Коледните подаръци и семейният бюджет

Някои семейства се подготвят за Коледа още през лятото. Под подготовка имам предвид заделяне на средства за подаръци и коледна декорация. В последно време този празник взе много да се комерсиализира и от семеен се превърна в твърде материален, т.е. в харчене на стотици хиляди левове покрай него. Ще ви дам няколко съвета как да пазарувате за предстоящите празници с ограничен бюджет. Дано да са ви полезни.

Първото нещо, което може да направите, е да купите подаръци за по-малко хора. Така ще може да се оправите с по-малкия бюджет, с който разполагате. Знаете, че подаряването на подаръци не е задължително, а доброволно. Аз предпочитам да не подарявам нищо на някакви далечни роднини, които не познавам добре, отколкото да им изпратя някакъв ненужен сувенир.

Когато определите кои ще се хората, които ще получат подарък от вас, запишете си ги в списък и помислете какво да купите на всеки един от тях. Най-близките ви сред тях, естествено, ще са с приоритет и за тях може да похарчите по-голяма сума. Техните подаръци ще са и най-персонализирани, защото през годината сте внимавали и слушали от какво имат нужда.

Ако сте от хората, които пазаруват разумно, ще започнете да купувате коледни подаръци отрано и да следите разпродажбите във физическите и онлайн магазини. Доста средства могат да се спестят по този начин, особено на Black Friday и Cyber Monday, когато намаленията са огромни.

Като заключителна нотка искам да добавя, че скъпите подаръци не са най-важното на този празник, по-важни са хората, с които ще го прекараш.

Загадката на Айнщайн

Днес съм ви подготвил една загадка, наричат я на Айнщайн, но не е съвсем сигурно, че той я е измислил. Обаче, ако му я дадем да я реши, съм сигурен, че с гениалния си ум ще го направи за нула време. На мен ми отне цял час, не съм гледал отговора, спрях видеото на оказаното място и започнах да разсъждавам. Иска си сериозно логическо и комбинативно мислене, но ако човек решава повече такива загадки, ще се научи да ги разгадава и по-бързо. Въпросът е да им схванеш логиката, както при IQ тестовете с фигури. Човек може да се научи да ги прави с повечко практика. Друго си е когато виждаш нещо за пръв път и когато вече си го оттренирал.

Предполагам, че на някои хора логическото мислене им се отдава повече, отколкото на други. Първите, естествено, биха се справили и по-бързо със загадката. Според мен, ако се отдели достатъчно време, всеки може да я реши. Пък и идеята с таблицата много помага да не се луташ. Ето я и самата загадката на Айнщайн:

Приемай критиката с достойнство

На някои хора много им се отдава да критикуват останалите, но когато стане дума тях да ги порицават, никак не им е приятно да чуват критика по свой адрес. Именно те трябва да се научат да приемат критиката със същата лекота, с която я дават.

В живота си ще бъдем критикувани неведнъж. Важното е да запомним, че не всяка критика е равна. Това откъде идва и какви са мотивите за изричането й трябва да има водеща роля за начина, по който я възприемаме. Ако източникът не цели да ти помогне да станеш по-добър, а само се заяжда и иска умишлено да те жегне, то тогава не си струва да приемаш критиката на сериозно. Ако обаче това е някой, на чието мнение много държиш и знаеш, че той иска да вървиш напред, е редно да се вслушаш в думите му, без те да предизвикат обида или ярост.

Докато ви критикуват, трябва да овладеете желанието да отговаряте ядосано или да се оправдавате. Просто слушайте. Много е важно да не го приемате лично, като персонална нападка срещу вас. Опитайте се да погледнете обективно на ситуацията, което е и най-трудната част при приемането на критика. На думи е лесно да се каже, но трябва да се оттренира – дръжте се спокойно, бъдете дзен, опазете егото си. Във вас най-вероятно ще бушуват всевъзможни емоции, докато слушате, но лицето ви трябва да е ледено и да не ги издава. Отвърнете на порицанието с разбиране и излезте от ситуацията с достойнство.

Задаването на уточняващи въпроси показва, че наистина искате да се поучите от грешните си. Така отсрещната страна ще разбере, че сте човек, който иска да се поправи и подобри. Дори може да й стане приятно, че именно тя е причината за вашето усъвършенстване.

Не харесвате студа? Заминете на топло

С наближавано на зимата умът ни все повече си мечтае пак да е лято. Ако можеше точно сега да сме на някой тропически остров с тюркоазени води и палмови дръвчета, още по-добре. Смятам днес да ви заведа на няколко такива място, така че стягайте куфарите, след малко потегляме към тропическия рай.

Тази дестинация няма как да не сте я чували. Хаваи, идваме! Той всъщност е съставен от малки и големи острови, образувани от вулканична дейност, и е единственият американски щат, намиращ се в Океания. Западно от Калифорния разстоянието между Хаваи и континентална Америка е около 3850 км. Няма как да не сте гледали поне един филм, в който има сватба на Хаваи, което подсказва, че си е изградил репутация на изключително желаната дестинация за младоженци. Хавайският архипелаг се доближава до представите на някои хора за рай – кристално чисти води, безкрайни плажове, вечно лято... Хаваи още предлага атракции като конна езда, голф, сърфинг и катерене.

Какво знаете за Фиджи? Това пак е архипелаг, съставен е от над 300 острова, повечеto от който формирани след вулканични изригвания преди милиони години. Представете си да лежите на плаж със ситен бял пясък под някоя кокосова палма и да се наслаждавате на гледката към океана, и то, когато в родината ви е зима. За ваше сведение Фиджи се намира в Тихия океан, на около 2000 км североизточно от Нова Зеландия. Една от големите атракции там е гмуркането и изследването на многоцветните коралови рифове и океанския свят около тях. Това със сигурност никога няма да го забравите.

От двете посочени тропически дестинации коя бихте си избрали? 

Какво аз си мисля, че мотивира един служител

Дългият професионален опит ти показва всички страни на това да бъдеш нечий служител. Наблюдавайки внимателно процеса на работа, рано или късно започваш да откриваш силните и слабите страни на фирмата, в която работиш. Ако работодателят ти е достатъчно отворен към препоръки как да се подобрят условията, може дори да успееш да прокараш промени. На мен лично у повечето наши работодатели са ми липсвали усилията за поддържане на началната мотивация на служителите, иначе работата се превръща просто в нещо, което ти носи някакви доходи, без ти да изпитваш удовлетвореност от нея. Има няколко неща, които си мисля, че биха повдигнали мотивацията на служителите, и точно за тях ще си говорим днес.

Започвам с вълшебните думички "благодаря" и "справи се добре", последвани от обяснение как умело си допринесъл за успешното завършване на даден проект. Тези думи служителите трябва да ги чуват периодично и по-добре да е често, отколкото толкова рядко, че чак граничещо с никога. Така косвено им казвате, че цените тях и работата, която вършат. Не се колебайте да им съобщавате и добри новини по проектите, по които са работили, или просто за това как фирмата претърпява възходящо развитие. Празнувайте заедно всеки фирмен повод, който си заслужава да се полее.

Опцията за работа от вкъщи, когато служителят иска да се фокусира върху даден проект, също е вариант да му се покаже, че работодателят го е грижа, а ако така постигне и по-висока производителност, толкова по-добре за фирмата. В момента е модерно компаниите да са гъвкави в това отношение, естествено за длъжностите, които го позволяват.

Забелязвам, че борбата за качествени кадри става все по-оспорвана, а работодателите все повече се ориентират към предлагането на т. нар. "бенефитс", които са допълнителни облаги извън работната заплата,като например безплатен фитнес, такси от и до работа, очни прегледи за работещите пред компютър и т.н. Този пълен пакет от допълнителни услуги, заедно със заплатата, може да наклони везната към един или друг работодател.

Ти си си ти и това е твоята сила

Днес ще обърна внимание на мисълта на американския музикант Дейв Грол. Виждате я в изображението, а в заглавието съм се постарал да я преведа възможно най-точно. В оригинал, както винаги, звучи много по-добре. Не е нищо гениално, но понякога простичките неща са най-неочевидни, преди някой да ти ги каже и да ти отвори очите. Така се получава и с тази, да кажем, мъдра мисъл.

"Ти си си ти" – тук няма нищо космическо, което да те уау-не. Втората част с "и това е твоята сила" е една идея по-нагоре смислово. Заедно обаче тези две части образуват силно послание. Ако не сте го усетили, значи не сте се замислили дълбоко и не сте се опитали да го разнищите докрай. Е, аз ще го направя вместо вас.

Уникалната ти сила се крие в теб самият. Осъзнаеш ли го и повярваш ли в собствените си възможности, нещата ще започват да се случват. Главното е да не се подценяваш и никога, ама никога, да не започваш новото начало с негативна нагласа. В теб е събран неповторим комплект от качества, които в тяхната съвкупност не принадлежат на никой друг. Замислял ли си се за това досега? Тук не говорим за физически белези, а за невидимите неща като натрупан житейски опит, умения и черти от характера.

Избрах да пиша за тази мисъл не за да ти вдигна самочувствието, казвайки ти колко уникален си всъщност, защото ти това подсъзнателно си го знаеш, а да те накарам да погледнеш с нови очи на себе си и не само да гледаш, но и да направиш нещо по въпроса с усъвършенстването си, да продължаваш да се отличаваш и с това да ставаш все по-силен. Използвай тази сила.

Малко философски разсъждения

Днешната тема ще е философска. Ще оставя мислите ми да ме водят и накрая ще видим докъде ще стигнат. И на мен ми е любопитно какво ще измъдри мозъка ми, така че с голям интерес започвам да пиша тази пост.

Нека първият въпрос, който си задавам, да бъде дали има съдба или карма. Предопределени ли са нещата или не? Това няма как да го знаем със сигурност, но ако трябва да поразсъждавам малко, то ако има съдба, от самото ни раждане животът ни вече би трябвало да е начертан и всички решения, които взимаме да ни водят към това, което трябва да се случи. Не си го представям като нещо детайлно, при което всеки ден се движим по определения от живота график, а като някакви големи житейски уроци, които трябва да научим по един или друг начин. Тук идва въпросът дали бездействието, породено от мисълта, че нещата така или иначе ще се наредят по правилния начин, пак е част от плана. Сложна материя, която не мога да си обясня, така че ще оставя отговора на въпроса за кармата отворен.

Фактът, че си задавам такива въпроси обаче, ме кара да си мисля, че влизам в един по-зрял период от живота, в който хората разсъждават на философски теми. Допускам възможността там някъде да има нещо повече от това, което можем да си обясним с логика и факти. Иначе животът ни би бил твърде примитивен, а това си е направо плашещо. Не мислите ли?

Отвъд Питагоровата теорема и дълбокия замисъл на хлебозавод Елиаз

Едно съм запомнил от часовете по геометрия – незаменимата и изключително важна Питагорова теорема. И на сън да ме бутнат, веднага мога да я цитирам: А на квадрат плюс В на квадрат е равно на С на квадрат, където А и В са катетите, а С е хипотенузата в правоъгълния триъгълник. J Колко задачи съм решил с нейна помощ, не е истина. Освен виден математик обаче, Питагор е бил и проницателен философ с редица последователи.

Днес съм избрал да ви въведа в учението му, за да видите какво се крие отвъд познатото за него. Питагоризмът е мистична философия, фокусирана върху навлизане в света на митологичното и освобождаване от антропософското. И тъй като Питагор е математик по природа, при него числото е градивната единица, с която се описва Космичността. Малко по-нататък ще ви споделя за хлебозавод Елиаз и връзката му с вселенското, за да не се чудите каква е ролята му в тази статия.

В питагоровата школа учениците минавали през 4 степени на просвещение за откриване на тяхното вътрешно познание. Първата степен била подготвителна, отнемала между 2 и 5 години и се базирала на обет за мълчание. Ако бил способен да мълчи толкова дълго, само тогава ученикът имал заслужено място в школата. Част от обучението било и подлагането на унижения, за да се види дали те събуждат гняв. Тук се изхождало от презумпцията, че този с духовно величие никога не може да бъде унижен.

Вторият стадии е свързан с пречистването. Човекът трябвало да се отдаде на мисли, да си направи равносметка, да достигне до вътрешно знание и одухотворено виждане. Питагор започвал да открива пред учениците си знанията за скрития  вътрешен свят и тайни за битието на сътворението и числата. Канил ги в дома си, за да ги посвети в тези тайнства.

Третата степен се наричала проповед за съвършенство. Питагор ги посвещавал в тайните на огъня, слънцето, електричеството. Накрая учениците трябвало с висшия си разум и пробуден ум да стигнат до познание, което да ги направи свободни. Те трябвало да се отучат да виждат с очите, а да гледат с вътрешния си разум.

Четвъртата фаза била на самосъзерцанието. Тук учениците виждат света чрез висшето си прозрение и интуицията, въведени са в Космичността. Те приемат истината на познанието не само като учение, а вече като част от живота им.

Когато учениците на Питагор опознавали себе си и Вселената и когато трябвало да пречистят ума си, за да стигнат до прозрение, те се хранели само с вода, хляб и маслини. За тях храната имала своя принос към отваряне на интуицията и на тайнствата на истината. Тук идва място за мотото на фирма Елиаз, хлебозавод Горубляне, че храната е вибрация и светлина, защото тя може да ти отвори пътя към познанието, към висшия разум, който спи вътре в теб. Ето какъв бил смисълът зад тези думи на хлебозавод Елиаз – чак сега ми стана ясно.

Добре е човек да познава в цялост вътрешното си Аз и да го изведе от мислите на материализма. Както се оказва, съдейки по споменатото мото, фирма Елиаз - хлебозавод Горубляне има познания в тази област. Дали питагоровото учение е послужило за пример на хлебозавод Елиаз, мога само да гадая.

Ричард Брансън: За планетата

Много хора намират Ричард Брансън за вдъхновяваща личност. Той е от онези земните милиардери, които знаят каква е цената на успеха и не изпитват нуждата да се изтъкват. Гледал съм интервюта с него и начинът му на мислене и поведение са такива, че по-скоро те карат да го чувстваш близък, отколкото като някакъв забравил себе си богаташ от един недостижим свят.

Да, светът, в който живее наистина е различен, но говорейки ти като на приятел, не изглежда да е така. Освен успешен британски предприемач Ричард Брансън е още търсач на силни усещания и филантроп. Във видеото разказва, че е имал късмета да може да си позволи да пътува, което му отваря очите за заобикалящия го свят. Тук е напълно прав – досега с различни култури е безкрайно обогатяващ. Знам, че той е от хората, които по негови думи не спират да се учат. В това също го подкрепям.

Ричард Брансън е загрижен за околната среда, но не изглежда да е по онзи задължаващ начин, по който големите компании се чувстват длъжни да се включат в социална кауза, защото така е модерно да се прави, а чисто по човешки. Гледайте видеото, за да разберете повече.

Нуждае ли се бизнесът ви от ребрандиране?

Чувствате ли, че брандът ви страда от криза на идентичността? Дали визуалното му изобразяване отговаря на това, което е всъщност, или има голямо разминаване. Визуалната идентичност на бранда говори много за това, което той иска да символизира. Твърде вероятно е, ако логото ви е било създадено преди години, то вече да не отразява онова, в което брандът се е превърнала днес. Рано или късно, всяка компания ще се сблъска с това, а в последните 1-2 години имаше бум на ребрандирането, което си го превръща в тенденция. Ако не го направиш, се считай за изостанал и немодерен.

Ето няколко причини, поради които може да се наложи ребрандиране:

1. Надраснали сте първоначалната брандинг идея. Ако логото ви включва шрифтове като brush script, comic sans или lucida handwriting, считайте го за остаряло. Да не говорим за искрящи цветове, които може би са работили преди години, но не и днес. Сега вкусовете еволюират и смело може да ги наречен опростени и изтънчени. На това трябва да залегнете и вие.

2. Брандингът ви е твърде объркващ. Визуалният ви брандинг трябва да се разбира от хората, без да им е нужна подсказка. За целта посланието, което изпраща, трябва да е възможно най-ясно, за да бъде моментално разпознато.

3. Привличате грешните хора. Ако клиентите очакват от вас да продавате продуктите / услугите си на по-ниски цени, то тук очевидно имаме проблем. Явно изпращате грешното послание, затова то остава недоразбрано, а резултатът не отговаря на очакванията ви.

4. Брандът ви не се отличава с нищо. Не преписвайте от конкуренцията, отличете бранда си от нея, направете го специален и лесно разпознаваем, а не клонинг на вече съществуващ такъв.

5. Сменяте философията си. Понякога с новите мениджъри идват и нови идеи какво да стои зад един бранд. Това налага и промяната в идентичността на визуалния бранд, а след него и в начина на позициониране.

Имайте предвид, че ребрандирането не се отнася само до визуално изобразяване. Освен логото и уеб дизайна, промени могат да претърпят слогана, имената на продуктите, както и цялостната брандинг стратегия. Готови ли сте за това?

Командировка в чужбина с колегата Светослав Кантарджиев

Тази година имах късмета да ме пратят в командировка не къде да е, а в чужбина. Това не беше първото ми излизане извън страната, но беше първото по работа. Досега не ми бяха гласували такова доверие, така че това си беше една малка победа за мен. Надявам се за в бъдеще такива бизнес пътувания да не са рядкост.

Аз по принцип съм от хората, които обичат да си стягат багажа отдалече, просто за да съм сигурен, че няма да забравя нещо. Събрах всички нужни лични принадлежности, документи от работата, подготвих презентация, прибрах лаптопа, заредих телефона, взех всички нужни зарядни и потеглих усмихнат и ентусиазиран. Бях взел всичко необходимо или поне аз така си мислех.

Качих се на самолета, излетяхме и ми се прииска да почета нещо, за да убия време. Посегнах към ръчната си чанта да взема книгата, която четях в момента, и се оказа, че съм я забравил, най-вероятно на нощното шкафче. Посмях се вътрешно на себе си, задето толкова дълго съм се подготвял уж да не забравя нещо и пак съм забравил. Но нищо, важното е, че материалите, свързани с работа, са тук или пък не? Там си бяха, не се притеснявайте.

Порових се в седалката пред мен – там винаги слагат разни списания за четене с инструкции как да действаш при аварийна ситуация, та реших оттам да почета нещо. За моя изненада намерих нещо далеч по-интересно. Беше списание Биограф, с чийто маркетинг се е ангажирал Светослав Кантарджиев. И аз работя в сферата на маркетинга, така че ги знам тези неща. За мен списанието никак не беше чуждо, и преди съм го чел. Затова и като го видях, се зарадвах. Прекарахме си добре двамата със Светльо Кантарджиев ;). Така де, макар и метафорично казано.

Иначе бизнес пътуването ми мина успешно, успях да завържа контакти, които смятам, че ще са от полза и за мен, и за фирмата, в която работя.

Семейни увеселителни паркове по света

Смята се, че увеселителните паркове са чисто американско нещо, но всъщност първият се е появил през далечната 1583 г. в Дания. Дори тогава хората са осъзнавали нуждата от този тип забавление. Страната, в която са построени, привлича голям поток от туристи и така се подпомага икономиката й. Лесно е да се съчетае посещение в тематичен парк с останалата семейна почивка, затова защо пък не?

Като говорим за увеселителни паркове, най-вероятно първия, за който се сещате, е Дисни. Това говори много за популярността му. Има няколко такива парка, пръснати по цял свят – във Флорида, Калифорния, Токио, Хонг Конг и Париж. Освен че са огромни, могат да те пренесат в свят, където да си щастлив е закон. Дали ще падате от асансьор, ще се разхождате в обитавано от духове имение, ще летите в космоса или на летящ килим зависи от вас. Да сте далеч от реалността за ден няма да ви навреди.

Чувал съм за един южнокорейски тематичен парк, който бил изключително успешен, казва се Everland. Собственост е на Самсунг. Има зоо секция, където децата могат да се запознаят с разнообразието на животински свят, да погалят някои от животните, да гледат представления с тях или пък да се повозят на пони. Има и най-различни въртележки, разбира се, къде стандартни, къде не чак толкова. Нещата за похапване са смесица от американска, южнокорекска и китайска кухня, а за татковците има и голф игрище.

Europa-Park в Германия е вторият най-посещаван в Европа парк след Disneyland Paris. Там има към десетина влакчета на ужасите, открити и закрити. Помещава 50 хил. човека на ден. Разделен е на зони, които са наименувани на европейски държави и си имат отделни атракции към всяка. Тази година паркът става на 40 години, отворен е през 75-та.

Режисирай собствения си живот

Знаете как във филмите режисьора казва коя сцена как да се снима, за да се получи перфектно. Защо пък да не ползваме този подход и в собствения си живот? Това значи да го вземем в свои ръце и да го изпълним с перфектни моменти. Всъщност те можа да не са толкова перфектни, колкото запомнящи се и оставащи в съзнанието ни завинаги. Понякога един момент може да е идеален дори когато нещо леко се е объркало – това го прави още по-специален, а и по-реален.

Не помня дали вече съм споменавал за това, но навремето дядо ми все ми разказваше един и същи истории, когато се видехме. Те бяха онези, които са оставили най-силен отпечатък в съзнанието му и са заслужили почетно място в паметта му. Една от тях беше за това как сме ходили на язовира заедно с него и няколко мои приятели да ловим риба. В този ден много ни провървя – имахме богат улов и рибите не спираха да се закачат на кукичките ни. Затова и останахме малко след като започна да се стъмва. Баба ми съответно, поболяла се от притеснение, хукнала да ни търси. Срещнахме я по пътя наобратно, дядо изяде малко конско и така.

Но защо ви разказвам тази история? Защото стигнах до извода, че когато остарееш, спомените са тези, които те топлят. Това може да са щастливи, комични, специални или всякакви други моменти, оставили ярък отпечатък дълбоко в теб, който никога няма да се изтрие. И въпреки, че все още съм по-скоро далеч от тази възраст, искам да събера колкото се може повече мигове, към които да мога да се върна.

Ето защо, когато видим една потенциална ситуация, която може да доведе до такъв запомнящ се момент, не трябва да я изпускаме. Можем да я режисираме така, че да извлечем най-доброто от нея.

Шефът ви има ли си дъщеря?

Преди време бях чел за някакво изследване, което доказвало, че шефовете, които имат дъщери, били по-щедри към служители си. По-често повишавали заплатите на подчинените си, давали им повече бонуси и като цяло се държали по-либерално на работното място. В сравнение началниците, които имали синове, били по-строги и дистанцирани.

Интересно ми е дали сте съгласни с подобно твърдение? Има ли някой от вас преки наблюдения върху собствения си шеф? Лично на мен ми се струва логично. Бащите на момиченца стават някак си по-емоционални, щом дъщеричката им се роди. Когато поотрасне пък само й купуват разни неща и от личен опит ви казвам, че е изключително трудно да откажеш каквото и да било на едно малко и невинно момиченце. Винаги се стараеш да й угодиш.

Аз обаче не съм някой big boss, както се казва. Не знам как бих се държал със свои служители, ако попадна в подобна ситуация. Не ми се е налагало... но да ви кажа честно не ми се и иска. Предпочитам да си живея като по-обикновен човек. Все си мисля, че хората, които са по-нависоко в служебната йерархия, са някак си по-самотни и по-нещастни. Останалите се притесняват от тях, стараят се да не сгафят около тях и в крайна сметка се създава една непреодолима дистанция. Не, дори да се окаже, че ще бъда либерален шеф, предпочитам въобще да не бъда шеф. Освен ако не съм шеф сам на себе си ;)

Ако си носиш работата у дома...

Хайде сега, нека си го признаем, на всеки се е налагало от време на време да поработва от вкъщи. В това няма нищо страшно, нито е чак толкова ужасно. Лошото е, ако започне да ви става навик! Тогава е наложително да си наложите забрана за ваше собствено добро.

За да визуализирам за какво става дума, ще ви разкажа историята на един приятел...

Той е на 27 години. Много е работлив и упорит, така че успя да си пробие път в кариерата. Сега са му възложили да ръководи мащабен проект за смяна на ERP системата в цялата фирма. Никак не му е леко на фона на останалата работа, с която е постоянно ангажиран. Всеки път, когато съм се виждал с него след работно време, телефонът му продължава да звъни поне час и половина след официалния край на работния ден. Не е много приятно, но това е цената на успеха в крайна сметка. В началото, когато започна смяната на старата им програма с новата ERP, почти всяка вечер приятелят ми сядаше и работеше допълнително от 12 до 3 ч. от личния си компютър. Представяте ли си? Отивате в 8.30 на работа. Работното ви време е до 17, но седите поне до 18. Телефонът ви звънни непрестанно до към 19.30, а накрая след полунощ работите още 3 часа... след което всичко се повтаря.

Казах му, че така ще си погуби здравето и че не може вечно да е на такъв режим. Непосилно е, колкото и да си устремен и работлив. Всеки от нас си има праг на насищане, след който не може да продължи да се труди неуморно. Затова го казвам и на вас: бъдете работливи, давайте повече от себе си, старайте се, показвайте самоинициатива и ни се отказвайте, но... уверете се, че можете да спрете във всеки един момент. Много хубаво рядко е на хубаво. И въпреки че според Дейл Карнеги да си зает е най-ефективното и евтино лекарство на земята, дори и с него не бива да се злоупотребява.

Полезни изобретения, за които едва ли сте чували

Намерил съм едно YouTube видео, което показва разни впечатляващи изобретения, за които не бях чувал, дори не бих си и помислил, че може да съществуват такива неща. Всички те или улесняват ежедневието ни или могат да се пригодят във всеки дом, или и двете, което и ги прави толкова приложими.

LED светофарът лично на мен ми грабна най-много окото. Решението наистина е нестандартно и спестяващо нерви на нетърпеливите шофьори. Вместо отделно да се монтира брояч на секундите, както е сега, пясъчният часовник-светофар ги отчита на дисплея. На жена ми пък и допадна дъската за гладене-огледало, даже сега мислим да си направим нещо такова. Пейката, която се завърта и масата за котки също са добро попадение.

Животът днес

Отминаха дните, в които човек сам, буквално с двете си ръце, си изкарваше прехраната, обработвайки земя и отглеждайки добитък. Далеч сме и от времената, в които мястото на жената беше в кухнята, а това на мъжа – на работа. Вече сме в модерната ера, където, ако мога така да се изразя, трябва да си многофункционален.

Стереотипите вече са разбити и не е нужно никой от нас да се отговаря на предварително зададения калъп. Днес може да бъдеш какъвто си поискаш и не че няма определени граници, но те вече не са толкова строги. Жените в съвременния свят не са на по-заден план, те се борят за равноправие и като цяло човечеството е изминало дълъг път.

Светът около нас става все по-модерен, затова тези, които могат да се адаптират, напредват, а останалите просто изостават. Появяват се професии, които никой не е очаквал, че ще съществуват преди 20 години и всичко това се дължи на интензивното развитие на технологиите. Тези нови професии никнат като гъби, по-бързо отколкото могат да се подготвят достатъчно специалисти за търсещия ги пазар на труда. Технологичният свят върви стремглаво напред, а ние трябва да го догонваме, за да сме релевантни на него.

Животът днес е бързооборотен, динамичен, гъвкав, изискващ постоянния ни стремеж към прогрес, за да сме в крачка с него. Той ти предоставя възможността да трупаш знания само с един клик. Възползвай се, ще са ти полезни.

Храна за черни дни?

Помните ли как преди години щеше да идва края на света. Май беше през 2012 г., но не си спомням много добре. Помня, че по новините даваха някакви американци, които се бяха запасили с храна и чакаха денят да дойде. Много хора ги гледаха с насмешка. У нас не взехме нещата толкова на сериозно, аз лично също не се уплаших. Не че не вярвам, че нещо неочаквано може да се случи, но не вярвах да е точно това.

Природни бедствия от рода на земетресения, бури, урагани и наводнения се случват – къде очаквано, къде не – затова и хората в такива застрашени райони знаят, че трябва да са подготвени. При това положение идеята да се запасиш с консерви никак не е лоша. По-добре да си подготвен отсега, за да не съжаляваш по-късно. Ако аз живеех на място с чести торнада примерно и по някакъв начин се озова барикадиран в дома си, бих искал да имам запаси от храна поне за седмица. Това е разумно и напълно оправдано решение.

Имаме късмет, че не живеем в някой рисков от природни бедствия район. Така като гледам, не можем да се справим с един обилен валеж и все нещо ни заварва неподготвени, какво остава за земетресение или торнадо? Нямаме изградена култура за справяне с бедствия, а и не мислим в перспектива, за да ги предотвратим или отминем с минимални щети.

Ако ме питате дали бих складирал храна за черни дни, то отговорът ми е положителен. Бих взел необходимите мерки да опазя семейството си. Мислене от типа, че "на мен това няма да ми се случи" е остаряло. Качулката трябва да се слага преди да е завалял дъжда, ако разбирате какво имам предвид.

Кои са четирите азиатски дракона?

Чували ли сте за четирите азиатски дракона и знаете ли за какво се използва този израз? Ако не сте, то днес е щастливия ви ден, защото ще разберете какво се крие зад това мистично понятие. Става въпрос за добре развитите икономики в Азия в лицето на Сингапур, Хонг Конг, Тайван и Южна Корея. Някои ги наричат и четирите тигъра. Те се отличават от останалите страни в региона с бързата си индустриализация между 60-те и 90-те години на 20 век. Сега те вече са напреднали икономически, изнасят за други страни и имат редица конкурентни предимства. Хонг Конг и Сингапур са финансови центрове, а в Южна Корея и Тайван има бум на развитието на информационните технологии.

Официалното име на Тайван е всъщност Република Китай, но това не е онзи Китай, за който си мислите – неговото име е Китайска народна република. С това уточнение преминаваме нататък. Капиталистически Тайван има процъфтяваща икономика, а столицата, Тайпе, е икономически и културен център на страната, която, ако не знаете, се намира на остров. Колелото, задвижващо икономиката, е технологичната индустрия. В културно отношение в страната може да се усети китайско, японско и западно влияние, като китайското е най-силно изразено, въпреки че Тайван се опитва да излезе от сянката на Китайската народна република.

Бързият растеж на икономиката на Южна Корея се счита за чудо, имайки предвид малката й територия и оскъдните природни ресурси. Страната успява да напредне, насърчавайки износа. Понякога северната й съседка подкопава кредитния й рейтинг, но с малко помощ от МВФ нещата се нормализират. Преди Втората световна двете Кореи са били една държава с общи културни традиции. Сега Южна Корея върви към икономически прогрес, а хората живеят в големите градове като столицата – Сеул. За технологичното развитие допринасят компании като Samsung и LG, които са позиционирани именно тук.

На върха на Малайския полуостров е разположен градът-държава Сингапур. Свободна пазарна икономика, бърза урбанизация и липса на корупция са три понятия, които важат с пълна сила тук. Има недостиг на земя и вода, поради което те се считат за изключително ценен ресурс. Сингапур всъщност се намира на остров и подари липсата на място, сградите са високи. Името на държавата означава "лъвски град", а първия официален език е английски, другите три са китайски, тамилски и малайски.

Хонг Конг е добре известен с ниските данъци и свободната търговия. Той е административен район в Китай със специален статут, има собствена валута и се счита, че има най-свободната икономика в света. Хонг Конг има и излаз на море, съответно, и пристанище, което играе важна роля в търговско отношение. Той е с отделна политическа система, което го прави сравнително автономен регион. Високи небостъргачи се издигат тук отново защото има недостиг на пространство, но пък инфраструктурата е модерна и добре развита.

Има ли криза на мъжествеността?

Никой не се е родил научен. В този ред на мисли един мъж не се ражда със знанията за това как да бъде такъв. Ние се учим от мъжете около нас. В общия случай това е бащата, затова и кризата на мъжествеността може да се обвърже донякъде с бащинството. Ролята на бащата в едно семейство е важна, затова и неговото отсъствие води до някои социални проблеми на нашето време. Всъщност той може физически да е там, но това не е достатъчно. Трябва и да обръща внимание на детето си, не е достатъчно само да му подхвърля по някой лев. Бащата е първият модел на подражание в най-ранните години от развитието на един мъж. По-късно се намесва обществото, а станем ли негови пълноправни членове, ще трябва и да се впишем в изискванията му. Дали?!

Как да намерим мъжката си идентичност? Може би първо трябва да се запитаме какво ни трябва, за да се почувстваме като истински мъже. След това трябва да разгадаем какво обществото се опитва да ни "пробута" като грешен и правилен подход към мъжественост. Опитвайки се да запълним дупката между това, което сме, и това, което обществото ни казва, че трябва да бъдем, в процеса на развитието си ще осъзнаем, че вече сме истински мъже.

Не е нужно да отговаряш на някакви предварително заложени критерии, за да си МЪЖ. Това са измислени обществени схващания, които някой се опитва да ни наложи. Те по-скоро потискат, отколкото да правят добро. Все едно ти казват, че ако не си такъв и такъв, не ставаш. Това не е така! Трябва да се чувстваш добре в кожата си по принцип, това трябва да е нещо заложено в теб. Не се сравнявай с никого, ти си си ти и това е достатъчно за себе си да бъдеш истински мъж.

Едни приятели се местят в чужбина

Много млади български семейства решават да потърсят щастието си в чужбина. На този етап това не учудва никого. Ето, че и мои приятели взеха това крайно решение. Те не само търсят едно по-добро бъдеще за себе си, но и мислят за по-доброто образование на децата си, защото в последно време нивото на образователната ни система силно е паднало, няма какво да се лъжем. Разбирам ги напълно.

Не е лесно да напуснеш всичко познато и да започнеш от нулата на едно ново място. Затова се изисква смелост, по мое мнение. Да събереш целия си живот само в два куфара е трудна задача. Самото решение са местене в друга държава се взима трудно. Бях свидетел на дългото умуване на нашите приятели и те наистина се опитаха да разкрият целия си потенциал, но не получиха заслуженото уважение насреща, а са способни да получат много повече и наистина желанието им да бъдат ценени за знанията им не беше неоправдано. Истината е, че тук работодателите рядко са със западни разбирания и това да показват, че ги е грижа за служителите им, било то по финансов или нефинансов начин, никак не им е приоритет.

Аз и съпругата ми ще останем с едно приятелско семейство по-малко, но щом те са решили, че е за тяхно добро, ние естествено ги подкрепяме. Такива са реалностите на живота – той те среща с едни хора съвсем неочаквано и по същия начин ти ги отнема. Надявам се поне, че там ги чака светлото бъдеще, за което мечтаят. Това не е краят, ще се чуваме и виждаме, макар и по-рядко. Успех, приятели!

Стресът на работното място

В съвременният начин на живот стресът несъмнено присъства. Така е построено нашето общество на този етап. Работата води до финансова обезпеченост, но и до стрес, главоболия, а понякога дори и гняв – всичко това пречи на способността ви да се представяте добре и да сте достатъчно продуктивен. Вместо обаче да станете жертва на стреса, по-добре се научете как да го неутрализирате, доколкото е възможно, за да не ви поставя в неудобна ситуация.

Една обичайна стресираща ситуация е да закъснеете за работа. На всички ни се е случвало да се успим и като погледнем колко е часът, скачаме от леглото по най-бързия начин, оправяме се скоростно и тичаме към работа. Знаете, че шефът няма да бъде очарован. Такова "ударно" начало на деня не трябва да се превръща в навик. Ето защо направете така, че винаги да ставате навреме. Нагласете си 3-4 аларми на телефона, коя от коя с по-досаден тон от предната, за да може наистина да станете. Няма нищо лошо в това да дойдете на работа по-рано дори. Така си гарантирате спокоен старт на деня.

За да вървят нещата гладко на работното място, е добре да планирате и приоритизирате задачите си. Нещата с краен срок се изтеглят напред и са с предимство пред онези, които могат да се проточат във времето. Понякога се появяват и спешни задачи, които изникват сякаш от нищото, и първата ви реакция е да се стресирате. Моят съвет е да подходите спокойно, защото стресът по-скоро ще ви забави, отколкото да ви забърза.

Не прекарвайте обедната си почивка на работното място, а излизайте навън да подишате чист въздух и да се разсеяте поне малко от задълженията си. Организирайте си и малки 5-минутни почивки през деня, когато усетите, че напрежението започва да се натрупва. Все пак не може да прекарате един 8-часов работен ден забити пред компютъра нон стоп.

Танцуващият светофар се грижи за вашата безопасност

Умните и наистина впечатляващи идеи са рядкост в наше време. Някои от тях са толкова прости в гениалността си, че се чудим как не сме се сетили за това преди. Такъв е и примерът с танцуващия светофар в Лисабон, който е едно наистина умно решение, което да накара пешеходците да не пресичат на червено. Това би довело до неприятни инциденти, някои от които могат да се окажат сериозни. Решението на Smart, производителят на коли, е червеното човече да танцува като този начин привлича вниманието на пешеходците и те да са по-склонни да изчакат да светне зелено. Ето го и резултатът от този експеримент :)

Женен не значи бракуван

Мъже, не се плашете от брака. Всички знаем, че имате някои съмнения, чувствате, че си вкарвате автогол, че попадате в капан и т.н., и т.н., но това са само митове. Спокойно, няма да загубите мъжката си идентичност и нещата, които обичате да правите. Ще запазите и хобитата си, и личните интереси – те няма да се загубят някъде там в семейния живот освен ако вие решите, че вече не са за вас.

Срещите с приятели на по бира и разговори за коли пак ще се състоят, но може би този път в извъндомашна обстановка или у някой неженен приятел. Пред съпругата едва ли приятелите ви ще могат да се отпуснат, затова и събитието се пренася извън дома – в зоната без жени. Уверете жена си, че докато сте там, тя много ще ви липсва.

Понякога готвеното на съпругата не може да се мери с това на мама, особено сега, когато е модерно здравословното хранене, вегетарианството и веганството. Мъжете без месо не могат, а жена ви е решила да си прави експерименти. Тук може би ще е нужно да се уговорите по някакъв начин, за да постигнете компромис – или да готви постно само един-два пъти седмично, или отделно да има ястия с месо наред с останалите треволяци. Ако имате късмет, влечението ще й мине бързо.

Фитнесът ви е хоби, а покрай жената и децата имате чувството, че съвсем ще се изоставите. При добро желание, човек намира време за всичко – и за себе си, и за околните. Семейството не е някакво бреме, което ви пречи, то ще ви донесе много щастие, ако му позволите да стане част от живота ви. Няма да загубите идентичността, а ще пренаредите приоритетите си, ще пораснете, ще еволюирате, ще давате и ще получавате. Помислете пак.

Какво вие да попитате на интервю за работа?

Интервюто за работа не е едностранен процес. Както на вас ще ви задават въпроси, така и вие трябва да си подготвите такива. Все пак евентуално вие ще работите там и трябва да знаете какви са задълженията ви и в какви условия попадате, а въпросите, които зададете, ще ви покажат дали това е подходящото място за вас.

Поинтересувайте се как би протекъл един ваш работен ден на позицията, за която кандидатствате. Това е съвсем нормален въпрос и показва, че искате да знаете с какво точно ще се занимавате. Може да не получите конкретен отговор, защото позицията изисква гъвкавост, но поне ще имате някаква представа и ще си направите нужните изводи. Може да попитате дали позицията е новосъздадена или съществуваща. Ако е нова, то вие ще трябва да определите стандартите за нея, като първия служител, който я заема, което пък ви дава известна свобода за предлагане на идеи.

Много е важно да разберете дали има място за развитие на кариерата на позицията, която сте избрали. Тук едва ли ще получите ясен отговор, така че трябва да го намерите в това, което остава недоизказано. Един вид - да четете между редовете. Попитайте дали ще имате периодични обучения или човек на по-високо ниво, от който може да се учите. Това важи за тези, които се стремят към трупане на нови знания.

Може да попитате и за дългосрочните цели на компанията. Така ще разберете доколко сериозна е тя и дали планира дейността си напред във времето. Разберете и за фирмената култура там - обядват ли служителите заедно, има ли тийм билдинги или други извънработни мероприятия и т.н.

Тези питания са само някои насоки, за да разберете дали позицията е наистина подходяща за вас. Ако се сещате нещо друго, което ви интересува относно работата, не се срамувайте да питате - вие сте в правото си да получите нужната ви информация, преди да вземете окончателно решение.