ли, че и книгите са тръгнали по пътя на опростеното съдържание?

За последните стотина години човечеството се сдоби с телевизия, електричеството се превърна в задължителен за съществуването ни фактор. Движението ни се ограничи, а да имаш личен  автомобил се превърна е задължителен елемент за съвременното ти съществуване. Да споменавам ли Интернет и цялата глобализация и дигитализация? Понякога се чудя: Бяхме ли готови за тази гигантски крачки, които се направиха и продължават да се правят?

Различавате ли лъжата?

Вярваме или не, желаем или не, лъжата е част от ежедневието ни. Сблъскваме се с различни нейни форми ежедневнои и в тази връзка е ценно умението да знаем как да я различаваме. Което обаче не винаги е лесно и не винаги има достатъчно явни признаци за нея.

Истината е, че дори децата от малки свикват да лъжат. Правят го в много лека форма, разбира се, но важното е, че го правят. Какво ще стане, ако ги оставите едно дете само за 15 мин. например в някаква стая с голяма шоколадова торта пред него и му кажете да не я докосва? То почти със сигурност ще си "топне" поне пръста и ще го оближе след това. Изкушението е прекалено голямо, за да устои, но същевременно знае, че е забранено. Разбира се, ако го попитате след това дали е опитало тортата почти със сигурност ще отрече. Това си е чиста лъжа...

На децата поне им личи. Колкото повече пораства човек обаче, толкова повече се научава да не му личи и лъже по-умело и в по-големи мащаби. Има си обаче няколко неосъзнати движения на тялото, които могат да издадат лъжеца. Например подърпване на ухото, почесване на носа, прехапване на устната, подхилване, гледане в земята или встрани, докато говори и т.н.

Има не една и две книги писани на темата невербална комуникация. Сигурен съм, че, ако погледнете някоя от тях, ще ви е от полза и ще се научите да "разчитате" хората около вас.

Фентъзито не е за всеки

Знаете ли кои книги са част от т.нар. фентъзи жанр? Предполагам, че да. Всеки уважаващ себе си човек е чувал за Джон Толкин и "Властелинът на пръстените", за книгите на Тери Пратчетет и неговите истории от Света на Диска или за нашумялата през последните години поредица на Джордж Мартин "Песен за огън и лед" (с първа част "Игра на тронове").

Искам да ви кажа обаче, че фентъзито определено не е жанр за всеки. То е специфично и макар да има верните си фенове, не допада на всеки читател. Според мен, за да усетиш реално "магията" на този тип книги, трябва да вярваш в магия или поне да си склонен да я приемеш за нещо, чието съществуване е възможно. Трябва да умееш да настройваш сетивата си на такава вълна, че да се потапяш в историята и да вярваш в нея, а не да се питаш на ум "Това пък как му е хрумнало на автора, невъзможно е да се направи".

Фентъзитата имат всичко в себе си, наистина всичко. Залагат на приключенията и фантазията, но историите им са пълни също с човешки истории, любов, семейство, показва се кръговрата на живота, водят се войни от различен характер, изопачват се характери и главният герой (почти) винаги тръгва на непознато пътешествие и т.н.

Книгите с фантастични елементи имат потенциала да бъдат харесвани от много хора, но няма как да бъдат одобрявани и препоръчвани от читатели с ограничени съзнания. Надявам се вие да не сте такива.

Време за себеусъвършенстване

Ако има едно нещо, което всеки човек е длъжен да прави за личното си благо и успешно бъдеше, то това е себеусъвършенстването.

Няма нищо по-хубаво от това всеки ден да се чувстваш по-знаещ, по-способен и по-умен в сравнение от предишния ден. Искрено вярвам в максимата, че човек се учи, докато е жив. Можем да си позволяваме периоди на „почивка”, но не и да спираме развитието си.

Познавам едно момиче например. Още по време на следването си между втори и четвърти курс работеше паралелно с лекциите си. Това не й пречеше да има висок успех, да взима стипендия и постоянно да показва добри резултати на работното си място. Върна се в родния си град към края на следването си и имаше един период накъде между юни и юли, когато започна нова работа, учеше за последните си изпити и дописваше дипломната си работа. Не звучи малко, нали? Да се занимаваш с тези три нелесни занимания паралелно.

Да, но малко след като приключи с университета и й остана само работата, знаете ли какво направи? Записа се на курс по графичен дизайн. Не за друго, а защото желаеше да се научи да работи с Photoshop. Изкара го за около месец-два през лятото, а съвсем наскоро се записа за магистратура. Попитах я, а сега какво? И тя ми отговори следното: „До лятото ще уча за изпити, а след това мисля да се запиша на курс по италиански език за начинаещи.”

Уникална личност е. Надявам се нейния пример да ви вдъхнови и да ви покаже, че има ли желание, винаги се намира и време.

Когато си сърдит и ти личи!

Има хора, на които толкова много им личи кога са сърдите! И имам чувството, че дори не се опитват да го прикрият, а ако се опитват, е меко казано неуспешно.

Не знам дали аз самият съм такъв. Може би, да. Не поради друга причина, а защото се сърдя изключително рядко и изключително трудно. Малко са нещата, които могат да ме извадят от равновесие, но пък случи ли се веднъж, може дълго време да не ми мине.

И не, не съм като жените, които се сърдят без причина просто защото са в такова настроение или защото са решили, че точно днес искат да карат света да се чувства виновен. Понякога и на мен ми се иска да се държа така, но пък знам, че няма никакъв смисъл да го правя. Също така знам, че не е здравословно да сдържаш всичко у себе си и от време не време е добре да му отпускаш края. Просто... нека да е насочено към правилните хора, а не към някой невинен, който не щеш ли се е озовал на неправилното място в неправилния момент.

Това от мен. Дано не съм засегнал някоя представителка на женския пол, не е било целенасочено, дами.

Доверчиви ли сте?

Имам една приятелка, която е страшно доверчива. Наистина! Вярва на всяко нещо, което й се каже и въобще не може да повярва, че е възможно да я лъжат или някой да се опитва да я измами.

В това има известен чар, защото я прави да изглежда много наивна, но същевременно е искрена, отзивчива и някак невинна. Всяка монета си има две страни, въпросът е коя ще надделее в случая. Всеки, който познава момичето, за което говоря, не би си и помислил, че тя може да го излъжи, защото знае, че понятие като лъжа просто е не съществува в нейния малък свят.

Най-лошото идва обаче, когато някой се опита да злоупотреби с доверието й. Тя е толкова мила и винаги така усмихната и лъчезарна, но... става толкова тъжна, когато надеждите и вярата й в хората бъдат стъпкани на земята. Не ми е приятно да я гледам така и се опитвам да й помагам винаги, когато мога, но колкото и да се опитвам май не ме бива в ролята на ангел-хранител. Физически не мога да съм около нея постоянно, за да я напътствам, камо ли да я предпазвам.

Обичам я, но светът е сурово място и като че ли има неща, с които е по-добре да се справиш сам, отколкото да се оставяш в ръцете на други. Ще се опариш веднъж, два пъти, три пъти, но накрая ще се научиш да си слагаш предпазни ръкавици. Или в случая на моята приятелка - да подхожда с лека съмнение към хората вместо да се впуска към тях все едно е някой лабрадор.

Юли - време за ваканции и отпуски

Юли май е любим месец на много хора без значение на възрастта им. Вярно, че доста от учениците приключиха с училището още през май или юни, но имаше и такива, които до преди две седмици все още мятаха раниците на гръб.

В началото на юли обаче с всичко това е вече приключено. Няма повече учебни часове, а работещите хора се настройват за отпуски. Някои от моите колеги вече прекараха по няколко почивни дни, а на други им предстои съвсем скоро да го направят. Лятото е сезона на почивките, на веселбата, на морето (когато не вали) и на седенето навън.

Да не забравяме коктейлите на плажа, вкусната храна и големите количества сладолед, които можем да си хапваме. Ах, лято, ах, море, ах, кеф. Направо нямам търпение да дойде и моят ред да си взема една или две почивни седмици и да се отдам на лентяйство по цял ден. Далеч от ежедневието, далеч от рутината, работата, проблемите и всичко останало.

Мечтая за дълга ваканция, плисък на вълни и аромат на плажно масло...

Спукана гума на колата! Ами, сега?

Обажда ми се вчера един приятел по телефона и ми казва: Спуках гума на колата! Сега какво да правя?

Ами сваляш я и си слагаш резервната, му отговарям аз. Да, но се оказва, че моят приятел дори нямал резервна гума, която да използва, за да я сложи и да се придвижи до някой читав волканизатор.

Ех, невольо, невольо, кога ли ще спрат да те викат хората на длъж и на шир, а ще се научат да мислят малко напред в бъдещето. Не можах естествено да изоставя приятеля си, като знам, че е попаднал в трудно положение. Запалих моята кола и тръгнах да му помагам. Сложихме една стара кърпена гума от моите и го изтеглих бавно до близък сервиз.

Какво се оказа там ли? Че всичките му гуми били за смяна. Напукани, изжулени, съсипани и чудно как не са станали на парцали все още. Приятелят ми си взе не четири, а пет чисто нови "обувки" за колата и веднага прибра едната в багажника, където й е мястото. Само се питам, трябваше ли да чака толкова време да се случи белята, за да се усети? Защо хората не могат понякога просто да мислят в перспектива.

Море или планина

Морето може би има по- различни предложения за почивка и отдих. Тук по-скоро са хотелите, интересните и различни заведения, водни  спортове и атракциони, но най- вече топъл пясък и шума от вълните.  Почитателите на лежерното и бохемското биха се чувствали страхотно на такава почивка. Със семейството, приятелска компания или просто сами , морето ще ни даде не само слънчев загар, но и отмора и нова енергия.
 

В духа на наближаващото лято наближават и отпуските. Времето, в което ще имаме възможност да се отърсим от стреса и проблемите от работата и да се отпуснем и презаредим. Именно и поради тази причина е важно да подберем и плануваме мястото, на което ще почиваме предварително.

Дали да се излежаваме и мързелуваме на плажа или по-скоро приятната и зареждаща разходка в планината на чист въздух.

Планината ще ни даде чист въздух, красиви гледки и приятна обстановка. Ако сте от хората, които имат  нужда да се презаредят  чрез досег с природата - това е вашето място.  В уютна хижа, в палатка край лагерния огън или дори под звездите на открито – тялото и умът ще  получат заслужената си отмора. Планините ни предлагат  различни  и разнообразни занимания като ски, посещение на пещери, вело крос, катерене, рафтинг и много други.

Почивката е важна, защото по този начин организмът ни ще има време и възможност  да релаксира и да се подготви за ново натоварване. В никакъв случай не я подценявайте , ако искате след отпуската да сте готови за нови успехи и начинания.  А и няма нищо по-хубаво от приятно прекарано време с близки хора.